Ако делим спортовете на мъжки и женски, то художествената гимнастика минава към красивите спортове. Да, изречението стана малко изчанчено, но ако прибавим и това, че става дума за един от така наречените български спортове, вече ще си дойдем на думата. Значи говорим за един типично български и красив спорт, а това, че в днешни времена броим медали, и то не просто медали, а значими медали, значи летвата отново е вдигната високо и отново имаме успешни прескачания.

В четвъртък вечерта за около два часа ни припомниха какъв е смисълът не само на художествената гимнастика, а на спорта изобщо. Понякога медалите са само метал, класирането е само някакви цифри, подредени в таблица. Но нашият случай е малко по-особен. Тук се касаеше за едни момичета, обединени в Отбор, който пък е на върха на пирамидата, съставена от стотиците деца, които всеки ден пълнят залите в различни краища на България. Това в зала "Арена Армеец" бе анонсирано като Бенефиса, но, волно или не, се превърна в Началото. Това бе старт на още стотици деца, които от днес ще се запалят по този спорт и ще дърпат родителите си да им купят първото трико, първите уреди. Във времена, в които хората се чудят как да опазят младото поколение от пороците на съвременния свят, е истинско чудо, че има такива явления, които само за секунди могат, да те пленят, да запалят искрата, след което вече връщане назад няма. Вероятно никоя социологическа агенция не би се наела да направи подобно проучване, но със сигурност десетки малки момиченца, които бяха в залата, а и които ще гледат шоуто "Отборът" в препълнената "Арена Армеец" на запис, ще казват всекидневно "Искам и аз". Ето това беше ролята на представлението, което дори не бе шоу в смисъла на това понятие, а много балансиран спектакъл - без претрупани изпълнения, без излишни елементи, всичко беше прецизно изчислено, добре замислено и перфектно изпълнено.

Умишлено няма да вмъкваме в този текст имената на момичетата от отбора, нито пък на техните тренъорки и ръководители, дори и какво са постигнали. Да, това бе раздялата на един голям отбор с публиката, имаме като конкретен повод слизането им от голямата сцена, но всички те бяха определени като Семейството, тъй като залата се изправи на крака и при представянето на всички, които имат голяма заслуга, но така или иначе работата им не се забелязва с просто око - екип от технически лица, композитори, психолози, лекари, хореографи...

Над десет хиляди души на спортно събитие - това в България вече не се случва всеки ден. Дори всеки месец не се случва. Това означава, че спортната публика си я има и е готова да се бори със задръствания, с късен начален час, с отдалечена зала и с каквото още се сетите като оправдание на онези, които се чудят как да се измъкнат от неудобни въпроси относно отсъствието им от трибуните. Семейството на художествената гимнастика доказа, че публиката е готова на лишения, стига да има насреща тръпка и вълнение. След като тези момичета бръкнаха в сърцата на зрителите и изтръгнаха оттам признанието и любовта им, след като предизвикаха сълзите им, те могат да бъдат спокойни, че всичко си е струвало. Не просто всичко, абсолютно всичко си е струвало, след като много българи говорят за нещо само изключително в положителен аспект. Замислете се, има ли нещо друго, което напоследък ви е донесло стопроцентови положителни емоции, нещо, което да ви е напълнило окото, нещо, което да би е изключило тотално от заобикалящата ви действителност. Нещо, което ви е извадило от ритъм. И за което нямате никакви забележки.