Кметът на Маранело Лусия Бурси удостои Михаел Шумахер, президентът на Ферари Лука ди Монтедземоло и шефът на тима Жан Тодт със званието почетен гражданин и им връчи символично „Ключът на града".
„Това не е просто формална церемония. С този жест изразявам чувствата на всички жители на Маранело, които винаги са приемали Михаел като съгражданин", коментира кметът на италианския град Бурси.
В същото време в родния град на Михаел Шумахер - Керпен, който е разположен в околностите на Кьолн, отказват да удостоят Шуми с почетното звание.
Кметицата на Керпен Марлис Зибург е отхвърлила предложението на фен-клуба на Михаел в града, седемкратният световен шампион да бъде удостоен с най-високото звание.
„С такава чест се удостяват хора, които години, да не кажа десетилетия, са работили за благото на града", отговорила Зибург на предложението от фен-клуба. Въпреки че Шуми няма да стане почетен гражданин на родния си град сега, на него има кръстена улица в Керпен.
mateo
на 12.12.2006 в 01:07:49 #24Tohn Регистриран на: 07.05.2006, 21:13 Пуснато на: 01.12.2006, 17:45 Mateo - явно си нямал щастието ( или нещастието ) да посетиш Швейцария . Вярно е че имат ниски данъци , но за сметка на това убийствени такси . Които между другото се събират на място . А такси събират за какво ли не . На мен удоволствието да мина през един тунел ми костваше 400 франка . Защото колата ми беше с 14 мм. по-висока от приетия стандарт . И не са един и двама германците които са граждани на други държави заради данъците . Примери колкото искаш . Борис Бекер , Щефи Граф след скандала с баща и , Юрген Клинсман . И защо например след като не печели парите си в Германия , да си плаща данъците там ? Ooo Tohn, ти и тук си писал. това голямо интервю малко заслепява
Значи аз не осъждам никого къде си плаща данъците и тн, ясно е че всеки иска много да взима и ако може нищо да не дава. 
Нека си плаща където иска Шумито, това което оспорих беше твоето твърдение за неговите подбуди - че не го били кефели имигрантите в родината му и ги бойкотирал. Което звучи смехотворно разбира се. И ок не си изкарва хляба в Германия, а в Швейцария ли е?
Между другото баща и на Щефи Граф не лежа ли по затворите за укриване на данъци? 
samo shumi
на 05.12.2006 в 10:34:21 #23ОТКРОВЕНИЯ Михаел Шумахер: Бях прекалено добронамерен и доверчив Трябва да разбереш какво е глад, за да постигнеш целите си Той вече е само бивш пилот от Формула 1, макар и най-големият за всички времена. Или ако трябва да сме точни, "статистически най-великият пилот, който е имало някога в този спорт" според сухото определение за Михаел Шумахер в официалния сайт на Формула 1. Седемкратният световен шампион, първият немец с титла във Формулата, първият спортист милиардер в света сякаш не се нуждае от нищо повече. Извървял е дълъг и славен път, откакто 4-годишен сяда за пръв път в купения от баща му карт. Оказва се, че му липсва нещо важно: обичта на сънародниците му. И той не го крие. Както не крие и много други любопитни неща от живота си на състезател. Предлагаме ви откровенията на Михаел Шумахер в няколко броя. Не е изключено те да променят малко отношението ни към Шуми. Михаел Шумахер може да си позволи да му отпусне края за пръв път от 20 г. Насам А. Стефанидис, Г. Зелх, Д. Вихман, "Ел Паис" - Как се чувства един току-що пенсионирал се спортист? - Благодаря, добре. Не мога да се оплача. - Приехте да играете роля във филма "Астерикс на олимпиада". Добър актьор ли сте? - Не. Един актьор трябва да умее да влезе в кожата на други хора, а на мен това ми е трудно. Предпочитам да играя себе си: един автомобилен пилот. Какъвто всъщност съм. - Пилот в "Астерикс"? - Да, в бойна колесница. С четири коня вместо 800 и с юзди в ръцете вместо волан. Вероятно това ще е последното ми състезание. - Нямаше защо да се отказвате. - Но аз исках да се откажа. Да пилотирам просто така, заради самото пилотиране, не е за мен. Говорих с Корина (съпругата му), Вили Вебер, моя мениджър, и с Жан Тод, който ми каза: "Обмисли го спокойно. Ще е грешка, ако вземеш прибързано решение." Опитах да го отложа