Eдин слънчев ден в България сигурно ще има нови стадиони, на които по подобие на новите спортни зали ще цъкаме с език. И най-важното – ще имаме още една причина следващия път да отидем отново там. Няма какво да се лъжем, една от причините за ниската посещаемост на футболните мачове у нас е липсата на нормални условия на стадионите. Тези, които ходят на мачовете на Левски откриха не седем, а седемдесет и седем разлики. Някак си съвсем друго е досега да си се мъчил на наклонени многогодишни седалки, които вече не е ясно от какъв материал са изработени и какъв цвят са и са монтирани на поизкъртен бетон. И след известен период от време, който в случая е 3 години, да се озовеш на място, което те кара поне за 2 часа да се чувстваш европеец.
Сектор А на стадион „Георги Аспарухов“ още отдалече мирише на празник. Да, точно на празник, защото първото нещо, което виждаш е, че лицата на хората са някак си по-особени, те са по-лъчезарни и излъчват позитивно настроени. Цели семейства с децата си се отправяха към мястото, където им предстоеше не само да гледат мач, но и да си изкарат приятно. А колкото и странно да звучи, голяма част от зрителите бяха и облечени като за празник. Извинете за сравнението, но на някои стадиони хората си слагат възможно най-стария кат дрехи, които след това задължително отиват в пералнята.
Строителите са се погрижили и за потстъпите към сектор А. Всичко е ново, озеленено, осветено и изобщо човек започва да се настройва за нещо различно далеч преди да си покаже входния билет. Въпреки преиграването и престараването на полицейските началници, които винаги правят така, че да ти е кофти, за обиколиш през незнамси къде си поради неясно какви причини, всичко наоколо е наред. Няма и помен от предишната тъмница, паркът до автогарата също е реновиран и изобщо разликата от преди 3 години е много сериозна.
Ето го и новият сектор. Като за прибързано откриване всичко е наред, някои дребни пропуски и забележки изобщо не правят впечатление. Стюарди следят ако някой нещо се загледа в билета си да го упътят, макар и да има достатъчно големи и ясни табели с номерата на входовете, където поздравяват, чекират билета и питат дали имаш нужда от помощ при намиране на мястото. С изкачването нагоре вече нивото е още по-високо. От това, което гледахме като кадри в дните преди откриването си правим сметка, че в последните денонощия тук е имало и нощни смени работници, но всичко е тип-топ. Това на всяка крачка да чуваш „добър ден“ и „заповядайте“ е толкова приятно, че чак не можеш да повярваш, че си на български стадион и по-точно на трибуна за обикновени зрители, при ВИП-зоните е ясно, че обслужването е топ.
Няма да се впускаме в подробности относно тоалетни и пунктове за продажба на храни и напитки, тъй като е ясно, че последните ще търпят развитие. По стените има монитори и не можеш да изпуснеш нищо. Твърде вероятно е един ден да се продава и безалкохолна бира и някои други неща, които ги има по европейските стадиони. Но и на тези места обслужването е такова, че да ти стане кеф и да се върнеш след малко. Ясно, че всичко това е следствие на сериозни указания, но дори и на обслужващия персонал и на стюардите им личеше, че им е готино да са там, макар че те бяха на работа.
Наслагването на нови елементи в новия сектор предстои. Феновете чакат откриване на клубния музей, на феншопа, на други пунктове за хранене, а когато всичко това придобие завършен вид, новата постройка ще стане място, на което можеш да дойдеш час-два преди мач и да останеш още толкова след мач. И това ще е не само за посетителите на ВИП-зоните и скайбоксовете, където всичко е като на лъскавите европейски стадиони, но и ценовия диапазон е доста по-висок.
Сектор А, наричан нееднократно от нас „Трибуна Тонев“ поради проблемите със строителството и проточеното изпълнение, вече работи и това е най-важното. Един ден ще има и козирка, а всичко това въпросният Иво Тонев няма как да отнесе вкъщи или да премести на друго място. Само той си знае какво му струва това като грижи, финанси и други ангажименти, но е истина, че ако Тонев не бе сложил това предложение на масата и не го бе изпълнил, „Герена“ щеше да грохва от година на година. Трябва наистина да имаш по-особен характер, да си сериозен катил, за да се хванеш с такова нещо, да търпиш подигравки и подхвърляния от какво ли не естество, но да стискаш зъби, да вярваш в крайната цел и накрая вече да си напълниш гръдния кош с въздух от онзи, който не всеки може да диша. Къде заслужено, къде не, къде чужди, къде свои се упражняваха през тези три години да правят финансова и морална ревизия на този строеж.
Личеше си, че на Иво Тонев не му е особено приятно да влиза в новините и коментарите с негативни оценки, но ето че си е струвало. Той като човек с широка мисъл и мащабни намерения едва ли ще се връща назад, за да припомня на всички ни колко сме били некоректни, защото от първия критик на идеята Иван Вуцов до последния зевзек, всеки е знаел, че един ден ще може да стъпи на съвсем различно място, откъдето да наблюдава същия си любим отбор Левски.
Е, мястото наистина е различно и както след време никой не коментира как точно всяка година шампионът на България е изиграл някои лесни мачове и как е тънел в съдийски комфорт, така и след време няма да се коментира с какви пари и кои фирми са построили новия сектор А на стадион „Георги Аспарухов“. Идеята, организацията и надзора бяха на Иво Тонев - един локомотивец, който може би трудно ще бъде разпознат от феновете на Левски като един от тях. Но пък той даде на хиляди левскари удоволствието да отидат на мач с особеното чувство, че ще си изкарат добре, независимо от резултата.
А сега Тонев вече трябва да даде максимума от себе си, за да вземе важните решения, които да променят отбора, за да се пълнят новата, а и другите трибуни всеки път. Но това е друга, много дълга тема.
