Когато се избира играч на мача, обикновено той е от отбора победител. Много често той е и автор на гол в срещата. Тези неписани и по принцип неособено убедителни правила обаче, са напълно неприложими за двубоя Левски - Барселона.

Въпреки че на терена бяха Роналдиньо, Деко, Иниеста, Жули, Гудьонсен  и всички останали отлични футболисти на супергранда, въпреки че Барса спечели заслужена (но не лека) победа, играчът на мача бе Христо Йовов. Тази среща бе венецът на възкръсването на нападателя на Левски, започнало преди повече от година. Защото накрая на престоя си в Литекс Христо се смяташе вече за безславно приключил с футбола талант.

Завръщането му в родния клуб в началото на 2005 г. обаче се оказа не само личен триумф, но и много значима част от възхода на Левски. С двата си гола срещу Публикум Йовов измъкна "сините" от ада, за да стигнат година по-късно до групите на Шампионската лига, правейки преди това и забележителен рейд в турнира на УЕФА.

Излишно е да напомняме за мачовете на Христо срещу Марсилия (когато с прекрасния си гол си спечели прозвището Бижутера) и Хееренвеен. През пролетния дял на миналото първенство се създаде невярната представа за срив в играта на Йовов. Всичко тръгна от невероятния пропуск в мача срещу Удинезе (въпреки че той бе най-силният "син" играч на терена до този момент) и последвалата голова суша за нападателя. Истината е, че Йовов играеше и тогава като цяло добре.

В началото на този сезон "синята" десетка отново бе подценяван - дори и от хората в Левски. Но именно Бижутера бе в основата на двата гола срещу Киево в София, въпреки че за една бройка щеше да остане на пейката.

Начинът, по който Йовов финишира годината обаче, е повече от убедителен. Просто талантът показа по един твърде изразителен начин, че е най-добрият български футболист в момента.

Христо постигна това най-вече сам, защото въпреки качествата си, дори и в Левски не се радваше на комфорта, който имат няколко негови съотборници например. Христо трябваше да се доказва едва ли не във всеки мач. За да стигне и до националния тим и в последната му среща със Словакия (1:3), макар и влязъл като резерва, да е най-добрият от отбора ни и с 40 градуса температура.

Така сега вече няма да е пресилено да се каже, че Йовов е за Левски това, което е Роналдиньо за Барселона. А защо да е играч на мача Левски - Барселона? Защото просто бе най-добрият в тази среща. И то при условие, че е много по-трудно да покажеш такова ниво, играейки за Левски срещу Барса, а не за Барса срещу Левски!