Давиде Мариани сподели доста интересни подробности около личния си живот и професионалната си кариера като футболист.
Оказа се, че швейцарецът е работел в банка малко преди да дойде в България, тъй като е бил в много лош етап от развитието си, но всичко е потръгнало в положителна посока след това.
"Роден съм в Цюрих, Швейцария. Градско чадо съм и имах прекрасно детство. Баща ми е италианец, а майка ми - мексиканка. Много италианци по онова време са намирали препитание в Швейцария. Той е работил в хотел, а тя е била на екскурзия. Майка ми пристига в същия хотел, в който баща ми е сервитьор и магията просто се случва. Започват да си пишат писма. В продължение на 7 години обменят кореспонденция, докато един ден баща ми не заминава за Мексико и не предлага брак на майка ми. След това се връщат в Швейцария и заживяват там.
Баща ми ме запали по футбола още когато бях 3-4-годишен. Беше любов от пръв поглед. С топката станахме добри приятели. Не си спомням ясно първия ден, но в съзнанието си пазя ярки изображения оттогава - как играя с баща си в парка, изритването на топката, опитите ми да я спра... Нямаше значение дали вали сняг или дъжд, аз непрекъснато играех футбол. На 5 години ме записаха в малък клуб - казваше се Унтерщраус и беше близо до дома ни. В Цюрих има доста такива малки отбори. Градът е международен, има много богата култура и възможности за забавление. Има и хокеен отбор, така че можеш да правиш всичко. Не е типичен футболен град, но всички деца непрекъснато играят футбол.
Като станах на 11, преминах във ФК Цюрих и след това бях част от всички юношески формации. На 12 се преместих в спортно училище. Тренирахме всяка сутрин и всеки следобед, а между заниманията бях на уроци. Не искам да ви лъжа - желанието ми беше само да играя футбол. Но в Цюрих научих еди от най-важните уроци. Там ми казваха: "Давиде, ако искаш да играеш, трябва да се справяш добре в училище и да работиш. Иначе няма да те държим тук". Наистина много обръщаха внимание на училището. Швейцария все пак е велика страна, в която имаш толкова много възможности. А и не всеки може да стане професионален спортист.
Първоначално ме мотивира липсата на вяра към мен. Хората ми казваха: Давиде, прекалено си дребен и бавен, по-добре учи". Това беше тежко, но в съзнанието ми служеше като мотивация. Процесът, разбира се, е дълъг. Нуждаеш се от постоянство, търпение и страст. Докато приятелите ми пътуваха или ходеха на плаж, аз се готвех с личен треньор. И все пак... не виждах резултати. Казвах си: "Добре де, как се получава така - аз не почивам, тренирам непрекъснато и нищо". Докато един ден, след много упорство и труд, не се събуждаш преобразен".
В този период паралелно с училището и тренировките работех в банка. Въпреки че бях в спортно училище, две години учехме "Теория на предприемачеството", а в другите две - практическа част. На 19 започнах работа зад бюро. Бях в отдел "Управление на активи". Но ако сега ме попитате - нищо не си спомням. Много хора настояваха да продължа с работата си, но аз бях решен да стана футболист. И така и се случи, макар да не беше лесно. Преди две години бях под наем в Лугано от Цюрих във втора дивизия на Швейцария. Договорът ми изтичаше и не знаех какво да правя. Нямаше да бъде подновен.
Стигнах дотам, че се обърнах за помощ към социалните. В Швейцария, когато нямаш работа, отиваш при тях и те ти дават някакви пари. Спомням си деня, в който влязох там и си казах: "Давиде, това не е нещо, за което си мечтал. Та ти си на дъното! На 25 си, във втора дивизия, а можеш да играеш. Какво се случи?!". Е, преди две години и половина наистина бях на дъното, но сега съм в най-големия клуб в България.
Горд съм от постигнатото, но вярвам, че най-доброто тепърва предстои. Мога да покажа още много", сподели Мариани в интервю за БТВ.
*Заб.: Всичко споделено от Давиде може да изгледате в прикаченото видео.
