Георги Пеев е част от онова поколение български футболисти, които донесоха последните радости и успехи с националния отбор - участието на Евро 2004 в Португалия. Кариерата му минава през Локо София, Динамо (Киев), Амкар Перм и др. В момента Пеев прави първи стъпки като футболен мениджър и следи много детайлно случващото се в родния футбол. Той се съгласи да даде специално интервю за "Тема Спорт".
Жоро, правиш първи стъпки като футболен агент...
- Да, аз бях наясно, че винаги ще остана във футбола, но си бях поставил за цел да направя така, че да имам достатъчно време за семейството и за възпитанието на децата си, което е моят основен приоритет. Поради тази причина категорично отхвърлих възможността да бъда треньор. Така реших да стана футболен агент. Началото е трудно, още повече, че моите контакти са в Русия и Украйна, а там войната промени много нещата. В Русия вносът е доста ограничен. Обстановката не позволява много трансфери. В Украйна падна качеството, много играчи отказват да преминават в отбори от тези страни, но се надявам скоро всичко това да свърши.
Ние феновете, които сме гледали няколко различни поколения, обичаме да се връщаме с носталгия към по-близко и далечно минало и да казваме "Ех, едно време какви футболисти имаше". Колко трудно е сега за един прохождащ мениджър?
- Изхождайки от това, че в последните години националният отбор не записва никакви успехи, наистина е трудно, защото интересът към български играчи спада. Още повече, че и в евротурнирите нямаме някакви кой знае какви успехи. Това прави задачата още по-тежка. Качествени футболисти по принцип има. И то много добри, млади, но за съжаление, когато един играч покаже напредък и бързо развитие му се слага цена до небесата и това прави задачата още по-невъзможна. А като цяло желание от чуждестранни отбори за млади и перспективни момчета, не липсва.
Много обсъждана тема е и тази за чужденците в родния шампионат. Ти също си бил чужденец в друго първенство. Какво мислиш по въпроса?
- Това е сложна и деликатна тема, по която всеки има своето мнение. Аз ще ви дам обаче един пример с Русия. Когато аз отидох там, разпоредбите бяха, че право да играят имат 7 чужденци и 4 руснака. Впоследствие го направиха 6 чужденци и 5 руснака, като презумпцията бе да се вдигне класата на местните състезатели и респективно на националния отбор.
Резултатите обаче показаха друго. Оказа се, че националният отбор постига по-добри резултати в първия случай. Те станаха дори полуфиналисти на европейското първенство през 2008-а, когато не бе намалена бройката на чужденците.
И обяснението бе, че при по-малка квота за руснаци в отборите, те имат по-голям стимул и се стремят да държат по-високо ниво, а след това се отпускат и формата им спада, тъй като знаят, че те ще играят, каквото и да стане, защото такива са разпоредбите. Ще кажа и нещо друго - по наше време, а и преди това не е имало правила от типа да играят примерно двама до 21 годишна възраст. Играеше този, който е най-добре подготвен. Нима мен, Бадема, Бербатов, Стилян, Мартин някой ни е пускал, защото това са били изискванията? Не! Ние си печелехме място на терена с много работа и упоритост.
Какво пречи тогава на младите сега?
- Моето мнение е, че децата сега тренират на много по-добри условия и терени, отколкото сме тренирали ние. На първо място са нужни треньори, които знаят как да водят тренировъчния процес и да изграждат състезатели за професионалния футбол. Другото важно условие е да се ограничи влиянието на родителите в спортно-техническия процес. Те трябва да възпитават човешки ценности в детето, но да не се бъркат в изграждането му като играч.
А какво се случва у нас? Бащи и майки седят на тъча, дават указания, спорят с треньори. Детето вижда всичко това и губи респект към треньора. Започва да отговаря, не слуша, не изпълнява. Аз съм запомнил едни думи на брат ми (б.а. - Даниел Пеев - бивш играч на Локо (Сф), Левски, Славия, Родопа, Пирин, Осиек), който казваше в България на стадиона имаме 22-ма на терена, които "не разбират от футбол" и пълни трибуни с футболни капацитети.
