Той се казва Мюлер, но бразилците го произнасят с "и" - Милер. Дали има общо с германеца Герд Мюлер? Нищо подобно - този е мургав, а прякорът му е Семинариста, заради принадлежността му към сектата "Църквата на Назарет". Другата голяма любов на Луис е Жусара Мендеш, фотомодел и бивша балерина от популярното телевизионно шоу "Казиното на Чакриня". Красавицата в края на 80-те се сгоди с Луис Антонио Кореа да Коща, или Мюлер - талантлив нападател на Сао Пауло. Един роман, изпълнен с футбол, секс и вяра.
Бразилецът обаче не спира да изненадва. Когато дойде в Европа като многообещаваща звезда и облече екипа на Торино през 1988 г., той представи Жусара във варианта "шокираща блондинка". Всички тогава си помислиха, че това е поредната сапунена латиноопера.
От Едмур, през Мюле до Мюлер
На Луис нищо не му бе спестено. "Той е кръстен на Мюлер в чест на Герд, знаменития голмайстор на Байерн и ФРГ, световен шампион от 1974 г.", категорично обясняваха навремето спортните журналисти. В това обаче няма нищо вярно. "Името ми идва от Мюле, което е умалително на Едмур, един от моите братя", връща се Луис към детските си спомени от родния Кампо Гранде (щат Мато Гросо до Сул).
В края на краищата Мюлер се жени за Жусара въпреки яростната съпротива на майка му Терезиня. Трансферът в Европа идва навреме за Луис, а младото семейство открива спокойствието във вила на хълм край Торино. Жусара обаче е нощна птица и тишината на Пиемонт я побърква - тя иска да танцува и се забавлява. Мюлер пък вътрешно се измъчва, а на терена мислите му са другаде.
Жусара започва да снове между Бразилия и Италия, а Луис я следва, пропускайки тренировки. Двамата първо се разделят, а след това се развеждат. Жалко, защото след авантюрата си в Торино (1988-91) Мюлер се завръща у дома. На Апенините го броят сред провалилите се бразилци в "калчото", макар показателите му при "биковете" да не са никак лоши - 24 гола в 65 мача. Със "селесао" пък участва на мондиалите през 1986 и 1990 г.
Двойният триумф в Токио.
Със Сао Пауло той вдигна Междуконтиненталата купа през 1992 г. (2:1 срещу Барселона), а следващата дублира успеха, при това с решаващ гол в 87-ата минута (3:2 срещу Милан). Мюлер бе добър нападател, който нямаше проблеми на терена. Сао Пауло, Палмейрас, кратка авантюра в Япония и Перуджа, после пак Бразилия (Сантос, Крузейро, Коринтианс) - това са спирки от кариерата му.
Футболът може и да е религия, но Бог има особено място в живота на нападателя. През 93-ата Луис среща в църквата 17-годишната Мириам и скоро я завежда пред олтара. Бракът се оказва кратък, но бурен - сблъсък между плътско и духовно, земя и небе. Свещеният съюз просъществува едва 2 месеца. "Най-голямата грешка в моя живот", споделя Мюлер, който преди 3 г. прекрати футболната си кариера в нискоразредния Ипатинга.
Достигната пълнота
Днес 39-годишният Луис Мюлер е коментатор за Бандейрантеш, тв канал който излъчва в Бразилия срещите от италианската Серия "А" и испанската Примера дивисион. Извън медията времето му е посветено на евангелистката църква "Plenitude dos Avivamentos" в Сао Пауло. Проповедите му са живи и изпълнени със страст. "Аз съм пастор и футболът тук няма място - казва той. - Говоря за Бог и пея в негова чест. Поне веднъж седмично обръщам специално внимание на вярващите".
Навремето Жусара бе потресена от една фраза на религиозната си свекърва. "Помнете, че Бог също е играл в eдно море от незнание". Какво ли е искала да каже доня Терезиня? Може би, че всички сме грешни...
