Класнич живее в Германия и докато се намери подходящ донор, най-вероятно ще трябва да чака седем години. Тялото му отхвърля два пъти бъбреците на майка му и на баща му и развива антитела към органите на роднините. Затова е включен в списъка на нуждаещите се от трансплантация. Забранено му е да приема повече от 1,5 литра течности на ден. В края на седмицата теглото му се качва до 84-85 килограма при нормални за него 80,5 кг. 36-годишният нападател ходи три пъти в седмицата на диализа в университетската клиника в Хамбург. Всяка процедура трае пет часа - достатъчно време да преосмисли живота си и да се изправи очи в очи със страховете си.

Класнич си спомня съвсем ясно ноемврийския ден на 2005 година, когато с Вердер Бремен побеждава Удинезе в Шампионската лига, а животът му се преобръща на 180 градуса. Нападателят прави фурор, след като тимът му губи с 0:3, но успява да измъкне победата в последните минути.
Докато се радва, Иван усеща тъпа болка в стомаха

- Откараха ме в болница и казаха, че трябва да ме оперират от апендицит - спомня си Класнич. - Но когато направиха няколко кръвни изследвания, ми казаха, че не може да ме оперират, защото нещо не е наред и имам проблем с креатенина. Попитаха ме дали съм имал проблеми с бъбреците, а аз им отговорих „не“. Направиха още тестове и тогава дойдоха с новината, че нещата са сериозни.

Лекарите се надяват, че проблемът може да се оправи с лекарства. През декември следващата година бъбреците му спират да функционират и за да не умре, Иван трябва да се подложи на трансплантация...

Изпитанието е жестоко. Съвсем скоро съпругата му Патриция е родила първото им дете - дъщеричката Фабиана. „Беше ужасно за Патриция и за семейството ми - спомня си Иван. - Бебето се появи през декември, а лекарите съобщиха, че нямам избор и през януари трябва да се оперирам. Така вместо да празнувам, трябваше да мисля за болницата.“

Класнич все пак има алтернатива. Единият вариант е да влезе в списъка на чакащите за органи, да ходи на диализа три пъти в седмицата и да сложи край на кариерата си. Другият е да приеме бъбрек, дарен от близките му. Избира втория, а донор става майка му.

- Направихме всички тестове, проверки и всичко беше наред - разказва Иван. - Чувството беше ужасно. Беше ме страх, че като син подлагам майка си на такова изпитание. Но тя искаше да ми помогне. Можеше да чакам в онзи списък години. Но ако получиш орган от родителите си, нещата обикновено се получават.
Пет дни по-късно, на 27-ия рожден ден на Класнич, му казват, че тялото му е отхвърлило бъбрека. „Не знам какви бяха шансовете за подобно развитие - казва футболистът. - Може би едно към 5000, може би едно на милион. Знам, че за мен това беше дъното. Лекарите обясниха, че нещата не са се получили. Дадох си сметка, че майка ми мина през всичко това напразно. Излязох от стаята и трябваше да кажа ужасната новина на семейството си. Няма да забравя този момент.“
Класнич обаче не губи надежда. Седем седмици по-късно се подлага на втора операция. Получава бъбрек от баща си, а процедурата е успешна. Лекарите обаче го предупреждават, че органът няма да му служи цял живот.

След това започва трудно възстановяване с мечтата отново да играе футбол. И този път не минава без проблеми. Пет месеца след операцията от Бремен му забраняват да тренира. Опасяват се, че тялото му няма да издържи на огромните натоварвания. „След операцията отслабнах много - разказва нападателят. - Не бях във форма. Не играех добре и от клуба ме посъветваха да си почивам. Не ме искаха в отбора. Но поне можех всеки ден да съм с дъщеря си. В същото време не спирах да се питам: „Защо аз“.

Само че Класнич прави невъзможното. През декември, 13 месеца след последния си официален мач, излиза с Вердер в среща за Купата на Германия. „Бях много горд - разказва футболистът. - Мислех, че по трибуните няма да има много желаещи да гледат среща с отбор от Втора германска дивизия. Само че на стадиона имаше 16 000 души. И когато стъпих на терена, всички скандираха името ми. Включиха се и феновете на противника. Косата ми настръхна и се разплаках. Не можех да спра.“

Клубът му предлага нов едногодишен договор, но Класнич отказва. Преминава в Нант и играе на Евро 2008. Става първият футболист, участвал на голям турнир след бъбречна трансплантация. Вкарва гол срещу Полша в груповата фаза и срещу Турция в четвъртфиналите. Първият му сезон във Франция е труден и подписва с Болтън. Приключва кариерата си през 2013 в Майнц. А колкото и да не му се иска, животът му остава белязан от проблемите с бъбреците.

„Когато бях по-млад, си мислех, че футболът е единственото, което има значение - споделя Класнич. - Сега съм по-стар и най-важното са семейството и здравето ми.“ Иван става посланик на хуманитарна организация, която събира средства за хърватски деца с бъбречни проблеми. Популяризира даряването на органи. И се надява животът да продължи.

„Получавам много писма от болни хора и искам да им дам добър пример. Да им покажа, че може да се върнат към нормалния живот.“ За съжаление Класнич отново е на хемодиализа. И пак започва битката за живота си...

* Заглавието е на ТОПСПОРТ