Капитанката на националния ансамбъл Михаела Маевска даде интервю пред сайта cultinterview.com, в което говори за многобройните перипетии, през които е преминала.

- Какво ви струваше очакването за медал от Олимпиада?

- Струваше 18 години от живота ми, от които 8 г. плътно в националния отбор. Това са много лишения, изискваше се много постоянство, всекидневни тренировки. За тези 8 години сигурно 8 пъти бях готова да се откажа. Но това продължаваше точно 2 часа, след което треньорката ме връща в залата. Един разговор и обратно в залата.

- Кой е най-скучният момент в гимнастиката?

- Еднообразието, произлизащо от всекидневните тренировки. Всеки ден правим абсолютно едно и също – от загрявката до края на тренировката. Цяла година играем едни и същи съчетания. Повтаряме едни и същи елементи – само и единствено тях. И това 6 дни в седмицата. В единствения почивен ден се чудя кое по-напред да свърша. Затова ми е идвала мисълта да зарежа всичко

А имам и други интереси извън залата. И след като вече не тренираме, се оказа, че са се насъбрали доста неща.

- Имали ли сте притеснения, че нещо няма да ви се получи?

- О, да, особено когато се наложи един месец преди Световното първенство в София да ме оперират. Преди 4 години беше по същото време, пак в годината на олимпиадата. Тогава там, в Лондон, не ни се получиха нещата и си казах, че не искам да се повтаря същото. Много ме беше страх, но нямах избор, трябваше да се подложа на тази операция. Обаче не си представях как след 3 седмици ще играя на състезанието. Даже писах на Любомира (б.а., Казанова) и Снежи (б.а., Дечева), които ме заместваха, да се готвят. Последното ми притеснение беше след квалификацията на олимпиадата в Рио. Ние бяхме на 7-о място и не знаех как ще ни допуснат до медалите изобщо. Вътрешно си го преживях и се примирих. Така ми мина целият ден. На следващия имах друго мислене. Знаех, че трябва да изляза и да играя като за последно. Бяхме супер отчаяни. Всъщност до последно трябваше да излезем под друг номер – 3-ти и 5-и, но ги смениха. Поне този път беше за добро. Последните поддържат напрежение у всички преди тях.

- Пострада ли личният ви живот заради годините в гимнастиката?

- Не бих казала, защото сега ще имам достатъчно време за него. Минах през някои не толкова хубави моменти, но не бих казала, че са заради гимнастиката. Можеха да се случат и без нея. И имах достатъчно време да ги преживея, без да попречат на кариерата ми. Чувствам се щастлива със сегашния си приятел, въпреки че е още рано да се каже. Все се случват много бързо събитията и не смея да кажа нищо генерално.

- Правите ли компромиси?

- Правя. Склонна съм да простя много неща, стига да не са пряко свързани с нараняване. Но има непростими действия. И аз не ги простих. Но съм добричка с хората, не се карам. А не обичам и някой да ми се кара. По-добре да си тръгна, отколкото да ставам пряк свидетел на скандал.

- Достатъчно ви викат в гимнастиката, че и на друго място да ви се карат.

- Да (смее се).

- Как изглеждат моментите ви на почивка?

- Честно казано, по друг начин си ги представях. Наистина искам да отида някъде с приятеля си и да не мисля за нищо друго, а само да се наслаждавам на почивката.

- Как си подреждате пъзела на бъдещето?

- Не мисля да бездействам, не бързам и да се омъжвам отново.

Понякога си мисля, че времето ми тиктака но всъщност не е така. Надявам се да създам хубаво семейство. За дете още ми е рано, тъй като тъкмо излизам от залата и ми трябват няколко години, за да се видя къде се намирам.

- На кого бихте отделили свободните си 5 минути?

- На семейството си. За тях винаги съм имала най-малко време. Даже миналата седмица се пошегувах с майка ми, че за пръв път сядам с нея на кафе някъде навън. Не съм свикнала да излизам никъде, а ето че ми се случи да хапна с баща ми в ресторант.

заб* Заглавието е на ТОПСПОРТ