Новините от съботното събитие, на което бе връчена наградата "Футболист №1 на България за 2016 година", бяха две. Първата е, че Ивелин Попов доста изненадващо грабна за втори пореден път приза, изпреварвайки капитана на Лудогорец и националния отбор Светослав Дяков. И докато, от друга страна, това все пак е и резонно, имайки предвид, че Попето е основна фигура в руския гранд Спартак Москва, то доста по-различна е ситуацията с избрания за Най-добър защитник в Първа лига Димитър Пиргов. Той бе единственият играч на Левски, който получи отличие. Наред с това той, заедно с брат си Илко, взе и награда Лъвско сърце "Трифон Иванов" за проявено мъжество.
За щест месеца 27-годишният Димитър измина дълъг път. И показа, че с воля, труд и упоритост всичко се получава. Е, необходим е и малко късмет. Той го имаше - Люпко Петрович се оказа голям инат и го доведе в Левски от Славия въпреки нежеланието на хората над него. "Коефициентите", че Димитър ще успее на "Герена", не бяха никак големи. Той обаче отказа да влезе в ролята на аутсайдер. И доказа, че е силен характер, който може да понася силни удари и въпреки тях да продължи напред.
Докато по време на летните контроли всички си мислеха, че той играе заради контузии на свои съотборници, то по време на есенния полусезон стана ясно, че не е така. Въпреки че е по-скоро нисък за централен защитник, той компенсираше със заставане и отскок. Развиваше се постоянно, затова и трупаше авторитет. "Взе хляба" на Сърджан Лукин, не даде шанс и на шведа Симон Сандберг да се добере до титулярно място. Още в началото на кампанията загуби баща си. Но само няколко часа по-късно бе на терена - постъпка, достойна за уважение. Такава, която ясно показва, че той поставя отборното начало на първо място дори пред личната драма.
След това Димитър продължи да играе силно. Заради изявите си логично бе повикан в националния отбор. Дебютът му се превърна в кошмар. Той започна като титуляр, но след негова ужасяваща грешка - пресечен пас пред наказателното поле, франция отбеляза гол и в крайна сметка стигна до разгромна победа с 4:1. Очакваше се този гаф да го извади от релси. В Левски обаче не се притесниха и бяха сигурни, че ще го превъзмогне. Така и стана - той оправда гласуваното доверие и продължи да бъде на ниво в мачовете на отбора. Пропусна само един заради наказание. В останалите съставът на сините започваше с него, при това напълно заслужено. Защото първо Люпко Петрович, а след това и Елин Топузаков знаеха, че момчето от Гоце Делчев няма да ги подведе.
"Трудих се неуморно и сграбчих с две ръце шанса си", обясни невярващо, след като получи наградата, Пиргов. И обеща да работи още по-здраво. Той не е от най-шумните в съблекалнята. Не показва, че е с нещо повече от останалите. Но дори без да осъзнава, вече се превърна за пример на останалите около него. Които видяха, че и без да бие тъпана и излишен шум, нещата се получават. Но трябва да искаш да станат и да им се отдадеш. Е, Пиргов го прави. Доказа, че е истински боец. Точно такива трябват на Елин Топузаков през пролетта - още повече че и той бе такъв на терена.