във времето. Имах надежда, че ще променя мнението си. Но след всяка обиколка на пистата сякаш казвах сбогом на моя живот като пилот. Питах се: "Защо продължаваш да изискваш всичко това от себе си? Защо, след като предпочиташ да си у дома със семейството си?" - И какъв бе отговорът? - В този момент това може да изглежда банално, но за мен Формула 1 бе чисто и просто източник на удоволствие, една детска мечта, превърнала се в реалност: четири колела, един волан, дуелът на пистата... Където мога да се отдам напълно на обаянието на детството. - Все още сте считан за най-добрия. - Може би... Но точно на тестовете си дадох сметка, че часовникът отброява последните ми мигове на пистата. Състезанията все още ме развличаха, но трябваше да си налагам да се концентрирам, когато работех на тестовете. А вече нямах тази вътрешна нагласа и сила, която ме тласкаше към поставянето на рекорди. Усилието да се задържиш на върха е огромно. Нужна е абсолютна и непоклатима мотивация. - Изпитахте ли страх? - Не е точната дума. Ние го наричаме риск. Но всичко вече е решено. Най-после може да се отпусна. Вече не ми се налага да се изправям срещу самия себе си заради спорта. - Когато попитали баскетболиста Майкъл Джордън какво най-много му липсва след отказването, той отвърнал: "Да бъда с момчетата на терена." А на вас? - Трябва ми време, за да си дам сметка. Със сигурност в началото Джордън също се е чувствал просто и напълно облекчен. - Чувствате ли се късметлия, че вече нямате нищо общо с този цирк? - Да. Затова не се тревожа за бъдещето. Естествено, не ми се иска да пускам шкембе и да надебелея, но се радвам, че се чувствам свободен от всякакви задължения за пръв път от 20 години насам. - Наясно ли сте какво ще правите през следващите 4 или 6 месеца? - Изобщо не искам да има нищо програмирано. Искам съзнателно да му отпусна края, за да видя как ще се чувствам. Ще дойде момент, в който ще ми омръзне. Това очакване ме кара да изпитвам особено щастие. - Джордън се оттегляше два пъти. - Нямаше да се откажа, ако мислех да се завърна. Баскетболът и Формула 1 не могат да се сравняват. Не става дума само да бъдеш в добра физическа форма. Това е един постоянен процес на промяна: техниката, двигателите, правилата, пистите... - Говорите за края на кариерата си без особена страст, сякаш става дума просто и само за работа, за бизнес. - Бих могъл да ви разкажа как се разделихме на Монца аз и моят отбор. Всички плакахме. Освен това винаги съм казвал, че когато се появи някой млад, който ме настъпва по петите, ще трябва да го пусна и да го оставя. - Той появи ли се? - Всъщност не. Но се появиха други неща, които с времето станаха по-важни за мен от Формула 1. - Добре тогава - доволен ли сте от резултатите си през 2006 г.? - И да, и не. Допуснах една-две грешки: моето подхлъзване в Мелбърн и сблъсъкът с Хайдфелд в Будапеща 3 обиколки преди финала. - Признавате грешките си? Предполагаше се, че не сте способен на това. - Само се предполагаше. - Какво мислехте в предпоследното състезание в Япония? Когато моторът ви се развали, а Алонсо ви задмина... - Не обърнах ни най-малко внимание. Исках да спася онова, което можеше да се спаси. Едва когато започна да излиза бял дим, стана ясно, че вече нямам изход. Излетяха 10 точки и световната титла. Истинска мъка. - Беше ли Алонсо по-добър от вас, или просто имаше повече късмет? - Един сезон не се решава само в един определен миг. По-добър? В крайна сметка Алонсо спечели шампионата. Всъщност ние вече го бяхме изпуснали в началото, когато не бяхме достатъчно бързи. - Победителят ли е най-добрият? - Има много пилоти с талант, които не могат да го разгърнат в практиката. Те са само шампиони на тренировките. Но в решаващия момент правят някаква глупост или нямат късмет. Алонсо и аз самият имахме много късмет. Още от дете срещах подходящите хора в точния момент. Истинска благословия. - В младостта ви обиколихте Европа с личности, които финансираха вашата страст към картинга, тъй като вашият баща Ролф не разполагаше с достатъчно пари. Тежки времена... - Налагаше се да приемам