Капитанът на ансамбъла ни по художествена гимнастика Симона Дянкова все още не е решила с какво ще се занимава след края на кариерата си. грациите ще участват в бенефис на 16 декември в "Арена Армеец", а днес Дянкова празнува рожден ден.
"На мен винаги са ми казвали, че съм индивидуалистка, защото имам специфични качества и затова ми беше дилема дали да продължа за ансамбъл или не. Но когато видях момичета, треньорите разбрах, че там ми е мястото. Беше някак специално, имаше нещо. Започнахме да правим елементи, видяхме колко си приличаме и допълваме с момичетата. Видях, че Весела Димитрова е много строга, но ще се работи на 100% и няма начин да не се постигнат успехи.
Трудно ми е да кажа коя съм. Може би другите трябва да кажат. Все още се търся и намирам. Едно нормално момиче, което има различни интереси и иска да прави много неща. Спомням си, че г-жа Илиана Раева, когато ме видя за първи път каза, че имам "различна аура". Много енергичен човек съм, мога да бъде и спокойна и уравновесена, но също така и шумна и дива. Съветът, който никога няма да забравя, е да бъда търпелива и да изчакам своя момент.
Първото ми впечатление от Весела Димитрова беше, че е по-различен треньор. Тя дойде от Швейцария и може би виждаше нещата по различен начин. Видях, че е много строга и взискателна, и някак пролича нейната амбиция, което както казах, ми помогна да остана в ансамбъл. С Михаела Маевска бяхме близки и преди да стане треньор. Не ми беше странно, че става треньор, беше естествено - да предаде своя опит. Тя носеше спокойствието на отбора. Това, че премина много бързо от състезател в треньор и знаеше, кое им е помогнало на тях и къде трябва да се промени, за да имаме успех ние, ни помогна изключително много. Благодарна съм, че двете повярваха в мен и ми дадоха шанса да бъда част от този ансамбъл и да извървим този път заедно!
Определено Европейското първенство във Варна. Искам да изтрия това състезание от съзнанието си. Тази грешка още на първото съчетание, никога не съм грешила на това съчинение. Още по-тежко ми беше след това, даже не исках да остана във Варна на почивка, исках да се прибера в София, да се върнем в залата и да започнем да се готвим за следващото състезание и просто да дойде друго състезание и да знам, че това не е последното. А и това се случи на финалната права преди Токио. Но може би така трябваше да случи и да ни послужи като трамплин. Толкова ми беше трудно, дори не можех да се разплача.
Отказването беше логично решение. Естествен завършек. Не знам какво щеше да стане, ако беше друг завършек или Олимпиадата не се беше провела. Не исках изобщо да чувам, че има вариант да не се проведе. Исках да играем в Токио, там където сме си го представяли още от самото начало.
Освен момичетата ще ми липсват и треньорите. Другото, което ще ми липсва най-много е сцената. Винаги ми е харесвало да бъда на нея пред публика. Цялата емоция от състезания, колкото и отговорно да е, че представяш България, емоцията е уникална", каза Дянкова в интервю за фейсбук страницата на БФХГ.
