Нападателят на Левски Георги Иванов заяви след днешната тренировка на отбора, че няма намерение да си тръгва от отбора. Както стана известно, Гонзо заяви след вчерашната загуба от Жилина, че до днес ще мисли дали да остане в отбора.
"Не съм казал, че ще се махам от Левски. Нормално е след такъв мач да ми минат такива мисли, но няма да го направя, защото е много трудно да се вземе такова тежко решение. В съблекалнията си казахме много неща, но те ще си останат между нас. На всеки му е много трудно след такъв момент. Не мисля, че отбора е разделен.
Всички сме приятели. Какво да ви кажа повече... Живота продължава. Трябва да се борим в първенството и да се постараем да върнем Левски там където трябва", заяви Георги Иванов.
mrWAYNE
на 03.10.2008 в 16:58:02 #118dunavfen ========= ей мокър ти сега ли излизаш от кома ве
dunavfen
на 03.10.2008 в 16:56:09 #117Оооооо червени прасюги, веднага се разгрухтяхте беееее
aleks86
на 03.10.2008 в 16:55:22 #116Е тия от РИНГ защо ги мъчат така
Zin
на 03.10.2008 в 16:55:14 #115Гонзо: Няма да си ходя от Левски ====== А кога ще се научиш да играеш футбол?
SoNoR
на 03.10.2008 в 16:54:41 #114Следващите няколко дни е тежко – мъката ни се мултиплицира от подмятанията и ироничните закачки на колеги и познати. Дори кучетата по улиците ни гледат някак лукаво и с презрение, сякаш много точно знаят кои сме ние. А вече и на последния левскар е ясно: Ние сме идиотите на Европа. ========================================================== Оле, Шаро как те гледа лукаво ли
mrWAYNE
на 03.10.2008 в 16:54:06 #113бестселъра
mrazq govedata
на 03.10.2008 в 16:53:28 #112По Ринг повтарят изнасилването
dean_box
на 03.10.2008 в 16:53:05 #111кефиш
dean_box
на 03.10.2008 в 16:52:42 #110оле кегиш ме говедо.така се заканвахте и за БАТЕ и за Жилина.И ние ще ви порим
Yori
на 03.10.2008 в 16:52:23 #109Абе що ли ми е толкова хубаво днес. От снощи ме е хванало и ми е едно ведро и хубаво.
neznae6t
на 03.10.2008 в 16:48:32 #108И какво те е срам от хора, които са като мене и пиргос? Дай някакъв довод, а не само "срам ме е". А и както писах и по-рано, не само Гонзо, а всички, от Батков до чистачката, да хващат пътя. Това не е отбор, а тичащите по терена не са футболисти. Някога някои може и да са били на ниво за нашенската А група, но това е било някога и толкоз. Не може като идиоти да седим и да викаме: "Само Левски!". Дайте да си казваме нещата право куме в очи. Иначе извинявай, може и да не си лепилар, ама поведението ти във форума не е много по-различно от това на окупарите на сектор Б.
6kembal
на 03.10.2008 в 16:47:53 #107тигърче , ще префасонирам бе , манго..........
cezare
на 03.10.2008 в 16:47:28 #106МИРИЗЛИВИ ЕВРОКЛОШАРИ!
mrWAYNE
на 03.10.2008 в 16:45:48 #105КЗЛ-Ole
tigar
на 03.10.2008 в 16:44:15 #104Ole-ЩО СЕ НЕ ГРЪМНЕШ БЕ МАЗЕН ПОГАНЕЦ ДОЛЕН
Red Varna
на 03.10.2008 в 16:42:18 #103ЕВРОИДИОТИ -> ЕВРООЛИГОФРЕНИ
kiko1912
на 03.10.2008 в 16:41:49 #102Оставете Гондзю той най-големия. Единствения виновник и за четирите мача е съдията. Следващатата година направете предложение до УЕФА Гондзю да ви свири мачовете, това ви е едниствения шанс за класиране в групите
Red Varna
на 03.10.2008 в 16:39:09 #101Аз наистина съм бил воайор!
