България винаги е имала солидно лоби от играчи в Бундеслигата в годините след 10 ноември. След като Бербо и Мартин си тръгнаха от Леверкузен и Волфсбург, като че ли участието на българи в немския елит остана по-незабелязано и по-рехаво.

Интересно е да се направи преглед на родните футболисти, които са оставили следа с успехите си там. Както и на други, които са били запомнени с характерите си.

Трети пък със своеобразния си престой. Трябва да се отбележи, че България има футболен представител в Германия още преди Втората световна война. Михаил Лозанов по прякор Танка идва от Левски в Байерн.

Той остава две години от 1937 до 1939 в клуба от Мюнхен. Но това е достатъчно през първата година от престоя си в 1937-а да стане първенец с баварците и да остане в аналите като първия българин шампион на Германия.

Както е известно Бундеслигата е създадена през 1963 година, но по обясними причини чак след 10 ноември 1989 година много наши футболисти започнаха да играят с различен успех там.

Любопитно е, че през 80-те години десният бек на Локо (Сф) Наско Желев от Локо(Сф) не е пускан да играе в международните мачове на отбора си на Запад. Причината "куките" да не му разрешават да пътува е, че баща му се води "невъзвращенец", след като е избягал в Западна Германия.

Докато не пада Берлинската стена Желев дори не помирисва тренировъчни лагери в странство. Едва през сезона 1992/93 е уреден в Саарбрюкен от бившето легендарно крило на Левски и националния отбор Стефан Абаджиев - Теко, който в края на 60-те емигрира от България и се установява във ФРГ като треньор.

Мариян Христов е единственият засега българин, печелил титлата в Бундеслигата - през 1998 година с Кайзерслаутерн. Бившият халф на Славия и Левски е един от играчите с основен принос за този исторически успех на "лаутерите".
Други наши големи играчи пък имат международни постижения с германски отбори.

През 2002 г. Димитър Бербатов стига до финал на Шампионската лига срещу Реал (Мадрид). В Глазгоу неговия Леверкузен губи с 1:2 от кралския клуб, а Бербо удря лявата греда.

Краси Балъков взима с Щутгарт купата на Германия през 1997 г и след това 1998  "швабите" губят финал за КНК от Челси с 0:1 в Стокхолм.

През 1996 г. когато в турнира за купата на УЕФА се играят още по два финални мача Емил Костадинов печели отличието с Байерн Мюнхен срещу Бордо. В първата среща в Мюнхен "баварците" бият с 2:0 и Коща не взима участие. Във втората среща в Бордо на "Парк Лескюр" завършил 3:1 за немците Емил вкарва за 2:0 в 65-ата минута, а в 75-ата е сменен от Витечек.

Със своята коректност и стабилни изяви в Хамбургер и Айнтрахт (Франкфурт) ще бъде запомнен Петър Хубчев. Даже в един момент в Хамбург предлагат на Петьо
да вземе капитанската лента.

Той обаче отказва да стане първия български футболист капитан на немски тим. За отбора от северния град той бележи два гола. Това става през сезона 1994/95. Единият е в 7-ия кръг, когато Хамбургер разгромява Вердер в Брамен с 4:1. Другото попадение Хубси вкарва в 28-ия кръг, при домакинската победа на отбора ме над Дуисбург с 3:0. 

Много любопитно е участието на Мартин Зафиров, когато отива в Хамбургер през сезон 1997/1998. В деветия кръг отборът му гостува на Волфсбург. Срещата завършва 1:1. А Марто влиза в 46-ата минута на мястото на австрийския национал Маркус Шоп. И в 87-ата минута получава червен картон. Куриозното е, че това е дебютът и същевременно последен мач на Зафиров участие за Хамбургер.

Не по-малко куриозен е престоят на Владимир Иванов в Борусия (Мьонхенгладбах) - Фугата не взима участие в нито един мач. Той отива през 1998 година като заместник на Виторио Павлов, който трябва да премине в Борусия, но се контузва тежко на финала за купата на България. Тогавашния му отбор Левски бие бившия му тим ЦСКА с 5:0.

В продължение на 4 години от 1992 до 1996 година Лечков е звезда на Хамбургер. Преживява дори сезонът 1994/1995, когато се завръща от Мондиала в Щатите като екзекутор на световния шампион от 1990 година Германия след фамозния гол с глава.

Публиката му ръкопляска постоянно, когато топката е в него. Но не му прощава когато през следващия шампионат се изцепва: "Германците не могат да водят топката. Играят като ботуши."

Доста забавен и рискован е престоят на Стойчо Стоилов в Нюрнберг. За да си изкара паспорт за Европейски съюз през 2001/2002 той се подвизава под гръцкото име
Стойкас Стоилас.

По този начин оставането му в Германия пред немските власти става проблематично и след изиграни осем мача за сезона Стоилов напуска отбора.
А какво е положението за момента в Бундеслигата?

През предстоящия сезон Славия ще отсрамва България по терените на елитните германски клубове. Единият от бившите футболисти на "белите" е Чавдар Янков, който продължава да играе за Хановер.

Митко Рангелов, след като се скара през зимата с Папен и напусна Страсбург, отиде във втородивизионния немски Ерцгебирге. През новия сезон той ще се състезава за елитния Енерги(Котбус).

Най-новият пришълец в Германия е Благо Георгиев. След като стана шампион и носител на Купата с Цървена звезда той предпочете "зебрите" от Дуисбург. Момчетата от бялото трио, освен за тях си, ще трябва да играят така за клубовете си, че да направят България отново атрактивна за германския елит.