След 21 години в професионалния футбол - 7 в родния Карлсруе и 14 в Байерн (Мюнхен), Оливер Кан прекрати кариерата си миналото лято почти на 39 години. Сега, няколко месеца по-късно, легендарният вратар коментира престоя си при баварците и заниманията си след края на кариерата.

- Хер Кан, опрелиха ви за спортист на Мюнхен за 2008 г., макар че изиграхте последния си мач през май. Изглежда, хората не са ви забравили.
- Забелязвам го. Хората ме уважават и харесват. Докато играех, не беше така. Но тогава просто беше различно, мачовете бяха един след друг и не забелязвах много от нещата, които се случваха около мен.

- Наскоро заявихте, че половин година без Байерн е като лифтинг на лицето.
- Да, така е. В Байерн никой не се подмладява. Но положителното за мен е, че вече не ми се налага да тренирам, особено през зимата. Когато си професионалист, живееш в съвсем друг свят и те вълнуват само определени неща: кога съм на тренировка, кога е следващият мач. Когато си играч на Байерн, се изразходваш много. Наскоро си мислех, че 2 години в Мюнхен са достатъчни, и се запитах как съм изкарал цели 14.

- Въпрос на дисциплина?
- Всеки професионален спортист е свикнал с нея, просто няма друг начин. Но тя може да ти е от голяма полза, когато започнеш да се занимаваш и с други неща.

- Докато играехте, се нуждаехте от успехи, награди, титли. Какво ви липсва сега?
- Липсват ми момчетата от отбора и работата с тях. Когато спираш със спорта, си наясно, че никога повече няма да усетиш притока на адреналин преди големите мачове. Затова се нуждаеш от нови цели, но каквото и да избереш, то няма да замести липсата.

- Колко трудно е да избереш подходящия момент, в който да се откажеш?
- Това е може би най-трудното. Този бизнес е безмилостен. Не става дума за това, което си показвал през годините, а за това, което правиш в момента. Не исках да приключа, след като ме освиркват или изгонят. Но в последната си година имах късмета да се представя добре.

- Как се поддържате, след като вече не сте на вратата?
- Тичам в парка и играя голф. Но мисля, че трябва да започна да играя и тенис - спорт, в който пулсът бъзо се покачва и бързо спада, точно като при вратарските тренировки. Нужно е доста време както във физически, така в психологически план, преди човешкото тяло да се напасне към новата ситуация.

Забележка: Интервюто е преведено от вестник "7дни спорт".