След като юношата на българския ЦСКА Михаил Александров подписа договор с германския Борусия (Дортмунд), "Топспорт" ще ви запознае с новия клуб на талантливия халф.

Борусия (Дортмунд) е основан на 19 декември 1909 г. от група младежи, които били недоволни от условията в спонсорирания от църквата тим "Младата Троица". Там им се налагало да играят футбол под строгото и коравосърдечно око на местния енорийски свещеник.

Отец Девалд не е бил пуснат да влезе в кръчмата "Цум Вилдшуц", когато е било учредителното събрание на новия клуб. Името Борусия идва от латинското наименование на Прусия и е взето от намиращата се в близост пивоварна "Борусия". Тимът започва да играе отначало със "синьо-бели" раирани фланелки с червена лента и черни гащета. През 1913 г. са въведени "жълто-черните" екипи, които се използват и до днес.

През следващите десетилетия клубът няма успехи, като се подвизава в местните лиги. През 1929 г. Борусия е изправен пред фалит, след като се опитва да привлече няколко високоплатени професионалисти. Клубът оцелява благодарение на щедростта на местен фен, който покрива задълженията от собствения си джоб.
30-те години на ХХ век са разцвета на Третия Райх, който преструктурира спортните дружества така, че да изпълняват целите на режима.

Президентът на Борусия Аугуст Бусе е сменен, след като отказва да се присъедини към националсоциалистическата партия, а няколко членове на управата на клуба са разстреляни в края на войната, тъй като използвали клубните офиси за антинацистка пропаганда.

Борусия постига успехи в новосъздадената Гаулига. По това време се изгражда и враждата с местния съперник Шалке 04.

След края на Втората световна война "жълто-черните", както и останалите спортни структури, са разформировани от Съюзниците при опита им да изчистят страната от влиянието на нацисткото минало. За кратко клубът е обединен с Веркшпортгемайншафт Хьош и Фрайер Шпортферайн 98 под името Шпортгемайншафт Борусия 98.

С наименованието Балшпилферайн Борусия (BVB) се появява на националния финал през 1949 г., където губи с 2:3 от Фау Еф Ер Манхайм. В Оберлига Запад, първодивизионната лига, в която играе Борусия, доминира немския футбол през 50-те. Клубът печели първата си титла през 1956, а пред следващия сезон успехът е дублиран.

През 1962 г. Германският футболен съюз повежда събрание в Дортмунд, на което е решено да бъде учредена професионална футболна лига в Германия, която да започне през август 1963-а. Борусия попада в новата лига, тъй като в последния сезон преди дебюта на Бундеслигата печели шампионската титла. Играещият за Дортмунд Тимо Кониецка бележи първия гол в историята на Бундеслигата след едва минута игра в мача, спечелен от Вердер с 3:2.

През 1965 г. Борусия печели първата си купа на Германия, а година по-късно триумфира и с КНК. 70-те години се характеризират с финансова криза, изпадането от елита и с отварянето през 1972 г. на новия "Вестфаленщадион", построен в непосредствена близост до стария "Роте Ерде". Стадионът е известен и като "Стената", тъй като малко са отборите, постигали значими успехи на него срещу домакините.

През 1976 г. BVB се връща в Бундеслигата, но през 80-те финансовата криза продължава. През 1986 г. "жълто-черните" едва отървават ново изпадане, след като побеждават Фортуна (Кьолн) в решителния трети плей-оф. В този период клубът печели само една купа на страната през 1989 г. Тогава настъпва ерата на Отмар Хитцфелд. Специалистът извежда Борусия до финала за купата на УЕФА през 1993 г., но губи от Ювентус. Въпреки това печалбата на клуба е 25 млн. марки, което позволява да бъдат привлечени играчи, които през 1995 и 1996 г. ще качат тима на върха в Германия с две последователни титли. Точно през 1996 г. играещият в Борусия Матиас Замер (на снимката) и избран за най-добрия футболист в Европа печели "Златната топка". През 1997 г. Дортунд си отмъщава на Юве за загубата преди 4 години, като го побеждава с 3:1 на финала на Шампионската лига в Мюнхен. Месеци по-късно "жълто-черните" взимат и Междуконтиненталната купа след 2:0 над Крузейро (Бр).

