Всеки е нещастен посвоему и всички са щастливи по един и същи начин, казва поговорката. И все пак не са много хората, които са щастливи като Нико Розберг. Той е щастливо женен, отскоро е баща на дъщеричка, а в работата всичко е повече от добре – той печели всяко състезание във Формула 1. „Да, щастлив съм, не мога да се оплача“, скромно признава той.

Дъщеря ви Алая е на 7 месеца. Оставя ли ви да спите?
- Да. С майка й Вивиан сме организирали всичко много добре. Пък и Алая е много тиха. Чувствам се страхотно като баща. С времето се научавам да комуникирам с дъщеря ми, което ме прави още по-щастлив.

Къде се запознахте със съпругата си?
- На Ибиса. Не беше любов от пръв поглед. Сваляхме се дълго – на три пъти сме се срещали на плажа, където я водеха родителите й. Първият път бяхме на 9, а вторият на 18. Тогава се появи искрата.

Какво дете бяхте?
- Непрекъснато се занимавах с различни спортове. Опитвал съм почти всичко. Мисля, че бях нормално дете.

Баща ви Кеке е световен шампион с Уилямс от 1982 г. Как израснахте в такова семейство?
- Пътувахме много. Мисля, че доста приличам на него – и двамата сме бунтари и правим нещата по свой начин.

Как се запалихте по автомобилните състезания?
- Видях баща ми на пистата. Не беше Формула 1, защото когато съм се родил, той вече е бил към края на кариерата си. Бях на 10 години и го гледах в германския шампионат за туристически автомобили. Колите бяха страхотни, шоуто невероятно, публиката вдигаше шум и аз си казах, че искам да правя същото. Започнах с картинг, а баща ми беше много доволен от първите ми изяви.

Кога станахте Нико Розберг, а не синът на Кеке?
- Беше дълъг процес. Мисля, че истинският ми пробив беше преминаването в Мерцедес като съотборник на Шумахер.

Победих най-великия пилот в историята

и мисля, че това беше най-големият тест за характера ми. „Синът на Кеке“ не ме дразнеше, но беше наистина досадно да ме приемат по този начин. Да, случваше се да ме пуснат ей-така на някое картинг състезание в Италия. После отидох в Уилямс, където всички го познаваха. Но не отидох наготово – вече бях станал шампион на GP2.

Вместо във Формула 1 е можело да завършите престижен университет в Лондон…
- Да. Благодарение на отличните оценки от гимназията бях приет в Имперския колеж. Бях силен по физика и математика. Много от приятелите ми заминаха да учат в различни университети. Тогава се чувствах донякъде изоставен, но всъщност имах други планове за живота си. Наистина исках да съчетая двете неща, но се оказа невъзможно. Кариерата ми на пилот беше приоритет.

Математиката и физиката помагат ли във Формула 1?
- Много. Разбирам всички процеси, които се случват в колата. Сега вече съм наясно, че вниманието ми в клас е било за добро. Ако някой ви каже, че не си заслужава да учиш, не му вярвайте.

В картинга сте се състезавали с Люис Хамилтън. Какво си спомняте от онези години?
- Беше много забавно, но ние се състезавахме наистина. Всичко беше по-просто от сега, нищо друго нямаше значение освен нас двамата. Сега около нас има много пари, отбор от 700 души, спонсори – това променя много неща. Но като деца наистина бяхме приятели и когато не се състезавахме, ходехме на ваканция заедно.

Кой беше любимият ви пилот по това време?
- Мика Хакинен. Баща ми му беше мениджър, а аз много го харесвах. Неговите успехи бяха и успехи на баща ми.

Как се променихте за времето, в което сте във Формула 1?
- На първото си състезание щях да се побъркам от притеснение. С времето придобих опит, станах по-организиран, по-ефективен. Може в една отделна обиколка да правя абсолютно същото, което правех и тогава, но сега се отнасям по съвсем различен начин към завоите. Докато колата ми минава през един, в главата си вече взимам следващия.

В края на 2015 г. направихте нещо, което не беше постигано от друг досега – спечелихте последните 3 състезания от сезона. Това промени ли нещо?
- Миналата година не беше идеална за мен. Аз обаче изстрадах всичко и успях да го обърна в своя полза. Намерих грешките си, съсредоточих се върху силните си страни и започнах отново да се изкачвам към върха.

Кой е най-хубавият ви момент във Формула 1?
- Първата ми победа в Монако. И досега смятам, че това е моят дом.

На пистата сте много позитивен. Така ли е и в живота?
- Да, казват, че съм тих и се усмихвам често. Дали имам недостатъци? Може би съм малко мързелив. Винаги съм смятал, че

дисциплината е ключът към щастието

но и на мен ми се случва да имам лош ден и да си стоя цял ден вкъщи да чета глупости или да гледам телевизия.

Какво ви привлича извън Формула 1?
- Много съм запален по класически коли, например моята „пагода“ (Мерцедес Бенц W113 от 1963 г.). Преди 2 години Дейвид Култард ми я даде назаем за сватбата и се влюбих в нея. Баща ми беше колекционер и в гаража имаше страхотни ретро автомобили, но тогава те изобщо не ме интересуваха. Сватбата обаче е важен момент и трябваше да се качим на точния автомобил. Това промени всичко. Сега прекарвам доста време в четене за класически автомобили.

Мерцедес ли е любимата ви марка?
- Две са. Мерцедес и Ферари, като във Формула 1.

Харесвате Италия…
- Всичките ми приятели са италианци. Живях в Милано, когато Вивиан учеше там, а медения си месец прекарахме в Неапол. Харесва ми начинът на живот в Италия, там можеш да разпуснеш от лудницата покрай работата. Сред италианци се чувствам на място, докато сред англичани или германци не е точно така, нямам представа защо.

В такъв случай Ферари би бил идеалният отбор за вас…
- Това е велик отбор не само заради историята си. Но аз се чувствам добре в Мерцедес и бих бил щастлив да остана в отбора.

Какво смятате да правите след края на кариерата си във Формула 1?
- Бих искал да остана в спорта по някакъв начин, може би като наставник на някой млад пилот. Освен това се занимавам с инвестиции в акции и недвижими имоти. Разбира се, ще гледам дъщеря си – като цяло мечтая за съвсем нормални неща. Не искам да ставам лицемер – аз водя доста скъп начин на живот. Наясно съм, че се радвам на лукс и съм сред привилегированата част от човечеството, а наемът на сегашното ми жилище в Мюнхен е невероятно висок. Бих останал цял живот в него, защото е страхотно – има басейн и всичко останало. Затова гледам да инвестирам без риск. Не купувам акции, за да печеля много. Целта ми е да стана част от някоя компания в дългосрочен план.

Кой е човекът, от когото сте научили най-много в живота си?
- От родителите си, но също така научих много и от жена си. В последните 10 години тя ме накара наистина да порасна. Тя ме научи на дисциплина. Преди правех по нещо у дома, но сега съм истинска част от семейството. Мисля, че готвя доста добре италиански неща – паста и пица. Много приличам на баща си – през зимата качвам кило за 3 дни, а после цял месец не мога да го сваля. В последно време минах на безглутенова диета и не ям никакъв хляб.