споразумения, които не ми харесваха. Но това бе много поучителен етап. Дойде ми добре. - Какво означава за един амбициозен младеж да приеме подобно споразумение? - Пилотирах карт за личности, които ми помагаха да разполагам с техника, каквато не бих могъл да заплатя. В този смисъл извличах полза. Но както е обичайно, най-доброто оставаше за клиентите, които плащаха. Тъй като моето възнаграждение често бе второкласно. Но имах и друга възможност. - Кои преживявания моделираха характера ви? - Имаше ситуации, които не ми бяха приятни и в които изразявах несъгласие. Но човек автоматично се научава да си задава ключови въпроси: "Докъде ще стигна? Докъде мога да стигна?" - Докъде стигнахте? - Никога не стигнах толкова далеч, че да вдигна скандал. Бях зависим от това статукво. На 17-годишна възраст изкарах повече от 12 месеца в къщата на Нойберт в Дармщад (Адолф Нойберт бил собственикът на отбора по картинг "Ойрокарт", в който карал Михаел - б.р.). Чувствам се признателен, но имаше моменти, в които се налагаше да се сдържам и да си трая. - Показателно е, че не използвате собствените имена на предишните си спонсори. - Когато си се обръщал към някого на "вие" в продължение на много години, винаги съществува една бариера. - Което издава... - Възпитание! Нещо, на което моят баща винаги отдаваше голямо значение. И мисля да възпитам по същия начин моите деца. - Липсваше ли ви подобно уважение от страна на другите? - Повече ми липсваше умереността в отношението към мен. Когато започвах, заглавията вече обявяваха таланта на века или бъдещата суперзвезда. Надценяваха ме. Аз бях само едно момче от Керпен. "Не пресилвайте толкова нещата - казвах на журналистите. - Ако не ми потръгне, не искам да падам от толкова високо." Тогава не разбирах как вървят нещата, бях прекалено добронамерен, прекалено доверчив и имаше моменти, в които се държах като пълен глупак. - Вие и наивност? - Бях млад и неопитен. Бе наивно да считам, че с правилни доводи и добра воля бих могъл да убедя някои личности да пишат истината. Тогава реших да се поотпусна. Запитах се дали не бих могъл да направя малко театър. - Не казахте ли в началото на разговора ни, че не сте добър актьор? - Мога да правя много неща, но не и това. - Мислихте ли как бихте могли да се приспособите към медиите? - В определен период, да. Опитвах да се усмихвам, когато нещата не вървяха добре, и да се съгласявам, когато бях против. Когато изпадах в неприятно положение, опитвах се да не ми проличи. Но това не бях аз. И видях, че така не мога да издържам повече. - Кои ваши черти ще останат в паметта на хората? - Трудно ми е да се опиша. Освен това не желая да го правя. Казват ми, че хората, които говорят с мен за пръв път, остават приятно изненадани. - Бившият федерален канцлер Герхард Шрьодер говори в автобиографията си за глада, който го пришпорвал. Вие произхождате от скромна среда. Този факт помогна ли ви? - Трябва да гладуваш, за да достигаш целите си. Но аз също съм израснал в любов към корените си. - И така растат сега децата ви. - Корина и аз се грижим да не израстват в свят без връзка с действителността. Опитваме да им подадем ръка, но искаме да разберат, че всеки сам трябва да извърви своя път, ако иска да постигне успех. - Ще се опитате ли да създадете около тях атмосфера на скромност? - Няма нито една вълшебна рецепта за добро възпитание. Това ми повтаряше непрекъснато моят баща. Трябва да опитваш да подхождаш към децата си добронамерено. Няма значение дали малките растат в богато или в бедно семейство. Най-важно е времето, което всеки човек прекарва с децата си: какво прави с тях, колко и как. - Например с домашни животни като инструмент на възпитанието? - Оказва се много интересно да се наблюдава развитието на моята дъщеря Джина чрез контакта й с конете. Животните са безценни, защото трябва да се развие специална чувствителност към тях, да отделиш много време, да установиш една връзка, да поемеш отговорности... Животните изобщо не знаят, че таткото е прочут пилот. - Вие се отличавате с вашата преданост и лоялност към бившите си колеги. - Обкръжението