Тунчо
на 14.04.2019 в 17:56:30 #14Пич,тук сме се събрали да говорим по темата.Аз съм незначителен човек-пенсионер така че мен няма какво да ме обсъждаш.Ако се замислиш,може да вденеш,че в общи линии казваме едно и също нещо но по малко по различн начин.А ако толко са ти мили мангалите...гета бол в българия."Бегай" там и се интегрирай.Освен това кеф ти южна италия,кеф ти испания...дето се вика Индия,Пакистан и Бангладеж те зовът.Там *** бол.Явно си младо пишлеме...тръгвай.
AK 47
на 14.04.2019 в 15:24:39 #13CarpeDiem на 14.04.2019 в 14:21:30 #15 ---- да... ти се връща
CarpeDiem
на 14.04.2019 в 14:21:30 #12Една вълнуваща история, разказана живо и интригуващо от Мариани. А на изказалите се подигравателно припознавачи - да...са живи и здрави!
Тунчо
на 14.04.2019 в 14:03:14 #11Стигнах дотам, че се обърнах за помощ към социалните. В Швейцария, когато нямаш работа, отиваш при тях и те ти дават някакви пари. Спомням си деня, в който влязох там и си казах: "Давиде, това не е нещо, за което си мечтал. ============================================================================= мухахахахахаха..... ...Ама да...разбира се.Там(Швейцария) и по училищните площадки не са те пускали да играеш футбол(Хората ми казваха: Давиде, прекалено си дребен и бавен, по-добре учи) и после като в приказките се появи едно финно шофьорче от булгаристан което ти спретна един контракт с обора на малцинствата.A ти "Прослави" името си срещу все футболни "колоси" от ранга на вадуц,верея,ботев враца,черно море,етър и ако не се лъжа дори срещу куклен беше титуляр.Остави другото,ами с баща италянец(от южна италия) и майка мексиканка,на боя иделно го докарваш до мургавите фенове на кеневски,които в процес те разпознаха като свой братчед от "факултето".Закономерно и в резултат на всички те ти футболни подвизи и етническа принадлежност, финягата ти осигури колосална заплата която да влачи обора на малцинствата към закономерния фалит.За момента основната цел на "славната" ти кариера е предстоящия бараж(недай боже срещу славия).На това му казвам аз подхуенска идилия и веселба.
AK 47
на 14.04.2019 в 13:58:16 #10типична приказка за клошар който се превърнал в говедо пепеляшка някаква
Thomаs Linke
на 14.04.2019 в 13:49:12 #9Не бе, преди 2 години бил на дъното, сега разбрал че и под дъното има още надолу
asista
на 14.04.2019 в 13:47:37 #8Вадуц-БащаСинЗетБаджанак 1:0. БащаСинЗетБаджанак-Вадуц 3:2. Вадуц продължава напред. Наистина въпросната куха лейка е попаднал във велик "клуб". Факт неоспорим.
Thomаs Linke
на 14.04.2019 в 13:45:54 #7Стафанке, Гранде кенефски е основан през 1991 год. Кога Гранде кенефски с 31 титли като ЦСКА
StefanVT
на 14.04.2019 в 13:31:03 #6Разбира се че Гранде Левски винаги е бил, е, и ще бъде най-големия футболен клуб в България- с най-много фенове, с 52 титли и купи на България което е рекорд в българския футбол.До преди три години имахме опонент- клуб с няколко титли повече и няколко купи по-малко от нас, и с два пъти по-малко фенове.Но този клуб фалира безславно, и в момента Левски просто е без конкуренция в исторически план.Има два много амбициозни провинциални "проекта", (всички провинциалисти са амбициозни) които обаче да далеч от успехите на Левски като трофеи, да не говорим за фенска маса
любо пенев
на 14.04.2019 в 12:53:55 #5Вижте колко далновидно се управлява българския футбол! Този е нямало кой да му предложи договор, като даже се е обърнал към социалните служби за помощ. Ганьовците тук плащат 600 000 евра за комисионни и го правят най-високо платен в отбора с 30 к на месец в евро. После се чудим защо фалират отборите ни
бате ВИ
на 14.04.2019 в 12:45:06 #4Тоя как са го метнали че е в голям обор
Ol' Dirty Bastard
на 14.04.2019 в 12:25:01 #3Завалията не е разбрал че при сините копае това дъно
ChernotoVlechugo
на 14.04.2019 в 12:23:26 #2Дайте му на телето малко статистика да се ограмоти и да не се излага по този начин
garcha
на 14.04.2019 в 12:21:49 #1ха ха какво заблудено теле