Отавио Бианки е ломбардец от Бергамо, но донесе първата историческа титла за кампанците от Наполи преди 19 години. Спецът даде път и на блестящата кариера на Фабио Канаваро, кралят на Европа за 2006 г. Бианки рискува да пусне 19-годишния защитник да дебютира в серия "А", при това в гостуването на Ювентус (4:3 за "бианконерите") на 7 март 1993 г. Никой по-добре от треньора не може да говори за футболната еволюция на Фабио, който стъпи на мястото на богоизбраните, където са били само Омар Сивори, Джани Ривера, Паоло Роси и Роберто Баджо. Отавио даде интервю за "Гадзета дело спорт", след като неаполитанецът получи "Златната топка".
- Бианки, изненадан ли сте?
- Първо съм много щастлив за Фабио и неговото семейство, което познавам много добре. Той е златен играч. Признавам, че съм малко изненадан. Бяха победени много нападатели, освен това "Златната топка" не получи някоя от медийните звезди, а я взе един защитник, обикновен футболист.
- Канаваро обаче успя, което не можа да направи Франко Барези?
- Така е, и в миналото имахме чудесни италиански защитници, които заслужаваха да победят в анкетата на "Франс Футбол". Вижте, Канаваро не бе от онези играчи, които предизвикваха възхищение на едно световно първенство, на което големите шампиони не блестяха и бяха победени от един непретенциозен и работлив отбор.
- Но Вие говорите за световния шампион?
- Да, Италия спечели титлата заради по-голямата си класа и духа на тима. А примерът за тази класа бе именно Канаваро. Бях в чужбина последните месеци и за Фабио всички говореха, че е пределно мотивиран футболист, който винаги дава максимума си за екипа, който защитава. Те мислят така, защото той изигра едно изключително световно.
- Мнозина обаче мислят, че Буфон трябваше да спечели?
- Аз смятам, че той го заслужава толкова, колкото и Канаваро. В крайна сметка не е важно кой точно, защото трябваше да спечели италианец. За вратарите е по-лесно - извън терена те са звезди, за разлика от защитниците. Макар в случая с Канаваро да е по-различен. Той е играч, който омайва и привлича спонсорите. Притеснявам се, че тази "Златна топка" е едно изключение и в бъдеще отново ще бъдат отличени тези, които вкарват голове и предизвикват възторг с изявите си.
- Вие привлякохте Канаваро в първия тим на Наполи, когато бе още момче. Какво си спомняте от тогава?
- Той бе много упорит, както сега. Слънчев тип, момче, което няма проблеми да играе както с връстниците си, така и със звездите. Типичен неаполитанец - умен, духовит, готов винаги да отвърне на удара. Минаха толкова години, а Фабио изобщо не се промени.
- Пуснахте го да дебютира в Торино срещу Ювентус, когато нямаше още 20 г. Рискът не беше ли много голям?
- Вижте, възрастта не е от значение - играе този, който заслужава, а тогава Канаваро го заслужаваше. Отдавна бе попаднал в групата и бе въпрос на време да запише първи мач в елита. Доколкото си спомням, дебютът му не бе успешен. Но ако сме честни, трябва да признаем, че първият мач за никого не е положителен, в това число и за мен. В Торино паднахме с 3:4 не заради Фабио, а защото целият отбор игра зле. Канаваро бе 1 час на терена и си спомням, че му казах - "Бъди спокоен, мина добре". После го пуснах титуляр в последния кръг срещу Парма (1:1) на "Сан Паоло".
- Имаше ли някакви разлики с днешния Канаваро?
- Разбира се, и това е нещо нормално при изграждането на всеки футболист. Но с просто око се виждаше, че е с класа над връстниците си в "примаверата". Взех го при мъжете заради училището. Аз държах на това. Дори пропусна една тренировка, за да не губи часове в училището.
- Явно не сте изненадан от неговата кариера?
- Така е, при него виждах известна прилика с Чиро Ферара. Не случайно двамата станаха големи приятели.
- Kарали ли сте му се някога?
- Не си спомням, но е твърде вероятно. Футболистите са като деца за треньора и по-лесно е да им кажеш "да", отколкото "не". С Фабио обаче не съм имал сериозни проблеми.
- Оправдавате ли решението му да напусне Ювентус и да отиде в чужбина?
- Днес футболистът е като фирма, която произвежда, а изборът е под влиянието на мениджъри, договори, шефове, семейството. Преди да реши, със сигурност добре е премислил.
- Той премина в Реал, без да бъде спиран, а в Мадрид медиите не го притискат...
- Който е изиграл едно световно като Канаваро, трябва да е наясно какви ще са изискванията към него през следващия сезон. Мисля, че досега представянето му е нормално. Това е истинската изненада. Световното изобщо не му подейства на желанието за игра.
HENRY
на 30.11.2006 в 00:24:53 #3Хаха!Тоя смешник да вземе златната топка!Тапанаро никога няма да бъде толкова Велик колкото Анри!ТИТИ С ТЕБЕ СМЕ!
BG_Fan
на 29.11.2006 в 17:05:15 #2Това е пълна пародия! Канаваро направи безупречно световно първенство - ми да беше избран за най-добър футболист на световното. Обаче нали е последен форум на Зидан и хайде да бъдем сантиментални, а не обективни. И за да, компенсираме Канаваро - да му дадем златната топка... Роналдиньо стана шампион на Испания и спечели Шампионската лига - къде го пратиха извън тройката за златната топка? и продължава да прави чудеса като с/у Виляреал последния кръг, а Канаваро се излага в Реал. Да не говорим, че и Анри и Буфон заслужават повече златната топка от Канаваро...
ELMANIFICO
на 29.11.2006 в 16:34:21 #1форум Сряда, 29 Ноември 2006 Защо Фабио Канаваро спечели заслужено Владислав Трифонов Италия ликува. Франция плаче. Фабио Канаваро взе Златната топка. А Тиери Анри - третата калъфка за годината. Франкофонската общност на планетата няма никакво право да обвинява националните селекционери и организаторите от "Франс футбол" за избора. Трофеи от такъв ранг се дават за успехи, а не за участия. Вярно, Анри излезе с едни гърди пред Канаваро в четвъртфинала от Шампионската лига миналия сезон. Когато Арсенал изхвърли Юве и стигна до последната среща с Барселона (1:2). Италианецът обаче се реваншира в милион пъти по-фундаменталния мач - финала на световното първенство в Германия. Край! Всякакви други полемики по въпроса са губене на време. Канаваро и класираният на второ място в анкетата Джанлуиджи Буфон влязоха в националния отбор на Италия от Ювентус. Отборът, който бе изхвърлен в Серия В заради някакви телефонни разговори на Лучано Моджи. Както през 1982 г. (предишната световна титла на скуадра адзура), гръбнакът на националния тим бе съставен от играчи на торинския гранд. Тимът, без който италианският футбол сигурно щеше да е години назад, се мъчи с Албинолефе, Римини, Арецо и Кротоне. Защото собственикът на обречения вечно да е трети Интер Масимо Морати, спонсор на предизборната кампания на премиера Романо Проди, реши да става шампион. Е, сигурно ще стане. Но това ще е най-срамната титла в историята на калчото. Защото едно е да се бориш с Ювентус и Милан и съвсем друго - с Рома и Палермо