ми е много важно за мен. Представата за мен е много различна сред онези, които ме познават лично. Затова показвам здравословен скептицизъм към всички, които не познавам. Има една стена, зад която се окопавам. - И която ви държи като в затвор. - Интересна гледна точка. Защото моят скептицизъм има недостатъци, за които си давам сметка. Никога не съм опознал някой, който първо вижда в мен пилота, знаменитостта. Да, тежко е, но тази стена ми позволи да се защитя от неприятности или злоупотреба с доверието. - Германия се надяваше, че ще се върнете да пилотирате и да побеждавате за Мерцедес със сребърните стрели. - Имах няколко срещи с Макларън Мерцедес. Например през 1995 г. в Монте Карло. Не се споразумяхме. Рон Денис (президентът на отбора) и аз имахме различни идеи как трябва да действа един отбор. - Изисквахте ли да бъдете пилот №1? - Никога. В началото на сезона двамата пилоти получават еднаква техника и са в равни условия. Ставаше ясно кой е най-бързият и след това вече трябваше да ми пазят гърба. - Искате да кажете, че винаги сте били най-бързият? - Да. Пълна глупост е, че вторият само се стреми да спечели едно Гран при, за да задоволи своето его, докато първият се бори за титлата. Целта на отбора трябва да е да завърши начело. Формула 1 не е някакъв детски рожден ден. - Спомняте ли си какво ви каза Сена на Гран при на Франция през 1992 г., след като вие го застрашихте? - Разбира се. - Върти се следният цитат: "Шумахер е глупав хлапак." - Достоверeн е колкото заглавие в "Билд". - Какво всъщност ви каза? - "Внимавай. Станалото, станало. Само че аз, за разлика от теб, идвам и ти казвам в очите, че ме прецака, а не отивам пред пресата." - Какво е онова, за което вие сте говорили чрез медиите? - Няколко състезания по-рано той ми игра мръсно. Побърка ме. Аз не помня какво точно казах, но на него не му се хареса. Бях сополанко. - Може би Сена е искал да ви превъзпита? - За мен това не беше педагогическа поема. Бе обичайният театър. През 1994 г. вече постигнахме по-добро взаимно разбирателство. - Спечелихте ли уважението му? - Сена принадлежеше на друго поколение. В него съществуваше една невидима йерархия и всеки новобранец трябваше да си извоюва място в нея. Уважение можеше да се спечели само на пистата. Ето един пример. Имаше тестове без особено значение на Хокенхайм. Завъртях една бърза обиколка и Сена тръгна от бокса. Влезе бавно в един завой, погледна в ретровизьора, видя ме и ускори. Какво правя аз? Забивам спирачки и го следвам, стиснал зъби, защото не мога да мина. На другия завой - същото. После той си влиза спокойно в бокса, но вече ми е провалил обиколката. Малко по-късно - същите гадости. Аз се правя, че не ми пука, но отвътре съм кипнал. По-късно обаче ситуацията се обръща наопаки. Аз отпред, той - зад мен. И какво правя? - Каквото и той. - Точно така. Но Сена не може да го понесе. Прекъсва обиколката си, влиза след мен в бокса и ме хваща за врата. Има невероятни снимки оттогава. - Добивала ли е опасни оттенъци играта между стария Сена и младия Шумахер? - Няколко пъти. В един случай влизаме заедно в един вираж с пълна газ, почти долепени. Изведнъж той спира да ускорява и закъснява нарочно да завие към бокса. Аз вече не знаех откъде да се измъкна, едва не се разбих. Ето такива бяха абсурдните номерца, които Сена си позволяваше. Но също и Ален Прост, Найджъл Менсъл и Герхард Бергер. Под девиза: "Слушай, хлапенце! Да се научиш кой командва!" - Може би са виждали във вас много опасен съперник. - Според Бергер това поведение е било насочено специално към мен. Още от начало не съм им се харесал. Решили, че съм надменен, защото винаги се оплаквах след подобни игрички. Но после с Бергер станахме приятели. (Следва)
CrossFire
на 30.11.2006 в 15:15:37 #22Racing fan Регистриран на: 01.10.2006, 11:55 Пуснато на: 30.11.2006, 09:38 Така е,защото става въпрос за Шумахер.А това че други пилоти също го правят,няма значение.Доста от тях живеят в Монако. Подкрепям мнението
CrossFire
на 30.11.2006 в 15:14:38 #21Racing fen Ами обичам футбол да, както и формула1, защо питаш?
