Класации от типа "най-добър футболист за годината", независимо в коя страна или континент се провеждат, винаги са ми изглеждали малко смешни, поради което избягвам да гласувам в тях. В крайна сметка в отборен спорт отличаването на един човек винаги носи огромен риск и е много трудно да се открои постижението на даден футболист само за календарната година, без да се влияем от останалите му сезони в играта (Кака е типичен пример за това).


Но тези класации ги има. И за 2008 можеше победителят във всяка от тях да е само един - Кристиано Роналдо. Португалецът беше всичко, за което можеше да си мечтае даден отбор.


Отборните отличия на Манчестър Ю изглеждат несравними с нито един друг клубен състав - шампиони на Европа и Англия заедно с пропуснат нелепо феноменален требъл след отпадане в ФА Къп у дома от Портсмът. С Португалия Роналдо стигна до четвъртфиналите на европейското първенство. Дори в онзи мач с Германия игра с травма, която носеше от предишни двубои. На практика заради нея в Австрия и Швейцария не видяхме истинския Роналдо. Но и там демонстрира силата си. Същата контузия го лиши от началото на сезона в Англия, което обяснява колко тежка всъщност е била.

На клубно равнище головете, които реализира между 1 януари и края на май бяха 25 и с деветте от този прави цели 34 за календарната година. Е, това наистина е по-малко от общо 46-те попадения, които вкара за 10-те месеца през сезон 2007-2008 за Юнайтед и Португалия! Но и онова постижение е хубаво да се има предвид, когато го сравняваме с други играчи.


Това обаче са аргументи "За", с които трудно някой би могъл да спори. Естествено, ще се появят и мнения, че е имало негови по-достойни съперници за отличието. Може така да е. Ако се гледат трофеите, Касияс е реален претендент с клубна шампионска титла и европейска с Испания, но пък Реал М отпадна на осминафинал в ШЛ. А пък и той е вратар, което за мое съжаление веднага го вади от съзнанието на масовата аудитория като значим футболист, въпреки че не трябва да е така. Друг играч - Балак, пък загуби всички финали, в които участва. Парадоксът за мен бе, че горните двама ги нямаше в петицата.


Ако гледаме стила на игра и представяне във всеки отделен двубой, с кого да сравняваме Роналдо? С Меси и Шави? Ще е странно да го правим изобщо, след като през април Барселона и Манчестър Ю играха един срещу друг и всички знаем кой е победителят както в резултата, така и в играта. Или може би с Торес? За 2009 може и да мине подобно сравнение, но не и за 2008, в която Ливърпул на практика не взе нищо, така че едва ли има логика. А Фернандо дори на европейското първенство бе в сянката на Давид Вия. За Кака дори няма смисъл да се говори, защото човекът не е направил нищо значимо през 2008. Роналдо може и да не е обичан от всички във футбола, може в бъдеще да не прогресира, но никой не може да му отнеме величието през 2008. Над него през тези 12 месеца бяха само боговете.