На 1 май 1994 г. светът на моторните спортове се промени завинаги. На този ден преди точно 31 години, един от най-обичаните и велики пилоти в историята на Формула 1 - Айртон Сена - загуби живота си по време на Гран При на Сан Марино на пистата "Имола".

Сена катастрофира със скорост от 305 км/ч в бетонната стена на завоя "Тамбурело", само във втората обиколка след рестарта на състезанието. По-късно същия ден, малко след 18:00 ч. местно време, беше потвърдена трагичната новина - трикратният световен шампион е починал на 34 години.

Състезанието беше третото за Сена с отбора на Уилямс, след като се раздели с Макларън. Уикендът в Имола обаче се превърна в един от най-мрачните в историята на Формула 1. Само ден по-рано, в квалификацията, животът си загуби младият австриец Роланд Ратценбергер. Това беше първият смъртен случай в спорта от близо 12 години, а загубата му дълбоко разтърси Сена.

Според медицинския делегат на ФИА Сид Уоткинс, бразилецът е бил на ръба да се откаже от участие: "Никога не беше виждал смърт на пистата. Умолявах го да не кара, казах му да дойде с мен на риболов. Но той отговори: "Има неща, които не можем да контролираме. Не мога да се откажа, трябва да продължа.""

Сена стартира състезанието от полпозишън, а началото му беше белязано от инцидент между Педро Лами и Джей Джей Лехто, довел до кола за сигурност. Малко след нейното прибиране - трагедията се случи.

Бразилецът беше откаран с хеликоптер в болница в Болоня, но усилията на лекарите се оказаха напразни. Победата в надпреварата отиде при Михаел Шумахер, но това беше без значение - всички мисли бяха насочени към съдбата на Сена.

На погребението му в Сао Пауло присъстваха над милион души. Сена бе не просто национален герой - той бе символ на надежда и вдъхновение за милиони.

"Бог дълго време държеше ръката си над Формула 1. Този уикенд я свали", каза легендарният Ники Лауда след трагедията.

Смъртта на Айртон Сена доведе до дълбоки промени в правилата за безопасност. Бяха въведени по-строги технически стандарти, нови изисквания за пистите и протоколи за спешни случаи - всички те с една цел: да не се повтори повече такава загуба.

31 години по-късно светът още помни. Защото някои звезди не угасват - дори и когато вече не са между нас.