Дембеле пак в Левски?

YasoBaso

турболайнар ===================== Ебаси модерната дума! Много грозни обиди знаеш, бе, майка ти курвенска да еба!

Smells like teen spirit

Джедая си остава неспасяем мечтател Порто...

Leci 11

А сега ще ви разкажа и за Етърчо в казармата. Етърчо Лефскарина Глава 3 Войник Неумолимо настъпва най-интересния период от развитието на набедения селски интилигент Етърчо, в който той като гнусна какавида ще се излюпи за да се превърне в това което наричаме социално зло. Само една стъпка дели това психологическо недомислие да разцъфне в целия си блясък – набедения селски интилигент Етърчо влиза в българската казарма. Точния човек на точното място - без да подозира нашия герой лефскарин попада в най-подходящата за него социална организация. Не случайно една значителна част от легионите на набедените селски интилигенти – лефскари се влива в структурите на полицията, а най-най-интелигентните намират своето поприще в охранителна дейност тип „СОТ”. Настоящата статия се отнася най-вече за тези които по някаква сбъркана причина са решили да не постъпват в гореспоменатите структури, а като прогресираща гангрена да се впият в цивилното обществото. Нашия социално-опасен елемент Етърчо обожава строго йерархични структури от вертикален тип, веднъж попаднал в тях той започва стръмното изкачване нагоре, като напредва предимно с гъза си. Способен е да извърши всякакви низости и да направи всякакви компромиси със себе си само за да се предвижи напред в йерархията. Предимно напредва с лакти и брутално смазване на всички които стоят под него и около него, разбира се ако са по-слаби, изкусен е в подмазването, работолепието, подкупите и интригите. Пълзи в прахта пред по-силните от него, но е неспособен да изпита срам от това. Гордее се до пръсване с ефрейторските нашивки, ако получи такива баща му, дъртия лефскар, коли коча на площада и гощава „гражданите”, а след три мастики, гордия родител с охота разкава казармени спомени от 68-а - как са изнасилвали в артелното едно студентче-новобранче от София всяка вечер. Една година служба е достатъчна за да затвърди най-мерзките качества в селската гад Етърчо. Уволнява се почти със съжаление и с леко раздразнение от себе си, защото не може да си обясни страното привличане, което изпитва към мъже с изпъкнали боксерки. През тази най-смислена година от живота му той успява някак си да си създаде първия и единствен принцип в живота, който е: „Аз шй му ибъ майката на тоз”. Това кредо е спазвано без особени трудности до края на жалкото му съществуване. Следва

JedyMaster

Нещо футболно, някой нещо да каже? Аз ще кажа: Спас Порто

YasoBaso

Олеееее, къде си, бе, путьо маринкин! Дееба и гнусната свиня, да еба!

Leci 11

Олеся, ти пък какво си завря клюна крив тука? Ходи брой копейките и лъжи лефскарчетата къв милионер си...в копейки.

krimkata

Етърчееее,Етърчееееееее ХИЧ НЕ МИ Е ЖАЛ ЗА ТЕБЕ

Leci 11

YasoBaso | 27.06.2011 10:30 КатЕТЪР, ти верно си най-простото копеле в целлия форум, майка ти да еба селска и неграмотна! ======= Ясо го е казал с две думи..

YasoBaso

YasoBaso

КатЕТЪР, ти верно си най-простото копеле в целлия форум, майка ти да еба селска и неграмотна!

