Бившият технически директор на Уилямс Патрик Хед, който в момента е съсобственик в тима, разказва пред F1 Racing как се е запознал със Сър Франк Уилямс. Босът говори за своето бедно битие преди години и любимата си шхуна.

Видях се с Франк за първи път през през септември 1975 година. В началото на 70-те работих за екипите на Лоло и Троян, но бях разочарован от резултатите в състезанията. По това време започнах да строя и шхуна (двумачтов кораб), на който даже измислих и име - "Баркис". Трябва да си призная, че се опитвах по всякакъв начин да намеря пари, за да мога да довърша кораба. Бях напълно отчаян и точно в този момент получих оферта от Франк Уилямс. Той ми предложи да се видим в офис на "Карлос Гауър". Облякох си чисти джинси, имах любим леко протрит пуловер, взех под наем за няколко лири пикап Рено и отидох на срещата. Почувствах, че много силно мириша на смола от доковете, но нямаше какво да направя.

Във фоайето на "Карлос Тауър" ме чакаше Франк, който бе облечен в скъп костюм от Dougie Hayward. Мисля, че почувства отвращение от външния ми вид, но мигновено забрави за това и ми каза, че има нужда от конструктор. Както и че са ме препоръчали (по-късно разбрах, че това е бил пилотът от Формула 1 Гай Едуардс).

Франк бързо подхвана разговора и ме попита с какво се занимавам, а аз му отговорих. След минутка-две Франк отправи директен въпрос към мен, с който много ме изненада: "Добре, вие готов ли сте да работите седем дни в седмицата по 24 часа на ден?" Отговорът ми бе бърз: " Не! Не съм готов, защото за целта трябва да бъда много по-организиран."
Определено май Франк бе в отчаяно положение, защото със следващата си реплика ме затапи: "Защо просто не започнете работа веднага?..."
Видяхме се в четвъртък, а от следващия понеделник вече бях на работа при Франк Уилямс в качеството на главен конструктор в импровизирания офис, който бе в неговата база в Рединг. Така Франк промени живота ми.


Много работа отхвърлихме по колата FW05. Болидът обаче все ни създаваше много проблеми. Един ден Уилямс ме представи на Харви Постълтуейт и каза: "Виж, Патрик, Александър Хескет закри своя тим във Формула 1 и аз купих неговата кола - Hesketh 308C, и продадох 60% от акциите от тима ми на Уолтер Волф. Харви бе конструктор на 308C, така че избирай - или ще ти платя 500 фунта (тогава са около 1100 долара) и те пускам, или ще бъдеш втори конструктор след Постълтуейт."
В този момент бях без пукната пара, имах нужда от работа и избрах втория вариант. Това май бе най-правилното решение в живота ми. Мога да призная, че в този момент действително не бях готов да поема отговорността като главен конструктор, а в съвместната ни работа с Харви научих от него страшно много неща.

Само Господ знае какво щях да правя сега, ако в онзи момент бях взел 500-те фунта и си бях тръгнал. Ако тогава някой ми бе казал, че след 30 години аз ще бъда съсобственик в отбора на Уилямс, а зад гърба ни ще има куп победи в състезания...о-о-о, сигурно щеше да ме шокира. Дилемата пред мен бе голяма в онзи момент, защото аз исках да изкарам пари и да завърша любимата си шхуна...
Всъщност успях да я довърша, а през 1980 година се яви и купувач. Семейната двойка, която я купи, пътува с нея през Атлантическия океан до Америка. В момента шхуната се намира в Саутхемптън, а аз веднъж я видях в Солент. Стана ми много мило...