С Бербатов Тотнъм стана "български" отбор. С едно 17-годишно момче, което отива на проби на "Уайт Харт Лейн", "шпорите" още повече ще побългареят, макар и 7 дни. Става въпрос за най-младият от семейство Курдови - Атанас. Той е син на известния нападател на Левски от 80-те Петър и по-малкия брат на Евгени, който играе за Спартак (Пд). С Наско, който ще има шанса да изкара едноседмичен пробен период в славния английски тим, говорим за предстоящото събитие, организирано от мениджъра Емил Данчев. Роденият на 28 септември 1988 г. юноша на Левски, който е попаднал в полезрението на скаутите на Тотнъм, лети днес за Лондон.

- Наско, кога разбра, че от Тотнъм са те следели?
- Наскоро. В продължения на една година клубни скаути на "шпорите" са идвали в София, за да ме наблюдават. Гледали са ме при юношите до 19 години на Левски, където играя. Може да са проследили и някоя от контролите на мъжкия състав, в които съм взел участие.

- С мъжкия или с дублиращия тим на лондонския клуб ще тренираш?
- Засега знам, че пътувам в понеделник. Ще ме посрещнат хора от Тотнъм на летището.

- Мислиш ли, че ще се видиш с Бербатов?
- Би трябвало. Сигурно знае, че идва негов сънародник. Надявам се Бербо да удари едно рамо. Огромния му авторитет ще ми бъде от полза. Същевременно съзнавам, че ако сам не си помогна да се представя на ниво и Бербо не може да ми помогне.

- Откога си в Левски?
- От 2000-а година. На 12 години започнах. Първия ден се почувствах все едно бях в първи клас. Такова вълнение ме бе обзело. Събраха ми се много емоции. Разгледах съблекалнята, където баща ми се е подготвял преди всеки мач. Стадиона, където е играл и е вкарвал голове. И където е радвал многобройната публика на Левски.

- Ти си от футболно семейство. Нормално е първия кумир във футбола да е бил баща ти, а следващия - твоя по-голям брат Евгени. Кои други наши и чужди играчи си харесвал?
- Разбира се, че по тази велика игра ме е запалило моето семейство. За да се заразя с футболния бацил дължа много на баща ми и на брат ми. Когато бях малък, любимец от играчите на Левски ми беше Георги Иванов - Гонзо. От чуждите футболисти харесвам Тиери Анри.

- Каза Тиери Анри, а пък отиваш на проби в най-големия съперник на Арсенал?
- (смее се) Аз казах само, че харесвам Тиери Анри. Но съм се запалил по неговите изяви от играта му в националния тим на Франция. А ако някога ми се отдаде възможност,с удоволствие бих вкарал гол на Арсенал.Засега обаче това са само много далечни мечти. Но те са затова - за да ги гоня. Амбициозен съм като баща ми и се надявам някой ден и аз като него да се утвърдя в големия футбол.

- Баща ти беше легендарен нападател с много силен шут. Ти наследил ли си прословутия му удар?
- Безусловно съм наследил поста на баща ми - играя като централен нападател. Но за съжаление не съм така силов, като него. Опитвам се да го компенсирам с повече техника. Оставам след тренировка и винаги тренирам различни видове удари. Работя за сила и техника. Когато баща ми дойде в София, редовно ми показва тънкости - например как да бия топовни удари като него.

- Харесваш ли шута боц?
- Разбира се. Вкарвал съм голове по този начин.

- Гледал ли си на видео мачове на баща ти?
- Да. Много срещи. Но най-харесвам разбира се двубоите от вечното дерби. Любимият ми е когато Левски бие ЦСКА с 4:0 (финалът за купата на България през 1982 г. - б.р.) и той вкарва два гола.

- А ти имаш ли мач срещу "червените", който специално да си го спомняш?
- Да. През 2004 година на стадион "Георги Аспарухов" играхме срещу ЦСКА младша възраст и бихме с 3:0. Вкарах втория гол с глава след перфектно центриране на Антонио Павлов.

- Баща ти не беше много съгласен да правим това интервю, за да не те обхване някаква звездомания. Знаеш ли това?
- Не. Но вярвам, че е така. Той е много строг и аз се гордея с това негово качество. Винаги ми е казвал как да се предпазвам от хвърчене в облаците. При мен няма опасност да получа медийно заболяване.

- Разкажи как татко ти те предпазва?
- Ами например, когато сме спечелили даден мач, той винаги ми прави детайлна оценка на моето представяне. Казва ми директно в очите като мъж на мъж
и най-малките грешки. Когато загубим пък, не ме срива със земята. Тогава без да ме оправдава, с мек тон ми обяснява, къде съм сбъркал. Вслушвам се също и в съветите на брат ми Евгени.

- Какво е първото нещо, което ще си пожелаеш, когато стъпиш на английска земя?
- Да се мобилизирам докрай и да изкарам пълноценно седмицата, в която ми се дава голям шанс да се докосна до такъв велик отбор като Тотнъм.

- Предполагам знаеш, че пак на Острова друг твой връстник - Бранимир Костадинов успя да се утвърди в младежите до 19 години на Хартс и играе и в дублиращия тим на шотландския тим?
- Да разбира се, че знам. Това само показва, че ако се потрудиш здраво, ако показваш постоянство, вратите на всеки отбор могат да бъдат отворени за теб.