Във Фрайбург в момента се пробва много особен играч: Дигао, малкият брат на новия галактико Кака. Спорно е дали ще стане толкова известен, колкото футболист №1 на 2007 г. Кака, защото на много младоци им е тежко в сянката на по-големите братя.
Бундеслигата се радва на новака Фрайбург. Този отбор има нов имидж, различен от времето, когато го водеше Фолкер Финке (1991-2007). Финке остана в миналото, заедно с него и футболът с къси пасове, който си беше харесал. Но за да лъсне малко имиджа си, ръководството иска да вземе някой, дори слабо известен бразилец. Кандидатът е Дигао, но докато за гордостта на фамилията - Кака, Реал М плати на Милан 65 млн. евро, малкият няма да струва нищо. Фрайбург се надява да го вземе само под наем, без пари.
Може би това е добро решение. Един от необяснимите феномени на футбола е защо освен еднаквите имена и чертите на лицето по-малките братя на големите звезди нямат нищо общо с тях. От какво зависи? Въпрос за биолозите. Психолозите също могат да обяснят как се чувстваш, когато трябва да стъпваш в големите следи.
Още преди 30 години Дитер Хьонес ни обясни защо винаги е с крачка назад от брат си: "Вкъщи мама готви каквото иска Ули, като винаги му сипва най-много". Резултатите: Ули стана световен шампион, Дитер завърши втори, Ули игра 35 мача за Германия, Дитер само 6. За кариерите им като мениджъри няма смисъл да говорим. Ули е един от шефовете на Байерн заедно с Кале Румениге, по-малкият беше изгонен тази година от Херта.
Винаги е било така. Да се върнем към Берн, където през 1954 г. двама братя донесоха първата световна титла на Германия - Фриц и Отмар Валтер. По-големият Фриц беше легенда, по-малкият още е жив, но е далеч от славата му. Без завист той винаги е живял в сянката на скромния гений Фриц.
Диего Марадона също има двама по-малки братя, които бяха футболисти и дори играха в юношеския национален отбор. Но кой е чувал за Раул и Уго Марадона?
За да е валидно всяко правило, то трябва да има изключения. Оливер Кан стигна много по-далеч от родения 4 години преди него Аксел (играе само във Втора бундеслига с Карлсруе). А за Боби Чарлтън в Англия се говори повече, отколкото за Джеки.
Как ще се развие дуелът между братята Боатенг, е рано да се каже. Малкият Джером е европейски шампион с Германия до 21 г., а Кевин-Принс е напът към бюрото по труда. Но те са полубратя - специална категория, за която все още няма точни данни.
Наблюдател
на 19.07.2009 в 11:19:39 #8Защо не се замисли автора,колко по малки братя има и са много по успели от големите си братя.Става дума за братя които са във футбола.А колко има дето по големия въобще не играе футбол.Или играе друг спорт.
themaztiff
на 18.07.2009 в 19:32:08 #7в тениса: братята Браян, зверовете Уилямс.....
Loki
на 18.07.2009 в 14:48:20 #6Германия ражда гении,а Англия гейове! - Иначе много ясно - където е повече чорбата, там са титлите
1986
на 17.07.2009 в 21:40:15 #5Роналд Куман е по-малък от брат си Ервин Куман и по-успял като футболист .
Alex Frei
на 17.07.2009 в 20:36:26 #4Но пък има и премери, където и двамата братя са еднакво силни - Роналд и Франк де Бур, Михаел и Браян Лаудруп, Филип и Гари Невил
bojo
на 17.07.2009 в 12:02:31 #3Например Гено и Иван Добревски!!!!
Carsten Jancker
на 17.07.2009 в 11:48:21 #2Малкото случаи на двама братя успели във футбола са именно немци - братята Хьонес и братята Валтер
Владо
на 17.07.2009 в 09:14:19 #1Още преди 30 години Дитер Хьонес ни обясни защо винаги е с крачка назад от брат си: "Вкъщи мама готви каквото иска Ули, като винаги му сипва най-много". Така е, беднотията в тогавашна Бавария, разрушена и унищожена от Великобритания през Втората Световна Война, разрешава по 1 супа дневно. За големият брат. Другият да я духа...