Големите данни все по-често се сравняват с нефта, понеже по подобен начин дават възможност на глобалните корпорации да натрупват своите капитали.

Печалбите на IT гигантите са толкова големи, че те масово започнаха да поглъщат по-малките компании и да се превръщат в монополисти на пазара.

Изкуственият интелект ще даде на корпорациите още по-голяма власт и още повече възможности да се грижат за своите интереси. Ето защо те трябва спешно да бъдат национализирани.

Предложението е на британския политолог и експерт по цифрова икономика от Кралския колеж в Лондон Ник Сърничек, който публикува анализа си в The Guardian.

Ученият отбелязва, че съвременните корпорации изграждат бизнеса си от потребителските данни и не произвеждат нищо в традиционния смисъл на това понятие. Те нямат общо с традиционните компании, защото работят по съвсем различен начин.

Google, Facebook, Amazon и Uber работят като платформи - те свързват потребителите с рекламодателите и разработчиците, водачите с пътниците, купувачите с продавачите.

В основата на успеха им е натрупването на критична маса потребители: колкото повече потребители имат, толкова са по-полезни за тях и толкова по-голямо е влиянието им.

Ефектът на мрежата създава инерция, която не само помага на тези платформи да преодолеят критиките и проблемите, но и прави невероятно трудно за хората да се откажат от тях и/или да ги заменят.

Новите господари на икономиката 

Google, Facebook и Amazon са най-важните компании в западния свят. Техният бизнес модел им позволява да трупат приходи и данни с невероятно темпо, утвърждавайки се като новите господари на икономиката. 

Google контролира търсенето, Facebook властва в социалните медии, а Amazon е флагманът на електронната търговия. Но това далеч не им е достатъчно.

IT корпорациите започнаха да овладяват нови територии - Google и Facebook оказват огромно влияние на медиите и журналистиката, а господството на Amazon в онлайн (а вече и офлайн) търговията подкопава старите универсални магазини.

Технологичните корпорации постепенно се превръщат в монополи - те определят бъдещето на цели сектори от глобалната икономика. Властта им е много по-голяма от тази на държавите, влиянието им върху живота на хората - също.

Новото им оръжие са големите бази данни. С тяхна помощ корпорациите отдавна вече са не само феномен в технологичния сектор, а водещи играчи в цялата глобална икономика. Те постепенно завладяват транспорта и придвижването (Uber), платежните услуги, работят върху производство, базирано на облачни технологии (Siemens, General Electric) и стигат чак до земеделието и производството на храни (Monsanto и John Deere). Продажбата е ясна, за нея се грижи Amazon.

Платформите са единственият бизнес модел, изграден върху икономика, ориентирана към данните. Надпреварата за извличането им е жестока, защото те гарантират просперитета, но и самото оцеляване на платформите. Корпорациите се стремят да задържат потребителите максимално дълго в платформите си, създавайки зависимост към тях. Колко от нас скролват безпричинно във Facebook, без дори да осъзнават защо го правят?

Когато някоя малка/стартираща компания създаде нещо интересно и се превърне в заплаха, тя мигом бива погълната. Facebook дори има специален инструмент, който следи за подобни неща. Купувайки все повече малки компании, технологичните корпорации се превръщат в империи, поглъщащи все повече данни и търгуващи с желанията и предпочитанията на потребителите си.

Най-големият риск - изкуственият интелект

Най-големият риск обаче е изкуственият интелект. Корпорациите упорито го разработват и са го издигнали в основен приоритет, осъзнавайки че многократно ще усили технологичната им мощ.

Изкуственият интелект вече контролира определени процеси на Google и Amazon. Той е ненаситен за данни, а ако му се предостави контрол върху определени системи (например оръжейни), това ще представлява огромна опасност за човечеството.

Самият Илон Мъск нарече изкуствения интелект "най-голямата заплаха, с която човешката цивилизация се сблъсква".

Мъск предупреждава, че роботите могат да започнат война, като пускат фалшиви новини, подправят мейли и манипулират информация. "Перото е по-силно от меча", припомня той.

Технологичният предприемач призова за държавно регулиране, което би сдържало компаниите в преследването на все по-съвършен изкуствен интелект и липсата на контрол върху него.

Но как да се справим с това?

В миналото естествените монополи като компаниите за комунални услуги и железниците, които се радват на огромни приходи, служейки на общото благо, са първите, чиято собственост става обществена. Решаването на проблема с новите монополи се крие в този вид вековна корекция, актуализирана за нашата дигитална епоха.

Нужно е да се възстанови обществения контрол над интернет и цифровата инфраструктура, вместо да се позволи на монополите да се развиват, преследвайки печалба и власт.

Сърничек счита, че никакви регулационни правила и норми вече не могат да помогнат в контролирането на корпорация, въоръжена с изкуствен интелект. Единственото решение на проблема е национализацията.

"Ако не вземем контрола над монополите днес, ще им дадем възможност да притежават и контролират основната инфраструктура на обществото през XXI-ви век", предупреждава експертът.