Разделите никога не са лесни. Някои играчи изчезват внезапно, други се губят сред мъглата на трансферния прозорец, други се мотаят твърде дълго, борейки се да запазят вниманието върху себе си. Има и такива, които обявяват оттеглянето си предварително и се наслаждават на прощалното си турне.

Времената са трудни, но никой не може да се сърди на Хасан Салихамиджич, че продължава да играе в Байерн, въпреки че се готви да премине в Ювентус от лятото. 30-годишното тяло на играча бе отслабено от две сериозни контузии и Брацо, както го наричат в Германия, изпитва трудност да издължи пълни 90 минути. Преди време той бе наречен от Отмар Хитцфелд "сърцето и душата на отбора".

Салихамиджич дължи кариерата си на невероятно стечение на обстоятелствата преди 15 години. Роден е в Ябланица, на около 45 км източно от Мостар. Всяка сутрин му се налага да става в 6 часа и да тича 90 минути преди училище. След часовете свири на пиано, а след това хваща автобуса до Мостар, за да тренира с Вележ. През 1991 г. Хасан дори печели награда за най-добър ученик в началното си училище с "петици" (най-високата оценка) по всички предмети. Просто е от тези хора, които са добри във всичко, с което се захванат.   

През април 1992 г., малко след като Европейският съюз призна независимостта на Босна и Херцеговина, Салихамиджич бе повикан да играе за тима до 16 години на Югославия срещу връстниците им от ОНД. Отборът трябва да се събере на 1 април в Белград. Затова на 30 април Ахмед Салихамиджич, бащата на Хасан, закарва сина си и неговия съотборник Ведран Пелич до Сараево, за да хванат самолета за сръбската столица.

В селцето Брадина, те са задържани четири часа на сръбския чек пойнт, докато войниците се уверят в легитимността на поканата от Югославската футболна федерация. Когато пристигат в Сараево, вече е тъмно, но успяват да се качат на последния нощен полет. Това е последният пътнически полет, който излита от летището в Сараево за период от 4 години, просто на следващата сутрин градът е обсаден.

Заради невъзможността да отлетят от Белград Салихамиджич, Пелич и още един босненец -  Едис Мулалич, тренират с Цървена звезда, чакайки ситуацията в родината им да се подобри. След 10 седмици, когато става ясно, че обсадата на Сараево няма да се вдигне скоро, те се връщат в Босна по канали през Унгария, Словения и Хърватия.

В Ябланица Салихамиджич е принуден да работи като барман, докато баща му търси отбор в западна Европа. Най-накрая благодарение на контактите на Ахмед Халилходжич (братовчед на Вахид Халилходжич), който е роден в Ябланица, преди да емигрира в Германия, Хамбургер кани младия босненски талант. Изваждането на документите за отпътуването отнема три месеца, след което Ахмед Салихамиджич качва сина си на кола за хърватския град Задар, откъдето хваща автобус до Хамбург.

Жената на Ахмед Халилходжич - Дюла, трябва да чака Хасан на автогарата, но когато той пристига, я няма. Останал сам на спирката, уморен и уплашен, младежът се отправя към близкото кафене. Салихамиджич обаче не знае езика и прошепва на сервитьора единствените познати му немски думи "Bitte limonade" (б.р. - Моля лимонада).

Сервитьорът обаче се зачудил, Хасан си помислил, че не е разбран и повторил: "Bitte limonade". В отговор последвал: "Pa tako mi rec,i brate!" (б.р. - Така ми кажи, братко). Оказало се, че е босненски хърватин.        

Отначало Хасан живее при Ахмед Халилходжич, а след това и в клубната академия. След като навършва 18 г., Феликс Магат предлага на Брацо професионален договор.

В тези дни, когато войната в Босна продължава, Хасан пише на родителите си:
"Този треньор Магат е наистина добър. Редовно ми показва нови неща, но иначе не говори с мен. Никога не ме попита за семейството ми и как то се справя с войната ... Много ми липсва сестра ми, но също така ми липсват и критиките на баща ми. Той винаги знае кое е най-доброто за мен. Много мисля за майка ми - аз съм момчето на мама. Нямам търпение да я видя и да седна в коленете й."

В първия си сезон като професионалист Салихамиджич изиграва 9 мача за Хамбургер, като наистина забележително се представя срещу Айнтрахт (Фр) в последния кръг от първенството. Нуждаейки се от победа, за да се класира за купата на УЕФА, Хамбургер бие с 4:1, като Хасан бележи два гола и подава за другите два. На следващата вече е поканен в ток шоу по телевизия ARD, която без негово знание праща екип до Ябланица в деня на мача, за да интервюира семейството му. Когато Салихамиджич вижда заснетото започва да плаче, а предвидената за по-късно жива връзка не се осъществява.

"Синът ми има три основни качества - трудолюбивост, амбиция и жажда за прогрес, твърди бащата Ахмед. - Има и две слабости: твърде амбициозен е и не може да понася загубите. Когато загуби мач, си изключва телефона за два-три дни и никой не може да говори с него. Може би това е за добро, може би това е причината да има толкова успехи." 

А успехи Хасан без съмнение има. Точно като за човек, който ще стане футболна икона за своя народ.

Брацо вкара първия гол за Босна и Херцеговина като независима държава въпреки загубата с 1:4 от Италия. След като преминава в Байерн през 1998 г., той печели шест шампионски титли, четири купи на Германия, четири купи на Лигата, Шампионската лига и Междуконтиненталната купа. Преминаването в Италия изглежда като началото на края, но той заслужава своето прощално турне.

ПРОФИЛ
Име: Хасан Салихамиджич
Ръст: 180 см
Тегло: 78 кг
Клуб: Байерн
Номер на фланелката: 20
Пост: халф
Предишни клубове: Ябланица, Вележ, Хамбургер
Роден на 1 януари 1977 в Ябланица
КАРИЕРА
Мачове/голове за Хамбургер: 72/19
Мачове/голове за Байерн: 223/28
Мачове/голове за Босна и Херцеговина: 43/6
УСПЕХИ
С Байерн: Шампионска лига (2001), Междуконтинентална купа (2001), Шампион на Германия (1999, 2000, 2001, 2003, 2005, 2006), Купа на Германия (2000, 2003, 2005, 2006), Купа на лигата на Германия (1998, 1999, 2000, 2004)