В Амкар си работил с Миодраг Божович. Той бе сред обсъжданите имена за нов наставник на Левски преди сините да се спрат на Саво Милошевич. Какво ти е мнението по въпроса?
- Той на първо място е уникален човек и прекрасен психолог. Това е най-силното му качество. При него футболистите тренират и излизат на терена с огромно удоволствие. Ние и досега поддържаме много близки отношения. Зарадвах се, когато прочетох името му, но може би не се е стигнало до конкретни разговори с него, защото си мисля, че щеше да ме потърси и да ми каже. Само времето можеше да покаже дали Божович щеше да се справи, но е хубаво, когато такива големи имена се спрягат за треньори в България. Все пак той се е доказал и в Цървена звезда, където става шампион с рекордна разлика.
Станимир Стоилов много вдигна летвата на "Герена", ще успее ли новият треньор да отговори на това?
- За новият треньор ще е трудно, защото публиката съвсем заслужено много обича Мъри Стоилов и новият треньор ще трябва да се абстрахира от това и да опита не само да постигне неговите успехи, а и да ги надмине.
Следиш ли какво става в Локо (София)?
- Да, разбира се. Жалко е, че се стигна до това напрежение в последните седмици. Иван Василев пое отбора в много тежки времена. Ясно е, че той не разполага с финансовите възможности на други български бизнесмени. Той обаче възроди отбора, завърнахме се в елита и определено той не заслужаваше тези обиди. Да, феновете живеят с любовта към отбора, но не се интересуват много как се намират пари, а за тях е важен резултатът. На всички ни се иска Локомотив да е по-напред в класирането, но това не е толкова лесно и трябва да се проявява разбиране.
Интригата в първенството през тази година е доста сериозна. Вдигнахме нивото или се изравниха силите?
- Хубавото е, че в елита навлязоха много млади треньори, които показват добри резултати. И Томаш, и Сашо Тунчев, и Христо Янев... Да, отборите им понякога лъкатушат и не винаги се получава най-доброто, но това е нормално за България, където само Лудогорец показва постоянство, но те са с високи финансови възможности. През тази година разградчани направиха крачка назад и силите се изравниха. Това обаче е нормално. Все пак те са вече 11 пъти поред шампиони. Да поддържаш такова високо ниво при наличието на ЦСКА и Левски е страхотно постижение, но при тях не се усеща този глад за успехи. Затова смятам, че ако ЦСКА успее да спечели титлата, това ще е добре и за Лудогорец, защото отново ще се засили амбицията в техните играчи. Това ще е добре за българския футбол. А и ЦСКА през тази година го заслужава.
За финал - какво ти е мнението за националния отбор и битката на Димитър Бербатов за БФС?
- За националния отбор няма какво толкова да кажа, защото моментът е труден. Всички виждаме резултатите. Хубавото е, че се дава път на млади момчета. Дано се прояви търпение, а тези момчета да имат амбиция, вяра и стремеж да се развиват. Относно битката за БФС - тя е жестока. Аз съм много голям приятел със Стилян и често говорим с него. Те имат желание да променят много неща на всички нива. Уважавам много Боби Михайлов, но смятам, че е време за промяна. Виждаме, че резултатите не са добри и трябва да се даде път на друг.
УмеренЦСКА
на 28.05.2023 в 19:58:01 #2...В последно време журналистиката у нас с фенера на Диоген търси по цял свят някой "преуспяващ българин". Този футболист, който едва ли някой помни, щял бил да се опита да стане "футболен агент", т.е. да печели от трансфери и то в Русия и Украйна... Но нищо не му пречи да се изкаже за ситуацията в българския футбол, която познава, очевидно, само по Интернет.
odalv
на 28.05.2023 в 18:38:42 #1Тоя на кой свят живее - да надминел Мъри ...