И през 2010-а „Топспорт" продължава рубриката си „Народна младеж", посветена на изгряващи таланти. Познати и непознати, вече появили се в медийното пространство или все още чакащи първите си редове за тях, нашите прохождащи герои са обединени от амбицията си да се доказват във все по-затъващия български футбол...

В днешния си брой ще ви представим един от актуалните млади играчи, който в момента дори е и на лагер с шампиона Левски. Неговото име е Стефан Станчев. Защитникът изкара есенния дял от шампионата като преотстъпен в благоевградския Пирин, но миналата седмица бе привикан отново в редиците на „сините".

Причина за това е трансферът на десния бранител и национал Живко Миланов. На тази позиция играе и Станчев. Дали младия талант ще остане в Левски - тепърва ще става ясно. Какво мисли за това и как е започнала кариерата на новата „синя" надежда ни разказва самият той.

НАЧАЛОТО
„Роден съм на 26 април 1989 г. в Смолян - започва разказа за себе си Станчев. - Бях много кротко дете. Не съм правил бели, тъй като по цял ден играех мачлета пред блока и не върших никакви пакости. Кога започнах да ритам ли? Труден въпрос. Откакто се помня. Започнах да тренирам в трети клас в школата на Родопа (Смолян).

Като се сетя, никой май не вярваше, че ще стана футболист. Може би това ме и амбицира да успявам. Спомням си като казах на баща ми, че ще се записвам в школата и той ми каза просто „Добре". Нищо друго.

Неговата надежда беше в брат ми. На него възлагаше да стане футболист, тъй като той е по-голям от мен и бе започнал вече да тренира. Той обаче се отказа след казармата и така на практика аз станах футболист".

И ни насочва към мотива си да пробие в голямата игра. Тогава, когато напук на очакванията на родителите, напук на обстоятелствата, успяваш да постигнеш нещо. И когато никой не очаква да станеш това, което същност тайничко се надяваш.

„Това единствено ме зареждаше с воля. Сега баща ми е много щастлив, че съм футболист. Той е голям фен на футбола и разбира се подкрепя отбора, в който аз играя. Като малък не съм имал кой знае какви идоли, но си спомням, че с приятелите ми гледахме мачове по телевизията. Когато те свършеха, ние излизахме навън на ритаме и си представяхме, че сме точно тези, които сме наблюдавали. Като всички деца", спомня си с ентусиазъм защитникът.

РОДОПА
Както вече стана дума, първите си стъпки за големия футбол Станчев прави в Родопа (Смолян). Там той започва да тренира с много деца, част от които са се записали просто да тичат за здраве. Само няколко от тях стават футболисти.

„Част от тях са моите добри приятели Георги Чакъров, впоследствие също минал в школата на Левски, и Атанас Зехиров, станал после играч на ЦСКА. Тогава си мислихме, че мачовете са ни истински, но сега, когато вече играя в мъжки тим, разбирам, че не е така. Спомням си, че най-големите ни успехи бяха на детския турнир „Данониада". Там спечелихме трето място сред отбори от цяла България", разказва 20-годишният играч.

СЪДБОНОСНАТА КОНТРОЛА
Решаваща за бъдещето на младия защитник се явява една случайно уредена контрола на юношите на Родопа, родени 1989-а, с връстниците им от Левски. Тогава смолянци побеждават с 1:0 „сините"

. „От щаба на „сините" харесаха мен и още три момчета. Поканиха ни да започнем подготовка в школата на Левски. Леко се стресирах предвид факта, че бях само на 13 години. Приех, разбира се, веднага. Такива предложения не се отказват", разсъждава талантът

ЛЕВСКИ
Оказал се сам на невръстна възраст в София, Станчев поема по дългия път на живота и футбола.

„Беше ми много, много трудно. Като всяко начало. Спомням си, че общежитията по това време бяха много мизерни, не като сега. Като видяха тази гледка, родителите ми се ужасиха и решиха да живея на квартира. Поделихме си едно жилище аз, Чакъров и още едно, момче, което прекрати футболната си кариера. Тогава времената бяха други. Не излизахме никъде. Свършваха ни тренировките и отивахме да ритаме пред блока. Дискотеки, нощен живот, това бе табу за нас", разкрива „синия" играч.

Най-паметния си мач с фланелката на юношите на Левски защитникът не помни с добро.

„Играехме финал на родените през 89-а на Националния стадион „Васил Левски" с ЦСКА. Биха ни с дузпи. Бе много драматично и кошмарно", споделя Станчев.

МИСТЕРИОЗНАТА КОНТУЗИЯ
„Когато бях на 15 години, почувствах много силни болки в кръста, не можех да тренирам. Гледаха ме докторите, но тогава кой да ти обърне кой знае какво внимание?! Не разбраха какво ми е. Това продължаваше около година. Ту започна да тренирам, ту спра заради болките. Много ме мъчеше. Впоследствие се оказа, че било херния.

Това обаче се разбра година след първите болки. Претърпях и друга много тежка контузия - счупих си глезена, засегнах и връзки. В тези моменти ми минаваха всякакви мисли през главата. Дори и мислех да се откажа. Но точно в тези мигове осъзнах много неща. Може би е банално, но здравето е най-важното.

След това започнах да тренирам по-здраво и във фитнеса и натрупах мускулна маса, която нямах преди. Ето, пак волята ми помогна да се справя с трудностите", философски разсъждава Станчев.

ПЪРВИЯТ ТИМ НА "ГЕРЕНА"
Когато Станчев е на 18, тогавашният наставник на „сините" Станимир Стоилов привиква в мъжкия тим младия защитник.

„Той ме взе с първия отбор на лагер с Кипър. Подготвях се с мъжете, но тогава получих въпросната контузия в глезена. Мъри ми каза, че ще ме чака да се възстановя, но уви, него не го изчакаха и го уволниха", разказва десният бранител.

ПИРИН
„Като оздравях, започнах да тренирам с дубъла на Левски. Тогава към нас двамата с Иван Цачев пристигна оферта от Пирин за преотстъпване. Спомням си добре този ден. Викнаха ни с Цачката и ни казаха. Тогава Иван ми сподели: "Ако ти тръгнеш, идвам и аз". Така и се разбрахме. Без него би ми било по-трудно, той ми е като брат.

Заминахме заедно за Благоевград, живяхме и есента заедно. Там ми потръгна, Наджи Шенсой, който водеше Пирин в началото на сезона, ме хареса и залагаше на мен. Това бе шансът ми за изява. Мисля, че направих силен полусезон", анализира Станчев.

ЗАВРЪЩАНЕТО
Изненадващо или не, на сбора на Левски за 2010-а се появи и Стефан Станчев.
„В деня преди първата тренировка в късния следобед ми се обади Георги Иванов и ми каза „Чакам те на тренировка утре". Аз останах много изненадан. Тръгнах веднага от Смолян и даже минах през Благоевград да си взема футболни обувки, тъй като нямах в себе си", признава защитникът.

ЧОВЕКЪТ СТЕФАН СТАНЧЕВ
Малцина могат да кажат, че истински познават Стефан, тъй като той допуска изключително ограничен кръг хора до себе си.

„По-резервиран съм към непознати хора. Аз си знам приятелите. Проявявам уважение към другите. Смятам себе си за много верен приятел и коректен човек", е мнението на младока.