В днешния брой на „Архивите са живи" ще говорим за изключителния австрийски автомобилен състезател Ники Лауда, който се превърна в митологичен пилот в най-бързата надпревара. На 22 февруари той навършва 60 години. Това е повод да надникнем в любопитната му биография.

Ники Лауда се състезава във Формула 1 от 1971 до 1985 година. Три пъти става световен шампион - 1975,1977 и 1984 година.

Ники произлиза от голяма буржоазна австрийска фамилия. Родителите му гледат с лошо око неговата ранна страст към спортните автомобили. Младият австриец рано къса „пъпната връв" с родителите, за да трасира свой път в любимото си занимание. Първоначално се занимава с най-различни работи, за да вкарва финанси за начинанието, по което поема.

Даже започва да взима заеми от австрийски банки. През 1971 година дебютира във Формула 1, след като сам си купува един скромен модел на Марч. След това отново със солиден заем успява да участва в надпреварата през 1972 година. След като изминава годината в пълна анонимност, през 1973 година успява да се включи в екипа на БРМ. Той успява да убеди работодателя си, че зад него има солиден спонсор, който му е обещал солидна сума, но ще може да плати в хода на шампионата.

По средата на сезона обаче нещата се развиват така, че Лауда е притиснат до гърлото. Ники не успява да спечели нищо в състезанията. От друга страна е с малки доходи в туризма и осигуряването. По този начин пилотът е натрупал солидна доза дългове. Тъкмо вече Лауда се чуди какво да прави, когато спасението идва по време на Гран при на Монако през 1973 година.

В един момент австриецът успява да заеме трета позиция пред ферарито на Джаки Икс. Въпреки че след това напуска състезанието, Ники успява да промени статута си - от пилот, който трябва да си плаща, става известен състезател, на когото плащат. Ферари го привлича в края на годината след успех на пистата „Нюрбургринг".

Даже по телевизията собственикът Енцо Ферари заявява, че още на обиколката на Монако е почувствал сантименти към Ники Лауда. През 1974 година Лауда е колеблив в представянето си. Той е бърз, но допуска грешки заради липса на опит. За сметка на това през 1975 г. успява да съчетае бързина и зрялост. Излиза му прякор - Компютъра. Същата година взима своята първа световна титла. Извън шампионата печели британския трофей БРДС.

През 1976 година Лауда тръгва към нова доминация, но кариерата му претърпява обрат на 1 август 1976 година на... „Нюрбургринг". Тръгва с гуми за дъжд, но спира в бокса, за да сложи сликове. Във втория етап в бързата лява отсечка преди завоя на Бергверк губи контрол над колата по причини, неизяснени и днес. Болидът се удря във външната страна на пистата, преди да се отбие и се върне в средата. След това колата е понесена от други състезатели с голяма скорост.

От първоначалния сблъсък каската на Лауда изхвърча, а болидът лумва в пламъци. В полусъзнание и обхванат от пламъците, Лауда е измъкнат от колата от Артуро Мерцарио. Помагат му Брет Лунгер, Ги Едуардс и Харалд Ертл. След това Лауда е транспортиран в болницата в Аденау. Той има тежки изгаряния по лицето. Но лекарите са силно разтревожени за дробовете му, тъй като Лауда се е нагълтал с изключително токсични бензинови пари и има затруднено дишане.

Състоянието му е толкова критично, че дори викат свещеник, който да произнесе до леглото му последна молитва. И въпреки всичко, което го сполетява, едва шест седмици по-късно, когато раните по лицето му още на са зараснали, Лауда завършва на четвърто място в обиколката на Италия. Временната му липса дава предимство на неговия приятел и съперник Джеймс Хънт, който го застига в челото на класирането. В навечерието на последната надпревара в Япония Лауда е само на една точка пред Хънт.

Но тъй като вали из ведро на пистата „Фуджи", Ники Лауда  юдоброволно се отказва преди края и по този начин дарява титлата на Хънт. Решението на Лауда разделя наблюдателите. Някои виждат сила на характера у австриеца, други, включително и хора от "Ферари", смятат, че Лауда не се е оправил от инцидента и е загубил качествата си да се състезава на високо ниво.

През 1977 година Лауда е понижен като втори, а негов съотборник е Карлос Рьотеман. В една невероятна конкуренция обаче Лауда успява да затвори устите на всички скептици по отношение на него и доминира над Рьотеман, а накрая взима и втората си световна титла. За капак преди края на годината тряска вратата на Ферари.

През 1978 година Лауда се присъединява към тима на Брабам, ръководен от Бърни Екълстоун. Въпреки двете победи, особено тази в Швеция с прословутата модифицирана Брабам , Лауда не може да задържи титлата си. През 1979 година в Канада Лауда изведнъж обявява, че ще сложи край на кариерата си.

Иска да се отдаде на авиокомпанията си "Лауда Еър". След като почти две години е извън пистите, Лауда се завръща през 1981 за Гран при на Австрия. Но вече в ролята на консултант на една телевизия. Впоследствие установява контакти с Макларън. Те го ангажират през 1982 година. Някои го иронизират, че се връща на пистата, защото са му нужни пари за авиокомпанията, която изпитва финансови затруднения.

През 1984-а, въпреки присъствието на Ален Прост, Лауда със своята Макларън успява да спечели пет победи и съответно своята трета световна титла. Разликата пред Прост е само половин точка. Това всъщност се оказва най-малката разлика в историята на шампионата на Формула 1. През 1985 Лауда вече е демотивиран и успява да вземе само една победа - №25. Това се случва на пистата в „Зандвоорт". Веднага след това Лауда окончателно слага край на кариерата си.

През 1992 година Ники е официален консултант на Ферари по личното искане на новия президент Лука ди Монтедземоло. Двамата се познават от първия период на Лауда във Ферари, когато Монтедземоло е спортен директор. Оттогава и датират топлите отношения и уважението между двамата. Говори се, че тъкмо Лауда има пръст „скудерията" да ангажира състезателя Жан Тод през 1993 година.

В края на 1995 година австриецът напуска "Ферари". По-късно неговата авиокомпания е изкупена от Австрийските аеролинии. След 2000 година Ники е изтласкан извън този бизнес от новите собственици. Впоследствие отново се връща във Формулата при "Ягуар Рейсинг".

Но след една година е освободен от ръководителите на "Форд". После става консултант в германската телевизия РТЛ. През 2003 година създава нова авиокомпания НИКИ. Синът му Матиас Лауда също се впуска в автомобилизма.

Това е Ники Лауда

- Световен шампион 1975,1977,1984;

- 25 победи;

- 420,5 точки;

- 24 полпозишъни;

- 25 най-бързи обиколки;