Една от големите страсти на световния шампион във Формула 1 Фернандо Алонсо е фотографията. Откакто стана №1 в най-комерсиалното автомобилно състезание, ликът на обявения за национален герой на Испания може да бъде видян на всеки ъгъл в родния му град Овиедо (столица на Астурия).

Специално за "Екип Магазин" Алонсо предостави снимки от личния си архив и разказа историята им и спомени за себе си.

Голямата зала на Двореца на конгресите "Принсипе Фелипе д'Овиедо"

"Чудно е да видиш такава снимка. Страстта, която имат вече испанците към Формула 1. Аз не се уморявам. Чувал съм как хората се събират на тълпи, за да проследят по телевизията или на живо всяко състезание. Това много ме трогва. Изпълва ме с гордост. Тук се намираме в най-големия театър на Овиедо, където бях декориран от принца на Астурия миналата година. Това бе един от големите моменти в живота ми. Вижте израженията на хората по лицата. Как всички са прегърнати, цели поколения заедно. Невероятно е".

Мануел Лозоиа Рико, директор на колежа Санто Анхел от Ла Гуарда

"Много обичам тази снимка. Да видя как децата от училището, където съм учил, са толкова пристрастени към Формулата. Винаги съм обичал училището. Успях да запазя приятелите си от детството. Те много не обичаха да учат, аз обратното. Но когато започнах да ходя по тренировки, се виждахме рядко. Все пак успявахме да се засечем в класните стаи. Това са хора, които водят нормален живот в Овиедо. Затова аз също казвам, че водя нормален живот, защото израснах покрай тях.

Хосе Луис - сервитьор в ресторант

"Познавам този човек. Той е сервитьор в един от предпочитаните от мен ресторанти. Нашето традиционно ястие е шунка и лимонада. И всеки път, когато съм в Овиедо, винаги се старая да си поръчвам точно това. Аз също си готвя и понякога успявам да направя някои испански ястия. Не съм от най-добрите кулинари. Все пак не съм спечелил световна титла край фурната. Когато майка ми готвеше, се въртях около нея и се опитвах да й помагам. Така съм се понаучил да правя разни неща. Така че днес нямам нужда от помощ да си докарам някой хубав вкус от Испания.

Кафе "Ел Пейю"

Ето такъв е станал Овиедо и Испания днес. Навсякъде по всички ресторанти и кафенета хората гледат Ф1. По стените ще видите окачени постери, снимки, нещо, което напомня за Формулата. Помня, че през 2002 г. нищо такова нямаше. Гран при дори не ги даваха директно в Испания. После нещата започнаха да се променят. Това стана през 2003 г., когато спечелих пол-позишън в Малайзия и се качих на подиума в Барселона. В Мадрид ме гледаха над 200 000 души как пилотирам Рено из улиците на испанската столица. И това само беше показен курс. Сега в Испания има много компетентни зрители във Формулата.

Пистата за картинг в Астурия. Кристиан и дядо му

Покрай тази снимка се сещам за началото. Тогава дебютирах в картинга. Много пъти съм разказвал тази история как баща ми направи един карт специално ...за сестра ми. Тъй като тя не си падаше по този тип колички, аз настоявах да вляза вътре вместо нея. А тогава бях все още на 3 години. И веднага харесах този спорт. Когато си спомням този момент, наистина се забавлявам много. Това бе началото на авантюрата. И сега, когато станах световен шампион, се връщам назад в годините. Стъпих на върха едва на 24 години. Направо си е невероятно. Днес усещам гордост, че мога да служа за пример на по-младите, които също искат да станат състезателни пилоти. Някои от тях ще успеят. 

Роберто Виля Диас, президент на Пеня Мархойа, един от първите фенклубове на Алонсо

Олеле, колко е странно да се върна толкова назад. Сега, когато гледам таблото с тези осем снимки като по-млад, ми става смешно. В този период от живота си карах картинг като луд. Да си кажа честно, мислех си, че по-лесно ще стана механик във Ф1, отколкото пилот. Виждам, че в Овиедо има хора, които са плътно зад мен. При това от години. Това са запечатани мигове с хора, които са ме поддържали и продължават да правят това безпрекословно. Имал съм ужасно тежки моменти, докато бях в карта, моменти, когато всичко при мен зависеше от победите. Трябваше да спечеля. Тогава беше според мен по-трудно, имаше по-голям психологически натиск, отколкото сега. Но беше готино, като си спомня за всичко сега.


(По "Eкип Магазин")