Racing fan
на 30.11.2006 в 09:38:58 #20Така е,защото става въпрос за Шумахер.А това че други пилоти също го правят,няма значение.Доста от тях живеят в Монако.
jud
на 30.11.2006 в 09:32:13 #19Брей, каква обществена нетърпимост към свободата на всеки да избира ЗАКОНОСЪОБРАЗНО къде да живее и плаща данъци..
Racing fan
на 30.11.2006 в 09:17:24 #18CrossFire, ти футболен фен ли си?
д мраз
на 30.11.2006 в 05:44:10 #17Шумахер стана почетен гражданин на Маранело намирам го напълно в реда на нещата.И кмета и кметицата си знаят работата
mateo
на 30.11.2006 в 01:17:06 #16впрочем Шумито беше се изцепил преди месец някъде, че се бил срамувал, че е германец заради нацистите. Но преди години срама му бил много по-силен, защото не е знаел,че германците са направили и "някои" хубави неща за света
Racing fan
на 29.11.2006 в 19:16:34 #15Чух,че скоро щели да има ново преброяване.Мангалите вече нямало да са малцинство и щели да им спрат помощите
Racing fan
на 29.11.2006 в 18:28:18 #14Tohn
kolio
на 29.11.2006 в 09:11:52 #13Естествено че в Маранело ще го направят почетен гражданин.Той е напрвил много за Ферари, а не за Керпен. Той си живее в Швейцария и плаща малките данъци, а обикнивените хора в Германия дават 35-40% от заплатите си за данъци.Не заслужава да е почетен гражданин на Керпен.
Saso
на 28.11.2006 в 23:00:53 #12Чатче стана тук!
CrossFire
на 28.11.2006 в 17:45:19 #11Тва "стринка" явно е от твоя географски регион-някое китно селце пълно с изнасилвачи
CrossFire
на 28.11.2006 в 17:43:26 #10АLFONSO No1o Излязъл от куча дупка изтърсак!!!, ебан от баща си в ранна възраст, както и автор на книгата-"какво да правим ако сме продукт на чекията на съседа", аз днеска съм на телешки стек, ти ако си от онея клошари по испания, тва си е твой проблем, вечеряй някоя баничка втора употреба.Ххахаххаа
ALONSO N1
на 28.11.2006 в 17:31:08 #9събиран от мокета недонос!!!! бегай да открадне6 не6то за лепило, 4е 6те остане6 без "ядене" таз ве4ер!!! добре, де, знам 4е в краен слу4ай 6те се заеме6 със сериозната и много древна и дребна професия, която си "избрал" да практикува6, след като са ти се изредили като малък братов4едите, лелите, стринките и 4и4овците, ма нали сте си едно голяма семейство, та НЕМА ПРОБЛЕМИ!!!
CrossFire
на 28.11.2006 в 17:24:19 #8А забравих, ножкаджия No 1 сред амуджите.
CrossFire
на 28.11.2006 в 17:22:41 #7ALFONSO N1o - Вечни признания пред най-оножданата изотзадзе личност, респективно с най-широка халка/приз в категория Пазарска Чанта/, както и берач с уста на любимата ти гъба "penis gigantelum".
ALONSO N1
на 28.11.2006 в 17:09:30 #6CrossFire, няма нужда да пи6е6 за любимите си марки цигари, нито с какво се топли6!!!
CrossFire
на 28.11.2006 в 17:07:10 #5А и почетна дупка на посетителите на Спартакус.