Новият нападател на Левски Алекс Колев даде интервю за "Трибуна Левски". В него той сподели своите първи впечатления от обстаниовката в клуба и разкри какво мечтае да постигне със синия екип.
ЗА ЛЕВСКИ
Сбъдвам моята, както и мечтата на баща ми, като обличам синята фланелка. Това е голяма емоция. Имах доста добри оферти от чужбина, но прецених, че е най-добре да дойда на "Герена". Сега съм се захванал сериозно за работа. Обстановката е добра, има настроение. Тренировките са доста тежки, наблягахме на бягането. Знаем, че това е важен компонент, за да сме добре подготвени физически за сезона.
През зимата Левски ме искаше, но тогава разговорите бяха между ръководствата. Тогава не съм говорил с никого от "Герена". Николай Костов ме освободи от Ботев Пловдив, но това си е негово виждане. Той обаче ми звъня този февруари и ми каза: "Искам само да те поздравя за начина, по който играеш. Личи си, че в Полша си израснал много". Това ни беше единственият разговор.
Вижда се, че има потенциал в сегашния отбор - дори и сред младите. Ако работят здраво, се надявам да се утвърдят в състава в даден момент.
Искам да стана шампион с Левски. Знам, че очакванията към мен са големи. Ще дам всичко от себе си. Аз не съм Меси - не мога да взема топката и да излъжа трима човека и да вкарам гол. Но се надявам да има добър колектив, защото, когато такъв съществува, всичко е възможно. Тогава качествата на всички изпъкват.
РАБОТАТА СЪС СТАНИСЛАВ ГЕНЧЕВ
Доста млад и амбициозен треньор, който иска да се доказва. Има хубави виждания за играта. Говорил съм и с други момчета, играли под негово ръководство - всички са се изказвали позитивно. Набляга доста на тактиката и дисциплината. Но от друга гледна точка - дава на футболистите свобода, което е доста важно за самочувствието. Така играчът може да разгърне потенциала си и да се представя на добро ниво. Ако треньорите те обременяват, се губи твоят усет за футбола. При него няма такова нещо. Имаше добри резултати с Локо София и Крумовград, както и с Етър и Лудогорец.
СХЕМА 3-5-2
Аз лично се чувствам по-добре с партньор в атаката. Тъй като така постоянно имам близко съотборник до себе си, с когото мога да играя. Така, ако той иска топката на крак, аз мога да отида в дълбочина и обратното. Може да се разбива защитния блок и често играеш "един на един" срещу бранител. При 4-3-3 тогава функцията на нападателя в съвременния футбол е съвсем друга - трябва да увличаш защитниците и да правиш път за крилата. И така играта ти не може много да се види, защото постоянно имаш двама човека на гърба. Така че аз предпочитам 3-5-2 или 4-4-2 - да са двама нападателите.
СИЛНИТЕ ЧЕРТИ
Има си треньори, това е тяхна работа - да ми казват кое правя добре и кое зле. Но съм човек, който никога не се отказва. Мразя да губя. Затова и се боря, независимо какъв е резултатът. Жаден съм за игра. Когато отборът не върви, имам изблици... Искам нещата да се получават, такъв човек съм. На тренировки доста често упражнявам далечни удари, надявам се да вкарвам такива голове.
В Крумовград биех дузпите, готов съм да го правя и в Левски, не бягам от такава отговорност. Стига да ме определят, защото има доста желаещи в отбора.
Колко гола ще вкарам? Никога не съм се наемал да казвам, защото, като го направя, и не става. Ако отборът играе добре, ще съм щастлив и от гледна точка на головете.
ЗА РИКАРДИНЬО И ГОНЗО
Ако продадат Рикардиньо, бих взел фланелката с номер 9. Сега ще нося номер 90, с такъв преди време в Левски играеше Георги Иванов-Гонзо. Той ми харесваше, защото беше мъжкар. Но се шегувах с него, че ако тогава имаше ВАР, 70 процента от головете му нямаше да му ги зачетат, защото влизаше твърдо.