Leci 11

Етърчо, сега ще разкажа и за следващия момент от жалкия ти животец! Етърчо Лефскарина Глава 2 Тийнейджър На тринадесет набедения селски итилигент Етърчо вече си е повярвал, че е нещо повече от останалите представители на своята класа и изпитва нескрито презрение към другите, както той вече ги нарича „прости селяни”. Придобил е вече всички криворазбрани добродетели на социалната прослойка от която произхожда: той е стистнат скъперник, но се афишира пред всички като пестелив, той двуличен - но пред теб се заявява като „точен”, сервилен е пред по–силните от него и жесток към по-слабите, безумно удоволствие му достявя хорското нещастие, способен е да го колекционира и умира от кеф, когато има възможност да го сподели с някой. Идва време Етърчо да учи за „средно”. Естествено, завършил с отличен успех селското училище с изключение на писаната от учителката по литература петица – постъпка, която майката на набеденото интелигентче Етърчо не можа да прости и пусна грозен слух за изневери на учителката с параджията-лефскар от ромски произход Бай Асен. Също така някой в продължение на месеци размазваше по прозорците и вратите на учителската къща човешки екстременти. Вече мустакатото ителигентче Етърчо е изпратено от гордото семейство в съседния по-голям град да се учи на занаят. Родителското тяло, което е ярък представител на селско-работническата класа и поради тази причина невижда по дълече от носа си записва нещастния пубер Етърчо в електротехникум, а ако не му достигне успех в местното училище по автотранспорт в краен случай в пловдивското строително училище „Пеньо Пенев”. Наесен малкото говедце заминава за съседния град, сърцето е свито от притеснение и очакване, но най-вече от страх единствената му утеха е че там ще има по-слаби от него върху които ще може да издевателства на воля. Разбира се от шубе страхливото набедено интилигентче Етърчо не постъпва в общежитие, а си намира квартира с бабичка (по-късно ще отбележим, че афинитета му към квартири с бабичка се затвърждава за цял живот). Трудно свиква с вътрешната тоалетна и по стар навик често препикава двора или междустълбищното пространство. За четири години нищо интересно не му се случва с изключение на периодичните побои и преджобване, въпреки че много иска така и не успява да спи с момиче за сметка на това маструбира до безсъзнание. На седемнадесет все още се страхува, че от масрубацията ще му поникнат косми между пръстите. Здраво забитите в главата му селски табута и суеверия му пречат да изживее нормалните случки за възрастта си и от този момент нататък в него се заражда кървава злоба към хората които успяват в живота или просто им се случват нормалните естествени неща, защото на него не му се случват. Желязното правило правило, което баща му, дъртото говедо, сякаш с джобно ножче е изчагъркал в мозъка му – „Пази се да не те преебът, бъди тарикат” го кара да изпитва неистов страх от всичко ново и поради тази причина не пробва нищо ново. Въпреки че майка му казва че интилигентен, той неможе да си обясни нито един от страховете си единственото което може да направи е да трансформира незадоволените си потребности и въжделения в сприхавост и злоба и да залее с тях околните. Погрешно ще е да не споменем, че въпреки всичко набеденият селски интелигент Етърчо намира все пак хора с които да се събира и общува – себеподобни! Дори в широкия смисъл на думата приятелство, юношата-селянин не е спасобен да създаде такова, обаче, подържа широк кръг от познати-себеподобни с които се вижда от време на време единствено движен от надеждата да му споделят някаква дълбока лична драма, която той да може да сподели с други себеподобни. Шантава работа, а и повече характерна за противоположния пол. Вече на осемнадесет години набеденият селски интилигент Етърчо е прекарал четири години в по-голям град сблъсквайки се с култура, нрави и порядки съвсем различни от тези в неговото село-град, четири години дисонанс между представа за живота и реалност. Това разминаване така разцентрова психиката му, че към края на четирите години селската гад Етърчо е завършен психопат. Вече е силно агресивен, научил се да натраппва присъствието си на нормалните хора, които ако имат възможност го избягват. Овладял е похвати как да прикрива вродената си простащина със самоирония – което е свообразен връх в социалното му развитие. Все още е девствен и все още маструбира до пълно изтощение. Следва

17

С две голови машини Лефски ще е още по-непобедим...

Smells like teen spirit

Леци, не ми пиши етимологична справка за типичен източен жаргон, като се опитваш да го свържеш със София. Моля, върни се в родния си блок 20 край Ямбол и не ни знамивай с теории за самоирония на себеподобните ти.

YasoBaso

хайде напиши ми ти тогава правилно "мастиьо" ================================== Идиот неграмотен!

