И тази Коледа няма да е синя

Секунди преди Георги Кабаков да официализира победата на Ботев (Враца) над Левски, телевизията показа колкото любопитен, толкова и показателен за клуба от "Герена" кадър. На него Даниел Боримиров разговаря с няколко човека, видимо доволен и с широка усмивка. Вярно е, че светът е оцелял, защото се е смял, както гласи поговорката, но при поражение с 1:3 у дома, не е точният момент да се забавляваш публично. Особено, ако си вторият по-големина акционер в клуба и заемаш ръководен пост, какъвто е случаят на Даниел Боримиров. Не, че Борето е виновен за крушението срещу врачани, но подобни дребни детайли правят впечатление. А събрани накуп дават отговор на въпроса защо Левски е категоричен хегемон в колекционирането на калъфки от десетилетие насам...

Забавно им е на директори и треньори, без да си дават ясна сметка, че копаят дъно след дъно. Вчера срещу Ботев (Враца) бе поредното такова. Окей, светът не свършва с една загуба, но да те бие, а на всичкото отгоре и да те надиграе един новак на собствения ти стадион, е голяма излагация.

Божинов вкара два гола на Левски и посъветва "сините" как отново да бъдат фактор в българския футбол

"Дойдох тук, за да покажа, че съм футболист за големите отбори"

Не, че е нещо ново, защото в последните няколко сезона някъде около края на октомври, началото на ноември става ясно, че Левски пак ще играе втора или трета цигулка в първенството. Този път заблудата, че ще е по-различно, продължи с около месец повече, но балонът отново се спука по график. Изненадата е, че се случи срещу Ботев (Враца). Иначе бе ясно, че да се говори за титла на Левски е по-скоро плод на фенска емоция и добри пожелания, отколкото на сериозни аргументи. На "Герена" такива няма, тъй като липсват съществени части от пъзела. Най—важната, от която е, че клубът продължава да функционира на принципа "ден да мине, друг да дойде" , с много, ама много малки изключения. Има наименования на мениджърски позиции, заемани от бутафорни ръководители, но дотам. Единствената светлинка в тунела е свързана с Павел Колев и неговите бъдещи решения в качеството на силната фигура в клуба.

Утопия е да се говори за шампионски отбор, макар че тази съблекалня на Левски разполага със значително повече качество спрямо минали години. И с по-обигран отбор, което е заслуга на Делио Роси. Но не и шампионски. "Сините" така и не разбраха, че има някои неписани правила във футбола. Едно от тях е, че без класни вратар и нападател злато и високи спортни резултати не се гонят. В състава на Славиша Стоянович липсват и двете.

При всичките дитирамби и суперлативи за Станислав Костов, той не е футболист, който да вади Левски, когато нещата се закучат. Справка - мачовете срещу Черно море в шампионата и за Купата на България, ЦСКА, Локомотив (Пловдив), както и вчера с Ботев (Враца). Уважение и аплодисменти за усилията и себераздаването на новоизлюпения национал, както и 13-те му гола, но само с желание и борба не става, нужна е и класа, каквато показа колегата му от другия отбор. Валери Божинов вкара 2 гола от 3 удара, като един отиде в гредата след майсторско изпълнение на странична ножица. В този ред на мисли е някак странно по-слабият футболист да води атаката на по-силния отбор, а по-можещият да рита във Враца, което още веднъж идва да покаже колко объркано е всичко на "Герена".

За вратарския пост няма смисъл да отваряме дума. Дали ще е Божидар Митрев или Мартин Полачек, резултатът все е кошмарен за Левски. Покрай краха обаче лъснаха пробойните в защита, както и някои очевидни слабости на Славиша Стоянович. След излизането на Холмар Ейолфсон от състава, ситуацията е близо до катастрофална. Без него до себе си Давид Яблонски е малко по-добра опция от Аймен Белаид, който въобще не е опция. Същото важи и за Милош Цветкович, замесен в два от трите гола за... Ботев (Враца). Общото между Цветкович и Яблонски е, че са в трагична форма, както и, че на този етап са аут от Левски заради разминавания около новите им договори. Дали нещата са свързани не е ясно, дали играта им е някаква форма на демонстрация също не е ясно. Единственото ясно е, че такива Яблонски и Цветкович няма да липсват на никого, особено на треньорския щаб.

А като стана дума за треньори, време е за сериозна критика и към Славиша Стоянович, който получи необходимия комфорт от всички страни. Симпатичният сърбин бързо спечели публиката на своя страна, защото началото бе чудесно за него - поредни победи, сплотена съблекалня, усмивки по лицата на футболистите, ентусиазиран и атакуващ Левски, по 10 000 на трибуните на домакинските мачове... Какъв по-добър старт? Но някак в миманса оставаха тревожни за отбора проблеми, за които няколко журналисти от синия спектър алармирахме още в първите мачове на наследника на Делио Роси. И се оказахме прави, защото към днешна дата Левски няма кой знае каква промяна в играта си, да не кажем почти никаква. Единствената разлика е, че "сините" сега играят предимно в половината на съперника, а защитата е изтеглена на центъра на игрището. В чисто тактически план обаче Левски не е израснал, не е осъществил прогрес като отбор. Разчита се основно на импровизацията и идеите на Габриел Обертан, който е на приливи-отливи в последните мачове, както и на още двама, трима играчи с по-добри технически възможности. Да, не отричаме някои моменти на Славиша в Левски, като сблъсъка срещу ЦСКА и второто полувреме срещу Лудогорец, но след близо 3 месеца начело на Левски, още не е ясно какъв стил на игра цели треньорът. Да атакуваш с почти всички футболисти в полето на съперника не е стил. Сърбинът не показва треньорска гъвкавост, така характерна за местната школа, дори напротив. Последните мачове до голяма степен бяха загубени по негова вина - с подбирането на стартовите 11, смените и тактическата постройка. Нямаше нищо специално и неочаквано в ходовете му по време на мачовете. Апотеоз на липсата на идеи бе вчерашният мач. Защото и тепърва прохождащите в занаята могат да извадят халф или защитник, за да пуснат нападател при негативен резултат. Вчера в последните 20 минути на терена бяха заедно Костов, Буш и Ривалдиньо, което предопредели крайния изход от мача и направи задачата на Ботев още по-лесна. Няма нищо случайно, че с гореспоменатите Левски не създаде и не затрудни по никакъв начин съперника, точно обратното. Тимът на Сашо Ангелов едва ли си е мечтал за подобно превъзходство и толкова свободни пространства в средата на терена, каквито получи вчера на "Герена". И така, от Левски за поредна година подраниха с подаръците за празниците, показвайки, че и тази Коледа няма да е синя.

Божигол попари шампионските амбиции на Левски, Ботев (Враца) със сензационен успех насред "Герена"!

Новаците в Първа лига постигнаха паметна победа с 3:1