16-годишният Симеон Йорданов е тръгнал по стъпките на Валери Божинов. Преди време нападателят на Ювентус бе забелязан от съгледвачи на италианския Лече в школата на малтийския Пиета  Хотспърс и бе привлечен на  Апенините още като дете. По това време Валери живееше с родителите си в Малта.

Мони Йорданов, който в продължение на осем години тренира в школата на Левски на "Герена", реши да тръгне сам по този път през лятото  на миналата година. Бащата на момчето, който активно подпомага амбициите на сина си, изпраща дискове с играта му в различни страни. Мони е харесан от малтийския Ла Валета и поканен за участие в блиц-турнир "Найк". През април 2006 г. съставът на Ла Валета печели състезанието, а
Мони е избран за най-добър играч.

"След като това се случи, бях изправен пред голяма дилема. Тимът на Ла Валета се бе класирал за финалния световен кръг на турнира, който се проведе в Рим. Там щяха да участват победителите от Бразилия, Аржентина, Италия, Англия, Германия и т.н. На такъв форум можеш да бъдеш забелязан от мнозина. В същото време обаче получих оферти за непрофесионален договор не само от Ла Валета, но и от малтийския тим на Валери Божинов Пиета, както и от Слиема Уондърърс.

В крайна сметка реших да подпиша със Слиема, защото условията и перспективите пред мен бяха най-добри. Сега с този отбор сме лидери в юношеската група в Малта, а Ла Валета миналия сезон се бореше за оставане в групата и впоследствие отпадна. В този тим се познавам с няколко момчета, с които спечелихме турнира "Найк", споделя Мони Йорданов.

След като подписва със Слиема, на юношата по договор са осигурени самостоятелен апартамент, безплатно медицинско обслужване, фитнес и образование (той избира да учи мениджмънт в колеж, след като наскоро полага успешно изпит по английски).

"Не съжалявам за избора си. Имам отличен треньор и това ме прави много щастлив. Наставникът ми е местен млад мъж, който много разбира от футбол и е много амбициозен, казва още младокът. - В Малта се обръща голямо внимание на детско-юношеския футбол. Играем само на изкуствени игрища. Те са с по-добро качество от това на "Герена" - явно са някаква по-нова технология.

В една възрастова група сме събрани два набора (в нашето първенство това са 90 и 91-и). Мачовете ни са много оспорвани. Докато у нас има четири отбора - Левски, ЦСКА , Славия и Локо (Сф), които често бият с по 10 гола останалите си съперници, то в Малта 90% от срещите завършват с гол-два разлика. Играе се динамичен и доста твърд футбол, но връстниците ми са добри в техническо отношение". Мони и един италианец са единствените чужденци в юношеския тим на Слиема. След  пристигането си българинът става лидер на отбора.

В Слиема Мони играе като основен халф, а срещу съперници с изявен десен нападател го поставят да му противодейства като ляв защитник. Момчето е свикнало още от школата на Левски да играе на различни позиции. "Не съжалявам, че напуснах "Герена". В Левски бях потиснат от непрекъснатото налагане и говорене само за определени играчи. След като трудът и качествата ми бяха пренебрегвани, започнах да губя самочувствието и увереността си.

И въпреки че знаеш, че си добър, след като отношението е такова, започваш да се съмняваш в това, което можеш. Освен това съм убеден, че нямаше да получа шанс да се утвърдя в мъжкия отбор на Левски. За мен приказките, че се разчита на школата за първия отбор
са по-скоро залъгалки.

Вижте къде отиват момчетата - в Родопа, Дунав , Калиакра и т.н. В Малта се чувствам отлично. Чувствам се израснал и като личност, и като футболист. Престоят ми там за мен е преходен. Но целта ми е Испания или Италия", казва Мони. Въпреки някои свои разочарования момчето е категорично, че е научило много  в ДЮШ на Левски, която за него е най-добрата школа в България, и все така остава запален почитател на "сините". Мечтае за европейска кариера и след 30-годишна възраст да се завърне в Левски като изявен играч подобно на Боримиров, например.  

Гледал е всички мачове на "сините" в турнира на УЕФА и Шампионската лига и смята, че успехите на отбора са съвсем заслужени и се коренят основно в умението на Мъри Стоилов да създаде много добър колектив. В последните месеци от престоя си в Левски Мони успява да изпъкне с динамичната си, борбена, комбинативна и умна игра като халф и така стига до юношеския национален тим. След като заминава за Малта обаче спират да го викат с обяснението, че не може да следят изявите му.

Това много напомня и на проблемите, които имаше Валери Божинов с участията си и в младежкия, и в "А" националния ни тим. "Амбициран съм да се завърна в юношеския национален отбор, защото за мен е чест да играя с фланелката на България. Искам просто да ми дадат шанс и ако наистина покажа, че не заслужавам да съм в отбора, чак тогава да ме забравят", казва с типичния си хъс Мони.