Снощи ми стана..., докато гледах как ебат хомо-гереникус!!! 
Leci 11
на 03.10.2008 в 16:38:21 #100ИЗ ДНЕВНИКА НА ЕДИН ЛЕФСКАР: "Един ден на Евроидиота 03.10.2008 10:51 Преди да си помислите каквото и да е, нека изясня – аз съм трето поколение левскар (разбирай Евроидиот). Да, точно така – Евроидиот. Преди си мислех – гафове стават, всичко се случва. Сега обаче съм сигурен – отборът ни е проклет да става за посмешище из Европа и да превръща анонимници в любимци и величия за българската футболна общественост. По принцип един ден на Евроидиота (разбирай средностатистическия левскар) протича нормално. В общия случай той работи нещо, има семейство и приятели. Ежедневието е нормално – някъде от началото на октомври до август ние сме като всички останали хора у нас. Борим се с проблемите си и някак се справяме с тях. Животът на Евроидиота е интересен през периода от началото на август до края на септември – именно тогава е кулминацията на евроидиотизма и тогава със звучен шамар ни се напомня кои сме, къде сме тръгнали и как изобщо няма да стигнем до там. В общия случай отборът ни е спечелил я шампионата, я някоя купа и с трепет насочваме поглед към урните, които ще ни изпратят поредния анонимник с когото да се борим в евротурнирите. Съдбата ни обича – не можем да отречем и редовно попадаме на случайни отборчета, на които веднага слагаме печат: „Второ качество“ и потриваме доволно ръце, предвкусвайки знаменита победа за отбора ни. Тук вече започва ежедневие на Евроидиота, това за което се чака в продължение на 10 дълги месеца. Сутрин ставаме и отиваме на работа. Там започват полемики относно новата селекция, слабия противник и уникалните шансове за попадане я групите на УЕФА, я в тези на Шампионската лига. В обедната почивка ситуацията не се изменя коренно, като с течение на времето сами се убеждаваме как този път няма място и шанс за провал и някак задоволни довършваме работния ден с усмивка. Вечер гледаме с наслада спортните емисии, откъдето лъха оптимизъм и увереност. Треньори, футболисти и какви ли не специалисти ни надъхват и убеждават, че сме с класи над противника. Така ден след ден наближава сакралната дата, на която се очаква да променим съдбата си на Евроидиоти. Настроението е някак приповдигнато, ентусиазмът е впечатляващ. Стъпваме на стадиона, всичко е готово. Предвкусваме вълшебна футболна вечер. Мачът започва и .... след около 2 часа стадионът ехти: „Оставка, оставка“. Прибираме се по домовете си, толкова тъжни, все едно ни се случва за пръв път. Това е обаче в общия случай – когато провалите идват през година две. Сега е различно – идват всеки сезон, а сега и два пъти. Колосите Тампере, БАТЕ и Жилина ни показаха ясно кои сме и къде ни е мястото. Следващите няколко дни е тежко – мъката ни се мултиплицира от подмятанията и ироничните закачки на колеги и познати. Дори кучетата по улиците ни гледат някак лукаво и с презрение, сякаш много точно знаят кои сме ние. А вече и на последния левскар е ясно: Ние сме идиотите на Европа. С времето злобните подмятания оредяват, постепенно спират. Ежедневието ни става нормално, мъката отива на заден план. И така чак до следващия август, когато отново с трепет следим топките в урната и изтегляме „мечтаният противник“. Тук вече мисля, че съдбата не ни обича – тя просто си прави гавра с нас. Вдъхва ни надежда и след това ни срива. Идват мачовете, минават виковете „оставка“, а ние си оставаме Идиотите на Европа. Наистина е доста жалко да си левскар. Особено през август и септември. Андрей Любенов"
ЕТО КАКВА Е ИСТИНАТА...
aleks86
на 03.10.2008 в 16:36:11 #99Гонзо: Няма да си ходя от Левски
Прав си гонзу, има още какво да дадеш на футболния тепих 