Днес е исторически ден за българския клубен футбол. След 18 години отсъствие в него се завръща Красимир Балъков. Мястото със сигурност е шокиращо - Бургас. Когато преди зимата на сезон 1990/91 година виртуозният плеймейкър напусна Етър в посока Спортинг Лисабон, сегашният член на „А" група ПСФК "Черноморец- Бургас" въобще не е бил фантазията на футболните хора.

Брилянтната кариера на Балъков в Спортинг и Щутгарт и, естествено за националния тим, и неговият футболен интелект се превърнаха в предпоставка за появата на един наистина обещаващ треньор, какъвто за съжаление поколението от САЩ'94 така и не можа да извади досега. Началото на Краси бе повече от ударно - треньорският пост в най-успешния швейцарски клуб Грасхопър през януари 2006 година. Балъков започна много силно, но след това тимът му постепенно изгуби формата си и през 2007 година той си стегна багажа от цюрихския клуб.

Последва назначение в Санкт Гален през октомври 2007 година, но в края на миналия сезон се раздели и с този швейцарски клуб. В следващата половин година името му бе спрягано за Левски и националния тим, но в крайна сметка следващото му назначение бе повече от шокиращо - Черноморец.

Нормално бе да се очаква митично име за родния футбол да бъде начело на някой от грандовете ни или представителния ни тим, но Балъков избра друг път. За мнозина той може би е дори крачка назад, но изключително трезвомислещ човек като Краси добре е претеглил плюсовете и минусите и в крайна сметка се реши на този ход. Той наистина може да спечели много от Черноморец, но пък и да загуби много повече. Ако успее край морето, то „акулите" може да се превърнат в трамплин за него не само към ЦСКА или Левски, а и към мечтаната Бундеслига. Ако се провали, то това до голяма степен, може би ще означава до голяма степен и треньорския край на Балъков. На него очевидно не му липсва смелост, след като се хвърля в една непозната и най-вече враждебна среда, каквато е „А" група.

След близо 2 десетилетия във футбола в страни като Португалия, Германия и Швейцария завръщането към корените може би е рискуван ход, както и да го погледнеш. Във времена, когато много голяма част от родните футболни герои правят всичко възможно, за да разбият митовете за себе си, Балъков се превърна в истинска "бяла лястовица" за родния футбол. Сега остава да видим дали ще успее да го промени положително, както стори това като играч.