Нападателят Георги Бижев се завърна скоро от Индия, където изкара 3 месеца в местния Шираг Юнайтед. Преминалият през родните Пирин (Бл), Славия, Македонска слава и Марек таран разказа за краткия си престой в азиатската страна.

- Георги, как се озова в Индия?
- Малко изневиделица станаха нещата. Докато играех в гръцкия Визас, се свързаха с мен от Шираг Юнайтед Спорт Клуб. Първоначално помислих, че офертата е шега, но в крайна сметка се оказа сериозно предложение, което впоследствие приех. Интересно ми бе това предизвикателство, сблъсках се с много нови неща, видях непознат за мен свят.

- Съжаляваш ли, че заигра в първенство, за което малко хора в България са чували?
- Чак да съжалявам, не мога да кажа, но със сигурност не искам да се върна там.

- Защо?
- В Индия е ужасно! Ще дам за пример трафика. Живях в Калкута, където е невъзможно да шофираш автомобил. Задръстванията са дори и през нощта. Именно поради тази причина не си взех кола.

- На почит ли е футболът в Индия?
- Крикетът е на първо място, защото в него местните фирми наливат много повече пари отколкото във футбола. Но въпреки всичко на някои от срещите ни идваха по 100 000 зрители, особено в мачовете ни срещу грандовете Мохун Баган и Ийст Бенгал, които са подобие на родните Левски и ЦСКА. Иначе индийското първенство е много по-слабо от нашето.

- Кажи нещо повече за твоя отбор и за футболната система в Индия.
- Ширак Юнайтед е от долните групи и се състезава в първенството на щата Калкута. Първите два най-добри тима от всички щатове после участват в квалификации за влизане в НФЛ или Национална футболна лига. Ние обаче не стигнахме до този етап, защото в нашия щат са най-силните състави в цяла Индия. Споменах вече за тях - Мохун Баган и Йист Бенгал. Те постоянно печелят, после влизат в НФЛ и даже ако не се лъжа, имат по най-много държавни титли.

- Доста объркана е системата?
- Да, прекалено объркана е, защото Индия е огромна държава, пълно е с щатове и отсявката е продължителна и голяма.

- Ти ли бе единственият чужденец в Шираг?
- Не, имаше португалец и нигериец. Треньорът ми бе белгиец, пред който съществуваше вариант да поеме Мохун Баган. Ако бе станал наставник на този клуб, и аз щях да премина в редиците им, защото той ме харесваше и искаше да продължим да работим заедно.

- С някой от чужденците или с индиец бе най-близък?
- Разбирах се отлично с нигерийчето. На лагерите бяхме все заедно, излизахме често в Калкута. Разбирах се и с индийците. Те са много земни хора, любезни са и във всеки един момент бяха готови да ми помогнат, ако изпитвах нужда.

- Как се оправяше с езика?
- Говорих само на английски. За 3 месеца в Индия не успях да науча нито една дума на хинди, дори и слон не видях, а преди бях чувал, че се разхождали по улиците. Няма такова нещо, не знам къде ги бяха скрили тези огромни животни!

- Къде живя?
- Първоначално бях в хотел. После се преместих в къща, но само за няколко седмици и след това се завърнах в България. С храната не съм имал проблеми, защото в Индия има хипермаркети, от които си купувах каквото си пожелая.

- Докато бе в Индия чу ли нещо за Прамод Митал, който закупи ЦСКА?
- Не съм чувал за този човек, но в Индия знам, че има много богаташи.

- Сега в каква посока поемаш?
- Ще изчакам още малко. Имам оферти от чужбина и от родни отбори, но ще видим.