Известният спортен журналист и политически анализатор Георги Атанасов публикува във в. "Уикенд" своята гледна точка за определени акценти от филма за Георги Аспарухов. Поради големия обществен интерес предлагаме и тази позиция.

"Дълго се колебах дали да публикувам своята позиция, защото съм наясно с навика на част от публиката да спекулира със странични обстоятелства. Например с това кой на кого симпатизира или други подобни разделителни линии. В крайна сметка реших да поема риска в името на обективността и Времето, тъй като за разлика от мнозина от създателите на филма за Гунди и немалко от зрителите съм съзнателен свидетел на епохата "Георги Аспарухов" и на онази България, в която изгря и изгоря звездата на знаменития футболист. Освен това паметта му не заслужава опитите за плитки политически внушения.

Веднага дебело подчертавам, че няма да обсъждам художествените качества на филм, който не съм гледал, а само разсъждавам върху някои акценти от лентата, тиражирани и коментирани вече два месеца в публичното пространство. Най-вече ще засегна темата за "намесата на Държавна сигурност" и "конфликта на Гунди със Системата", очевидно излъчена от екрана, след като предизвика гореща полемика в социалните мрежи и не само там. Впрочем, опитът показва, че по правило плашилото ДС се развява по най-абсурдни поводи. Нерядко като превантивна защита или гузна съвест...

Жестоката Съдба отне живота на Георги Аспарухов и Никола Котков през 1971 г., когато бях на 14 години, а при училището, четенето, интересите и семейната среда по Онова време тази юношеска възраст бе равностойна на днешна Христова. И точно затова смятам, че имам морално право да предложа и своята гледна точка. Сигурен съм, че мнозинството от съвременниците ще се съгласят, че Гунди бе не жертва, а любимец на Системата, равен на Лили Иванова, Емил Димитров, Николай Гяуров, Георги Калоянчев и другите най-най-големи фигури на обществения хоризонт, когато България бе оазис за културата и спорта. Нещо повече - поради магнетизма на футбола, популярността на Левски и излъчването си на киноактьор, Георги Аспарухов се ползваше със статута на кумир, модел и блян. Ален Делон от зеления терен, приласкан от Системата като нейна скъпа рожба.

Той бе почти митологизиран приживе като рок-звезда на социализма и съвсем естествено Системата го отрупваше със звания, почести и блага, непостижими за простосмъртните строители на "комунизма". От своя страна Гунди никога не бе давал и най-малкия повод за съмнение в неговата абсолютна лоялност. И затова опитите половин век по-късно да го номинират за "дисидент" със задна дата са нелепи. Напротив, Аспарухов бе на самия връх на Системата. Без значение дали е бил или не член на БКП и ЦК на Комсомола или офицер от ДС, той бе символ на необятните възможности пред личността в социалистическа България. Също като героите на труда и народните артисти от екрана, театралната и оперната сцена.

И тъй като без съмнение темата за Държавна сигурност силно вълнува създателите на филма, както и мнозина от зрителите,

ще си позволя кратка ретроспекция между цитаделата на МВР край храма "Свети Седмочисленици" в София и "Герена". След обединението в началото на 1969 г. на ДФС Левски (София) и спортното дружество на МВР Спартак (Сф) повечето от "сините" футболисти и въобще спортисти бяха назначени в щата на вътрешното министерство. Всеки според своите заслуги и вероятно Аспарухов е бил удостоен с място във ведомостта на КДС (Комитет за държавна сигурност) или в наследилата го структура?

И това бе съвсем нормално, тъй като ставаше дума за най-голямото име от Левски. Впрочем, добре познавах някои от ветераните на Левски-Спартак, например Цветан Веселинов (Меци) или Сашо Манолов, които като честни и достойни хора заявяваха, че обединението с дружеството на МВР е било истински шанс за състезателите от "синия клуб", получили възможност да си осигурят социална стабилност и спокойни старини благодарение на връзката с могъщото ведомство. А възгласите "Левски, оле, нищо общо с МВР!", появили се след 10 ноември 1989-та, бяха самодейно творчество на лумпените, изникнали като бурени след циклона на "демокрацията".

Еднозначно - Аспарухов е бил офицер от МВР/ДС, но "футболен офицер" без никакви оперативни или... секретни задачи. Така както "армейските офицери" от ЦСКА никога не бяха стъпвали на военен полигон, освен за стрелба с пистолети. А нима чиновете на Строителни войски, предоставени на Славия, предполагаха ударен труд по обектите? Същото важеше и за назначените в Транспортни войски "железничари" от Локомотив (Сф) и Локомотив (Пд), за "моряците" от Черно море, за "малките армейци" от Ботев (Пд) и Сливен, за "старшините" от МВР в Спартак от Варна и Плевен. А за сериозен майтап най-яки "надници" получаваха футболистите от Миньор (Пк) и ... Горубсо (Мадан) в "Б" група, зачислени във ведомостта на мините с висока пенсионна категория...