YasoBaso

в София никой никога не е говорил на "ве"... -----------------------------------------------------

пиргос

Левски си направи трансфера на Гара,взе най-силните играчи у нас-иван цветков,тошко христов,орлин старокин поставен е в жребия на ЛЕ ,да му мислят бронзовите медалисти,да не се окаже пак че 11 точки след Левски е голям успех

пиргос

гладни прасета-ярма сънуват Гарата е затворена страница за Левски,дано головата машина Арс направи добра подготовка и да цепи свински шпионки

Leci 11

Етърчо Лефскарина Глава 1 Началото Всичко започва с израза „ай-и-и-и на мама, итилигьнтното ми то!” казан за похвала на Етърчо, защото най-накрая е успял да прибере кокошките в курника. Eй там някъде между кочината на говедата и външната тоалетна гордата селянка решава – „нашто Етърчи щий интилигинтно”. Така започва формирането на едно от най-бруталните разклонения на селската класа – набедения селски интелигент Етърчо или известен още като „страшилището на обикновения човек”. Етърчо расте...записват го в месното школо...на първия си учебен ден вместо обичайния букет на учителката се подарява найлонова торба с надпис”Машинстрой” с 2,5 кг ланшна сланина и нещо което трябва да е кекс, но не е. В училище Етърчо е посредствен, но понеже майка му е счетоводителка в местния винзавод, малкото говедце е третирано като притежател на висш интелект. Общо взето до осми клас селкото чудо се научава да чете криво-ляво да смята криво-ляво, но запазва вродената си неприязън към четенето на книги. Не така бавно развитие се наблюдава обаче във възприемането на най-дразнещите черти на социалната среда в която расте бъдещия покорител на големия град. До тринадесет годишна възраст Етърчо е вече завършена гад – злобна, завистлива, сервилна и страхлива личност. На тази възраст особено роля за съзряването на младия пубер имат авторитетите, на първо място е това на бащата по правило обикновен полуалкохолизиран лефскар-шлосер/строител ІІІ-ти разряд и на второ - касетофона HITACHI в комплект с касетките на Лепа и Миле Китич. Бащата – той е мъжкар-лефскар, с всичките му лефскарски атрибути: пакета Арда и миризмата сутрин на мастика! Пубера го обожава, баща му е човекът, който му открива и поднася истините за света с такава увереност, че у бъдещото наследство не остава и капчица съмнение в бащината правота. Когато старшият реши че трябва да придаде повече тежест на синтезираната селска мъдрост, която се лее от устата му включва шамари и ритници в обръщение, а не е изключение и колана, но това е за доброто на детето – „да стане човек”. Дори и след години, сложил вече вратовръзка , Етърчо селянина с болка си спомня как навремето баща му му предаде урока за...”оньези пидираситье”. В малките часове на една петъчна вечер подрастващият пубер бива измъкнат от леглото, още сънен получава два силни шамара, баща му е пиян и крещи нещо неразбираемо. С шутове и крясъци ужасеният до смърт младеж е изтикан към старата плевня, където получава още една бърза серия шамари и ритници гарнирани с дъх на мастика. Паднало на пода пребитото се втренчва в задъхания си баща, които продължава да го рита и да сочи с пръст към тавана кряскайки:” Аку станиш пидирас ей на таз грида штъ убеся да знайш. Штъ убия мамкъ ти.” Малкият Етърчо се научава пидирас = лошо и толкоз. Този педагогически похват на родителя, обаче, освен физически травми оставя и трайни психически увреждания у селянчето Етърчо и със сигурност поставя началото на един латентен хомосексуализъм, като подсъзнателна реакция срещу бащината агресия. Появата на неясни и неосъзнати желания към своя пол, които влизат в противоречие с здравото високопланинско възпитание у вече възрастния индивид и невъзможността той да осъзнае какво му се случва са само още една от причините набедения селски интилигент да се формира, като една още по невротична и неуравновесена личност... Следва

Leci 11

А сега, уважаеми форумци, ще ви разкажа историята на Етърчо.

babait

"май щел ако еди-кво си, според незнаен източник..".. аман слухове и предположения бе.. дайте за главна статия нещо за Пиронкова днеска.. да се нахъсваме!...