На Мондиала през 1994 г. предсказанията за финал "Б" срещу "Б" не се сбъднаха. В Съединените щати Бразилия с голямата си звезда Ромарио спечели титлата, докато България с гениалния Христо Стоичков остана четвърта. Кариоката (за него определението е напълно вярно, тъй като така са наричат жителите на Рио де Жанейро, а не всички бразилци) получи "Златната топка" за №1 на мондиала, докато пловдивчанинът взе тази на "Франс Футбол" и раздели голмайсторския приз на турнира с руснака Олег Саленко.
Двамата нападатели в този момент са съотборници в отбор започващ с "Б" (Барселона) и близки приятели. По-важното е, че заформиха едно от най-великите партньорства, които "Ноу Камп" е виждал в историята си. Те бяха вдъхновяващи на терена, с пиперливи езици извън него и си служеха с юмруци и на двете места.
Ромарио, който днес става на 55 (наборът Христо ще го последва на 8 февруари) спокойно може да бъде определен като талисмана ни към лудото американско лято. Защото бразилецът, който е в Париж за операция на окото, е личен гост на Камата и дори присъства на щурия купон в "Трианон Палас" след чудото на 17 ноември 1993 г. - обрата с 2:1 срещу Франция на "Парк де Пренс" в световна квалификация...
Ромарио произхожда от бедно семейство от предградията на Рио и започва кариерата си в кварталния отбор Олария. Първите му треньори не са впечатлени особено от дребното хлапе заради ръста му (израства до 167 см), заради който получава прякора Байсиньо (Дребния). Природата обаче му е дала друго - техника, бързина, неразгадаеми финтове с тялото, които го правеха смъртоносен в близост до вратата. Забелязан от скаути на Вашку да Гама, той е привлечен в юношите, а впоследствие с мореплавателите печели титлата. Ромарио придобива международна известност, след като става голмайстор на Олимпиадата в Сеул през 1988 г. Нападателят се разписва и във финала, но СССР прави обрат с 2:1 след продължения.
Източник: Fifa.com
След Игрите Ромарио преминава в ПСВ Айндховен и печели 3 титли с филипсите. Европа го забелязва, след като в общо 167 мача за нидерландския гранд вкарва 165 гола. По отношение на характера бразилецът е известен с огромната си самоувереност, граничеща с арогантност.
През 1993 година Ромарио се отправя към Барселона, за да се присъедини към Дриймтийма на Йохан Кройф редом до Стоичков, Бакеро, Бегеристайн, Гуардиола и Куман. Още в първия си сезон с екипа на каталунците той печели титлата на Испания, ставайки голмайстор на първенството с 30 гола в 33 мача. Това се оказва и най-силната година в кариерата на Ромарио, тъй като през лято повежда Бразилия към четвъртата световна титла. Няколко месеца по-късно Ромарио е обявен за най-добър играч на ФИФА за 1994 г.
От този момент нататък обаче кариерата на великия нападател започва да върви по наклонената плоскост. През 1995 г. той напуска Барселона, за да се завърне в Бразилия с екипа на Фламенго. Изкарва една безуспешна година в отбора, след което се връща в Испания, за да играе за Валенсия. Пропуска световното първенство през 1998 г., след което отново се връща в родината си, където играе последователно за Фламенго и Вашку да Гама.
На 27 май 2007 г. Ромарио отбелязва от дузпа за мореплавателите в шампионатния мач срещу Ресифе, за който твърди, че е гол №1000 в кариерата му. Официално тази цифра не е призната, тъй като в нея са включени и попаденията му в юношеските формации, приятелските мачове и неофициалните срещи, така че на Дребния му се водят "само" 772, което му отрежда второто място в света, след Йозеф Бицан (805). Това обаче не пречи Вашку да Гама да му издигне статуя пред клубния стадион.
След като известно време се подвизава като играещ треньор на мореплавателите, през 2008-а Ромарио се оттегля от футбола, но месец по-късно променя решението си и заиграва за Америка - малък квартален тим, на който баща му Едеваир е бил фен. Така изпълнява последната воля на баща си, който много искал да го види с екипа на любимия си отбор.
След като окончателно се оттегля от футбола, Ромарио се захваща с политическа кариера и през 2010-а става депутат от Бразилската социалистическа партия. Избран е като 6-ия с най-много гласове от Рио. Легендата на селесао използва цялото си влияние, за да саботира предстоящото световно първенство в родината му през 2014 г., с твърденията, че турнирът е затънал в корупция и служи за пране на пари. Влиза в остър конфликт с бившия президент на Бразилската футболна конфедерация Рикардо Тейшейра и боса на ФИФА Сеп Блатер. Според него домакинството на мондиала през 2018 г. е било "откраднато от Англия и продадено на Русия" заради корупционния скандал в световната организация през 2011 г.
Политическата му кариера обаче се размива възходящо. През 2014 г. се кандидатира за сенатор и е избран с най-високия резултат за представител от Рио. През юни 2017-а напуска Социалистическата партия и става един от лидерите на Подемос, която е радетел за пряка демокрация.