След мача с Ювентус обаче Хитцфелд напуска. Оттогава треньорите трудно се задържат в Дортмунд, като рекордьор в това отношение е Бернд Краус, който през 2000 г. се задържа на поста 2 месеца и 7 дни. Заместилият го Удо Латек остава начело 2 месеца и 14 дни, но въпреки предложението да продължи работата си, легендарният специалист отказва. През миналия сезон Юрген Рьобер се задържа почти 3 месеца, но след като под ръководството му тимът падна под чертата на изпадащите, бе сменен от Томас Дол.

С Отмар Хитцфелд от Борусия си тръгнаха и успехите. Оттогава клубът спечели само шампионската титла през 2002 г. и игра финал за купата на УЕФА през същата година, но загуби от Фейенорд. Три години по-късно BVB за пореден път бе изправен пред фалит. Лошото управление на финансите доведе до спад на клубните акции на Франкфуртската стокова борса, като понижи номинала им от 11 млн. евро с близо 80%. Това доведе до намаляване на заплатите на играчите с близо 20% и продажбата на "Вестфаленщадион", който бе преименуван на "Сигнал Идуна Парк". "Жълто-черните" продължават да играят на легендарния си стадион, но вече под наем.

Въпреки проблемите, Борусия винаги се е славел със своите верни привърженици, които продължават да пълнят стадиона. Средната посещаемост на тима за целия сезон е около 80 000, най-висока сред всички футболни клубове в Европа.

Криза и расизъм характеризират настоящия тим.

Сегашният тим на Борусия не е сред диктуващите модата в Германия. Феновете продължават да пълнят стадиона от любов към клуба, но играчите изпитват трудности на терена. След два изиграни кръга "жълто-черните" са на последно място с две загуби, като последната бе особено болезнена с 1:4 в дербито с Шалке 04. Точно този мач е на път засили кризата, след като нападателят на "кралскосините" Джералд Асамоа се оплака от обиди на расова основа от страна на Роман Вайденфелер. Заради проявата на вратаря на Дормунд тимът е заплашен с отнемането на три точки. Томас Дол е фаворит в класацията кой ще бъде първият уволнен треньор в Бундеслигата.

Отборът използва обикновено класическата схема 4-4-2. В халфовата линия, за място в която трябва да се бори българинът Михаил Александров, новото попълнение Младен Петрич има по-свободни функции зад двамата нападатели. В офанзивните си действия хърватинът е подсигуряван от бразилеца Тинга и полското попълнение Якуб Блашчиковски.

В атака се разчита най-вече на Александър Фрай, но той в момента е контузен, а заместникът му Диего Климович изглежда още не е свикнал с новия си тим след трансфера от Волфсбург. Другото острие на "жълто-черните" Еби Смоларек пък очаква всеки момент да премине в испанския Сантандер.

ТОВА Е БОРУСИЯ (ДОРТМУНД)
Основан: 19 декември 1909
Прякор: жълто-черните
Цветове: жълто-черни
Стадион: "Сигнал Идуна Парк" - 80 708 места
Президент: Райнхард Раубал
Треньор: Томас Дол

УСПЕХИ
Шампион - 1956, 1957, 1963, 1995, 1996, 2002
Купа на Германия - 1965, 1989
Междуконтинентална купа - 1997
Шампионска лига - 1997
КНК - 1966

ТРАНСФЕРИТЕ ПРЕЗ ЛЯТО 2007/08
НОВИ: Бъкли (Базел, Швейц, наем), Блашчиковски (Висла Кр, Пол, 2,8 млн. евро), Федерико (Карлсруе, св. тр.), Климович (Волфсбург, 1,5 млн.), Циглер (Саарбрюкен, наем 250 000), Гордон (Борусия Д ам), Петрич (Базел, Швейц, 3,5 млн.), Р. Ковач (Ювентус, Ит, св. тр.)
НАПУСНАЛИ: Пиенаар (Евертън, Анг, наем 500 000), Метцелдер (Реал М, Исп, св. тр.), Б. Майер (край на кариерата), Сака (Хамбургер ам, св. тр.), Пирсон (Рот-Вайс Есен, св. тр.), Амачайбу (Алемания ам, св. тр.), Моа (НАК Бреда, Хол, 180 000), Сахин (Фейенорд, Хол, наем 100 000), Хюнемайер (Борусия Д ам)