В Левски идеално знаят как стратегически да се възползват от обикновени успехи в контролни мачове. Една победа над Рапид (Букурещ) с 3:2 накара клубния президент Тодор Батков да обърне свирката на 360 градуса. Преди този мач с румънците Мъри Стоилов бе най-големият грешник.

Старши треньорът бе критикуван, че губи постоянно контролите. Дори бе нахокан и му бе натяквано, че се дават пари за лагер, а в същото време се пускат ветерани като Саид Ибраимов. А всъщност защо не, след като ставаше въпрос за някакви проверки, а не за суперотговорни турнирни или шампионатни срещи.

Реално погледнато наставникът видя зелена светлина за експерименти, след като титуляри като Топузаков, Бардон, Телкийски и Йовов бяха засилени набързо за смешни пари в Кипър и Израел от босовете. Опитите предполагаха не да играе Ибраимов, разбира се, но да се пускат повече доскорошни юноши, които да трупат опит за началото на пролетния сезон.

Нужно е да се получи синхрон между тримата привлечени бразилци Зе Суарес, Жеан Карлош и Жоазиньо, както и между въпросните млади надежди на Левски. Не случайно на първата контрола на "сините" в София през тази година срещу Спортист (Своге) феновете се интересуваха от имена като Боян Табаков, Виктор Генев, Александър Киров и, разбира се, какво ще се случи с вечните кандидати за първия тим Мариян Огнянов и Лъчо Балтанов.

Каквото и да се прави, в моментния състав на "сините" опитните футболисти остават вечният Боримиров, вратарят Гошо Петков и натурализираният национал Лусио Вагнер. Изведнъж в лидери на отбора ще се превърнат Ричард Еромоигбе и преминалият проби в Арсенал Николай Димитров. И то, ако проявят характер.

Нормално е тимът в този си вариант да бъде обиграван. Какво по-добре това да стане на подготвителния лагер в Кипър. И на поредицата от загуби трябва да се гледа не като на нещо фатално, а като на част от подготовката и експериментирането. След като дойде първата победа над Рапид (Букурещ), миньорният тон бе заменен от коренно противоположни дитирамби.

Разбира се, в главната роля на "синия" оптимист пак се изяви Тодор Батков. На пръв поглед звучи малко рисковано, защото увереността, че Левски ще се намеси в борбата за титлата, може да подпали фитила на собствените му амбиции. За известен период, като че ли публиката на Левски прие този сезон за удобно изгубен.

Сезон, в който Стоилов на спокойствие ще търси новия облик на състава. И сега, след като адвокатът разпалва шампионски реваншизъм, дали в края на сезона аспирациите му няма да се обърнат срещу него. Защото ако Левски играе с мисъл за обиграване на състав и не стане първи, е едно, а ако показва пак същия потенциал през пролетта, обаче с мисъл за титла, е друго.

В първия случай всеки ще каже, че Батков правилно е продал основни футболисти, за да се освободи място за новите надежди, които да изпълняват план 2009 -а. Във втория обаче всеки ще го попита защо избърза да продаде за жълти стотинки решаващи играчи, които биха могли да измъкнат титлата под носа на ЦСКА.
Да, Батков има основание да надува синия балон до доказване на противното.

Адвокатът умело използва рутинната победа в приятелската среща над Рапид, за да вдъхне самочувствие на подопечните си. Аргументите му имат основание. През 2006 година Левски успя да измъкне титлата под носа на ЦСКА, след като "армейците" водеха със 7 точки.

Сега разликата е 13, но ако не смятаме сигурната домакинска победа на "сините" над Черноморец, остават десет. Ако в Борисовата градина направят грешен ход срещу Литекс у дома, ето ти ги пак седем точки. Батков и Томов може да си приличат по изхвърляния, но единият си има "син" патент, а другият - "червен".

Разликата е там, че в Левски винаги над черните очила за оптимизъм слагат розови. А в ЦСКА, дори и да нямат нужда от очила, непременно ще си надянат черни. И после ще се оплакват, че са им ги сложили от "Герена". А от там винаги гледат сеира как в Борисовата градина са царе на това да превръщат дребните камъчета в труднопроходими канари. Няма отбор, който да води в първенството и сам да прави така, че да се раздухват проблемите му - от обърнатите джобове, през "Кремиковци" до страха от това, че не съперникът ти е пред теб с 13 точки, а ти бягаш на толкова от него.

В този смисъл Батков знае кога и как да надуе свирката на "синия" оптимизъм. Остава на ЦСКА да покаже, че очите на страха не са толкова големи и в никакъв случай реални.