Поредното завръщане на Гонзо на „Герена” пак не остана незабелязано. Може би е такава съдбата на Георги Александров Иванов - когато се прибере в Левски от поредния гурбет, да го прави с гръм и трясък.

Контролата с Вашаш, в която „сините” победиха с 5:0, а пловдивчанинът отбеляза хеттрик, разкриха някои неща. Едното от тях е, че Гонзо винаги е запазена марка за „Герена”. Или просто евъргрийн, който, когато и да го пуснеш, не омръзва. Георги е може би от типа „вехти” английски футболисти, които са почти на изчезване.

В смисъл, че те стоят като „квартални” идоли начело на своите отбори и не са обхванати от модната съблазън да сменят тимовете за пачки пари. Всъщност може би Гонзо нямаше да се превърне в този тип играчи, ако навремето го бяха продали по-рано.

В Рен той отиде за сезона 2002/2003 без желание и съвсем не на време. Първо френският тим бе твърде тясна кройказа разглезената на „Герена” звезда. С треньора Вахид Халилходжич постоянно спореха на тема „ що е криворазбрана свобода и има ли тя балканска почва във Франция.”

Когато се завърна оттам под наем и облече синия екип, Гонзо приличаше на възродил се мъченик. През това време обаче, когато си далеч от сърцето и далеч от очите не на публиката, а на ръководството, трябва отново да се наместиш в схемата. Но тя вече не бе същата. И през сезон 2004/2005 Гонзо пое към Самсунспор.

Там изигра един сезон и през есента на 2005 облече екипа на Газиантепспор. Турският период приключи и през януари 2006-а Георги Иванов отново се завъртя на „Герена”. Отначало уж бе дошъл „само” да навести стария клуб и приятелите.

В Левски, както Мъри се изразяваше, вече бяха почнали „да мечтаят”. Тимът бе излязъл от групите на УЕФА и го очакваше сравнително лесно пролетно препятствие в лицето на Артмедия. Ден преди мача със словаците тогавашният изпълнителен директор Наско Сираков разплете с думи прости неяснотите около Гонзо: ”Вижте, няма какво да говорим за него.

Той дори и извън Левски винаги е бил част от него. Така че, Гонзо има своето място в тима. И докато аз съм тук, Георги може да разчита, че ще играе в тима”. Някак си покрай синята еуфория в Европа дойде и другата около Георги Иванов. Гонзо има запазен комфорт на „Герена”.

Прилича на вечна дъвка, която може всеки момент да бъде разтегната, че даже и да се правят балончета. В същата пролет на 2006-а, когато ЦСКА изгуби първенството, след като водеше със седем точки аванс, присъствието на Гонзо със синия екип още повече вдигна ореола му.

В момент, в който „червените” изпускаха титлата, а Левски вървеше добре в Европа, никой не забелязваше паралелната кадрова война, която се водеше при „сините”. Или това го виждаха малко хора. Гонзо играеше само във вътрешните мачове, защото не можеше да бъде картотекиран за клубните турнири, но това не му попречи да измести играчи като Емил Ангелов с ключово участие в европейския поход на „сините”.

Нямаше как Гонзо да не победи в този задочен спор. Просто с харизмата си, ако ще и да седи на столче пред съблекалнята, а други да се късат да играят, пак печелившият ще бъде Георги Иванов. Но дойде време, в което иконата заприлича на дългоочакван гост, който е попрекалил с престоя си и е започнал да омръзва. Разбира се, когато става въпрос за Гонзо, нещата са много по-деликатни отколкото за „обикновени” момчета като Коприваров.

В един момент работяги като Станислав Ангелов, които извоюваха четвъртфинал на Левски за Купата на УЕФА, също се сдобиха със звездно самочувствие и това нямаше как да не пречи на звезда като Гонзо. Пак се наложи да се търси удобен период, в който вечният Георги Иванов да бъде отпратен по деликатен начин от „Герена”.

Този момент дойде, след като приключи участието на Левски в Шампионската лига през зимата на 2007. Този път смуглият нападател отпраши към хърватската Риека. И ето след една година момчето отново се завърна. Този път май в точния момент и в точното време. От една страна отборът е изцяло подмладен. Най-опитният Боримиров напусна терена заради административна длъжност. Зейна празнина за харизматичен играч, който да води младите.

Какъв по удобен момент за поредното завръщане на Гонзо. При това признанието идва от новото ръководство, в което ги няма Мъри и Наско. Което наистина означава, че Гонзо е евъргрийн на „Герена”. Единствено остава да се разберат с другия негов съгражданин, който вече опита от звездния прах – адаша му Георги Христов. Времето и съдът в Лозана ще покажат как ще се развият събитията около съжителството на двамата георгиевци...