Жак Вилньов ще седне зад волана на Ферари. Той няма да замени Фелипе Маса в Скудерията, а това ще бъде част от честванията, които ще организира Ферари в памет на неговия баща Жил Вилньов.

На 8-и май се навършват 30 години от трагичния инцидент, който доведе до смъртта на канадския пилот. През 1982 г., по време на официалните квалификации за голямата награда на Белгия на пистата Золдер, Вилньов катастрофира тежко и по-късно вечерта почина в болницата в Лувен. Във Ферари искат да отбележат подобаващо тази тъжна годишнина.

Жил е неизменна част от историята на екипа и 30 години по-късно той още живее в сърцата на милионите му привърженици. Като част от това възпоменание във Ферари смятат да възстановят колата 312T4, с която Жил Вилньов стана световен вицешампион през 1979 г.

Неговият син, Жак Вилньов, световен шампион с отбора на Уилямс-Рено през 1997 г., е поканен да седне зад волана на този болид и да направи няколко обиколки на "Фиорано".

Жил Вилньов е роден на 18.01.1950 г. в Сен-Жан-сюр-Ришельо, Квебек, Канада. Първите си стъпки в автомобилизма прави в състезания с драгстери, където участва с личния си Форд Мустанг. Но поради липса на финансови средства той е принуден да се ориентира към състезания с моторни шейни. В тях печели няколко титли на САЩ и Канада и става световен шампион. Парите, спечелени в тези състезания, му позволяват да се върне към първата си любов - автомобилизма.

През 1973 г. печели шампионата на Квебек във Формулла Форд със 7 победи в 10 състезания. През 1974 г. преминава във Формула Атлантик и през 1976 г. печели шампионата побеждавайки в 9 от 10 състезания. Но най-големият му успех е в Троа-Ривиер, където побеждава няколко пилоти от Формула 1, поканени да участват.

Между тях е пилотът на Макларън Джеймс Хънт, който, силно впечатлен от качествата на младия канадец, го препоръчва на ръководството на отбора. Така през 1977 г. Вилньов прави дебюта си във Формула 1 за Макларън на пистата Силвърстоун във Великобритания.

Макар че завършва на 11-о място, начинът му на каране впечатлява Енцо Ферари и той го кани в отбора като трети пилот, а след скандалното оттегляне на Ники Лауда, той всъщност става втори пилот. 1978 г. е много трудна за Вилньов. Той е в сянката на съотборника си, аржентинеца Карлос Рьотеман. Но краят на сезона носи първата му победа в домашното състезание за Гран При на Канада в Монреал.

През 1979 г. той става световен вицешампион с победи в три състезания като отстъпва само на много опитния си съотборник Джоди Шектър от Южна Африка. Паметна обаче ще остане борбата му за второто място с французина Рене Арну за Голямата награда на Франция, която изправя на крака зрителите. Следващите два сезона не са моного успешни за канадския пилот, защото от Ферари не могат да се приспособят към промените в правилата и тяхната кола е твърде неконкурентноспособна.

Все пак през 1981 г. нещата се променят и Вилньов успява да спечели още две големи награди в Монако и Испания. Идва 1982 година - нови надежди за успех в Италия с новия болид 126С2 с отличен турбо двигател V6. Тя обаче се оказва най-трагичната в новата история на Ферари и може единствено да се сравни с ужасната 1958, когато за шест месеца Ферари губят звездите си Мусо и Колинз и шампиона Майк Хоутърн.

Нищо не предвещава подобен развой на събитията в началото на годината. Червените болиди имат проблеми в първите две състезания, но демонстрират огромен потенциал. За Голямата награда на Сан Марино част от тимовете обявяват бойкот, недоволни от някои решения на ФИА, и Ферари са оставени да се състезават със себе си и турбо-пионерите Рено. Имайки предвид проблемите на френските коли, в Скудерията се уговорят да запазят позициите си след отпадането на Рено.

Начело излиза Вилньов и до края е необходимо просто да завърши и да пести горивото си. Три обиколки преди края обаче той изненадващо е атакуван от Дидие Пирони. Докрая двете Ферари устройват невероятна гонитба като неколкократно разменят местата си. Колите се докосват няколко пъти - и двамата мъже решени на всичко заради победата. Победител става французина, а обстановката във Ферари рязко се нажежава. Иначе тихият Вилньов не пести упреците си към съотборника си, който му отнема 5 години труд в отбора.

Снимката, запечатала почетната стълбичка в Голямата награда на Сан Марино е особено показателна за това, което ще последва. Ферари от своя страна се опитват да замажат положението, което кара канадеца да се чувства крайно засегнат. Вилньов определя отношението си към Дидие Пирони като война, заклева се никога да не проговори на съотборника си и спазва това си обещание по най-страшния начин.

Така стигаме до фаталното състезание в Золдер две седмици по-късно. Безкрайно амбициран да спечели полпозишън срещу Пирони, Вилньов Две седмици по-късно в Золдер Вилньов е безкрайно амбициран да спечели полпозишън срещу Пирони. Той настига Марч-а на Йохен Мас, който не е в бърза обиколка. Немецът се опитва да даде път на Жил, но неволно препречва пътя му.

С пълна газ Ферари-то се врязва в другия болид и след няколко салта пада на пистата. Ударът е толкова силен, че пилотът скъсва предпазните колани и е изхвърлен от колата в една от най-страшните катастрофи, заснети някога на лента. Жил Вилньов умира в болницата няколко часа по-късно без да дойде в съзнание. На 32 години си отиде един от най-романтичните пилоти във Формула 1.

Равносметката от неговата кратка кариера е 66 състезания и 6 победи. 30 години след трагичната му смърт името на Жил Вилньов, наред с иманата на други загинали на пистата пилоти от Формула 1 като Аертон Сена, Джим Кларк, Франсоа Север, Рони Петерсон е живо в съзнанието не само на съвременниците, но и на много млади почитатели на атомобилния спорт. Няма съмнение, че честванията на 8-и май ще се превърнат във вълнуващо събитие.