Броени дни остават до развръзката във Формула 1. На 22 октомври на пистата „Интерлагос" в Бразилия ще бъде коронясан 57-ият световен шампион.

Шансовете той да се казва както през 2005 г. Фернандо Алонсо са много по-големи, отколкото за осми път името му да е Михаел Шумахер.

Просто испанецът изглежда непоклатим със своите 10 точки аванс. Но точно тази преднина ме накара да се заровя из архивите.

Оказа се, че успех на испанския ас на Рено не би бил нещо нечувано и невиждано в света на формулата. Нека припомним, че миналата година Фернандо победи Кими Райконен с 21 точки разлика и си беше осигурил титлата още на 25 септември и то пак в Бразилия.

Но ако Шумахер направи чудо и изтръгне трофея от ръцете на Алонсо ще бъдем свидетели на някои невероятни рекорди.

Първият естествено ще бъде осмата световна титла във Ф1 - рекорд, който, ако Михаел наистина се пенсионира след „Интерлагос", ще остане още десетилетия недокоснат.

Титли, спечелени с най-малка преднина

0,5 т. - 1984 г. Н. Лауда - А. Прост

1 т. - 1958 г. М. Хоторн - Ст. Мос

1 т. - 1961 г. Ф. Хил- В. фон Трипс

1 т. - 1964 г. Дж. Съртиз - Гр. Хил

1 т. - 1976 г. Дж. Хънт - Н. Лауда

1 т. - 1981 г. Н. Пикет - К. Ройтеман

1 т. - 1994 г. М. Шумахер - Д. Хил

Шуми има само един начин да излезе краен победител. Да спечели следващата неделя, а Алонсо да се класира извън зоната на точките - т.е. да бъде в най-добрия случай девети. Тогава двамата ще имат абсолютно еднакъв брой точки - по 126. Титлата ще бъде присъдена на германеца заради една победа в повече от съперника през сезона 8:7.

В такъв случай ще имаме нов рекорд за най-малка разлика между шампиона и подгласника в историята на Формула 1. Всъщност такава няма да има, което ще остане разбира се ненадминато постижение.

До момента най-драматично е бил спечелен шампионатът през 1984 г. Тогава Ники Лауда става световен първенец с аванс от половин точка пред Ален Прост. С „цяла" точка преднина титлата е била спечелвана шест пъти. При успех на Михаел Шумахер ще регистрираме триумф след най-голям пасив в точките от 30 години. Пилето успя да навакса 25 точки на Фернандо и преди да му изгърми двигателят на „Сузука" дори водеше по правилото за повече победи.

През споменатата вече 1976 година Джеймс Хънт с Макларън-Форд съумя да стопи преднината на Ники Лауда (Ферари) от 35 точки и да се окичи с лавровия венец. Постижението е още по-впечатляващо след като се вземе предвид, че за победа тогава се присъждат 9 точки, че само първите шест в класирането получават точки и че стартовете са били много по-малко от сега.

Второ по значимост завръщане е на британеца Джон Съртиз (Ферари) през 1964 г. Той грабва титлата със само една победа през сезона, но успява да навакса 20 точки на Джим Кларк от Лотус-Клаймакс. В крайна сметка Съртиз печели с 40 точки титлата, втори остава бащата на Деймън Хил - Греъм с 39, а едва трети е Кларк с 32 точки.

Както и да завърши сезонът във Формула 1 той ще остане в историята заради оттеглянето на най-великия жив пилот Михаел Шумахер. Което би било малко нечестно спрямо Фернандо Алонсо ако дублира титлата си. Но така се получава и в историята, когато една епоха си отива.