Стефан Аладжов си спомни за бившия си съотборник Георги Аспарухов-Гунди.

"Гунди беше велик футболист, най-големият в България. Като човек беше също изключителен. Аз съм го изпитал сам това 1967 година, когато бях картотекиран в Левски. Окуражи ме, насърчи ме, което впоследствие си оказа въздействие, за да играя дълго време в Левски. Всичко добро може за него да се каже. Отиде си твърде млад, можеше да даде още и за Левски, и за националния отбор.

Най-яркият спомен - те играеха за Купата на съветската армия, качиха ни в рейса, на стадиона отидох и ги гледах с отворена уста. Просто дойде той специално при мене, не съм го очаквал. Не съм и предполагал в най-съкровените си мечти, че някога ще играя в този отбор и то най-вече с Гунди. Случиха се нещата. Четири години бях в един велик отбор на Левски.

Съветът беше, че ме окуражи. Бях седнал на кондукторската седалка. Каза ми: "Какво си се стреснал, не се притеснявай, влизаш, играеш, от тебе си зависи". Във футбола няма подпиране да излезеш пред 40-60 хиляди. Да те подпират, е трудна работа.

Много преди времето си беше Гунди. В националния отбор имаше Чико Дерменджиев, от други отбори много го тачеха Гунди. Той им заработваше премиите. Всички го обичаха. Когато си отиде, цяла България потъна в скръб.

Не съм в кухнята да знам какво говорят що за футболист е бил. Трябва да им се споменава от време на време на юношите. Не само за Гунди. Тука са минали много големи футболисти. Поколения може би. Излязат ли на терена младите да се раздават. Ако могат да надскачат себе си. Ако мога, по-добри и от Гунди да станат, което е трудничко. Който обича футбола, трябва да се старае да се доказва на терена", каза Стефан Аладжов.