Това е реалността на Времето. Източната система бе въвела своя специфичен "аматьорски професионализъм" като внедряваше елитния спорт на издръжка в силовите министерства, държавните структури и мощните икономически обекти. Това бе контрата срещу комерсиалния вариант с контрактите на Запада. И трябва да се признае, че Моделът с "футболните офицери" вървеше. Да не говорим за грандиозните успехи на Източния блок на олимпиадите. Така че, обсъждането на "казуса" с ангажиментите на Аспарухов към МВР/ДС е напълно безсмислено.

Между другото - едва ли Гунди е обличал униформата на капитан или майор повече от два-три пъти и то за снимки за "Личен състав" и съответните служебни документи и карти? Като днес си спомням онзи 30 юни на 1971 г., когато по обед научихме от радиото за трагедията под Витиня. В следващите часове излязох от дома си край "Халите" и тръгнах към улица "Триадица" зад Банята, където по традиция се събираха запалянковци на Левски и на други отбори, за да обсъждат футбола. Не успях да стигна, тъй като тълпата вече се бе събрала на площада пред Джамията, където някога имаше две будки за вестници, наречени РЕП (б.а. - разпространение на печата). Хората обсъждаха ужасното събитие без никакви клубни предубеждения и напрежения. А на фасадата отсреща, където сега се помещава "Музеят на илюзиите", бяха залепени некролозите на Георги Аспарухов и Никола Котков в униформи на офицери от МВР...

Споделих някои принципни съображения, но ще разширя още малко обяснението на вота. Без никакво съмнение Георги Аспарухов бе изключителен футболист и чаровен мъж, а тези качества бяха мултиплицирани от конюнктурата. Какво имам предвид? Ами това, че върхушката на Партията много държеше на равновесието между обществените полюси и затова Гунди бе номиниран за персонална алтернатива на колективния образ на тима на ЦСКА, който в онази епоха бе страшилище за западните отбори и не случайно към 10 ноември 1989-та бе сред първите 10-12 в историческата класация в турнира за Купата на европейските шампиони (КЕШ). И може би в този контекст услужливите журналисти от малкото соц-медии по целесъобразност неглижираха други гиганти на играта у нас като "червените" кумири Димитър Якимов, Никола Цанев и Петър Жеков, умишлено лишени от званието "Футболист на годината" за сметка на разни удобни случайници.

Не се смущавам да кажа, че през 60-те години у нас бе установен футболен "Култ към личността" на Гунди, чиято цена бе платена не само от споменатите "армейци", но и от неговия съотборник, "лошото момче" Георги Соколов. А продължението на медийната манипулация достигна своя връх далеч след смъртта на Георги Аспарухов, когато след болшевишка кампания той бе обявен за "Футболист на века" за сметка на... Христо Стоичков. Спирам дотук. Ще добавя само, че поради ранната си гибел и многото контузии Гунди имаше словом и цифром три силни години - от 1965-та до 1968-ма...

А за това, че Аспарухов пропуска поради травма поканата за световния отбор за бенефиса на великия вратар Лев Яшин в Москва през май 1971 г. не е виновен Добри Джуров. Армейският генерал не се е обаждал на... Леонид Брежнев с ходатайство за Петър Жеков, който не само че игра на "Лужники", но и вкара гол. И как министърът на отбраната да се обади, след като "синьото Политбюро" в онези години включваше Борис Велчев, вторият човек в Партията след Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Цола Драгойчева и шефа на МВР/ДС Ангел Солаков...

И като обобщение - паметта на Георги Аспарухов не заслужава аматьорските спекулации и манипулации, изопачаващи светлия образ на един голям спортист и обаятелен човек. А най-лошото е, че опитите за преиначаване на реалността произтичат от комплекси и амбиции, които нямат нищо общо с личността на Гунди, уважавана и досега и от съперниците на терена. Достатъчно е да се върнем към думите, изречени за него от Димитър Якимов, Петър Жеков и Димитър Пенев. Освен това Аспарухов нямаше никаква вина за деформациите, продължаващи под различна форма и досега.

Поклон пред Георги Аспарухов и Никола Котков, но и респект към фактите и историята...".