На 67 години Фабио Капело из­глежда в отлична форма. Не може да му дадеш повече от 50. Точно навреме влиза в шатра­та за интервюта преди начало­то на Обиколната на Купата в Шампионската лига, която тръг­на от Берлин. Човекът, спечелил 4 титли с Милан, две с Ювентус, 2 с Реал и една с Рома, сега води националния тим на Ру­сия. Поглежда към купата, която е печелил с Милан през 1994 г.
В България е идвал като играч и като наставник. Част от звезд­ния Милан, скъсан на студент­ския изпит от скромния софийски Академик през 1976 г. с 3:4 у нас. В този двубой вкарва и гол. За него Капело си спомни в интервю­то за „ Труд".

- Синьор Капело, тази купа ви е позната. Кои са най-ярките спомени с нея?

- Играх три финала и имам два загубени, така че не са само положителни. Имам поражение като играч, а за­губих и една купа като тре­ньор... Все пак ми остава радостта от един спечелен фи­нал срещу Барселона. То­ва е много важен турнир и трофей, който всеки иска да вземе. Ако го спечелиш -значи си сред големите.  

- Значи най-важната ку­па?

- Да, това е най-важното  за един клуб. Ако играеш в този турнир, значи клубът върви добре и финансово, и като резултати на терена. Най-важният турнир е. Не подценявайте финансовия фактор - клубовете имат нужда от парите на Шам­пионската лига. За феновете турнирът също е много ва­жен.  

- Ние в България по­мним добре финала през 1994-та. Как спряхте най-силната двойка нападате­ли в света тогава - Стоич­ков и Ромарио?

- Ах, да - Стоичков. Сигур­но сте били разочаровани. Да ви кажа, тогава вие, жур­налистите, ме улеснихте. Пишехте как Барселона ще ни победи с лекота. Ня­маше нужда от кой знае кол­ко думи преди мача. Казах на играчите: Е, всички мислят, че ще паднете. Излезте на терена и играйте като аут­сайдер, нека напрежението остава в техните крака. И се представихме великолепно. Вероятно най-завършената игра на моя Милан. Никога няма да забравя гола на Деян Савичевич. Беше не­що, за което повечето играчи­чи по света дори не могат да мечтаят.

- Гостували сте в Бълга­рия като играч и треньор. Какво помните?

- Играл съм много мачове, помня детайли и от тези в България, но наистина не много.  

- А помните ли Акаде­мик през 1976-а? За мал­ко да отпаднете...

- Да, да - този отбор го по­мня, макар че не съм сигу­рен за името. Паднахме, бе­ше адски труден съперник. Но така е всеки път, когато гостуваш в България. Вие сте от онези страни, които като домакин са корави, пу­бликата е плашеща и никой не обича да играе там. Ще съм честен обаче - като го­сти не сте чак толкова до­бри...

- А кой български играч вие впечатлявал най-мно­го?

- Помня един ваш висок нападател. Пенев. Страхо­тен играч, но така и не мо­жах да го взема в нито един мой отбор.  

- Искали сте Любослав Пенев при вас? Той сега е национален селекционер и се справя отлично...

- Чудесно! Всъщност на­скоро четох за това, преди мача ви с Италия. Не, не бих казал, че съм отправял оферта за него, просто бе чу­десен играч през 90-те годи­ни. Разбира се, целият свят знае кой е Христо Стоичков. Остър като нож.  

- Коя е най-трудната и сладка титла?

- Много са, но най-хубаво беше, когато спечелих по­следното първенство на Ис­пания с Реал (Мадрид). Из­оставахме с 9 точки от Барселона, а до края имаше 12 кръга. Никой не ни вярваше, а напрежението върху клуба и отбора бе огромно. Но го направихме, и то срещу изключително силен отбор на Барселона.

- Вие май сте свикнали с напрежението?

- Мадрид е нищо в сравнение с Рим! Да си тре­ньор на Рома - ето това е предизвикателство! В Рим има 25 радиа, които по­стоянно коментират само футбол, футбол, футбол... Сядаш да обядваш, пиеш чаша вино - от радиото в ре­сторанта се чува как комен­тират последния мач. На улиците, пред базата... Рим­ляните са луди и очакват не­вероятно много от отбора си.

- А какъв е проблемът на Англия? И там ли очаква­нията?

- Не само. Проблемът на английския национален от­бор е в умората. В квалифи­кациите ние вървяхме от­лично и се класирахме без никакви проблеми. Но кога­то дойде летният турнир -световно или европейско, Англия е ужасно уморен от­бор. Контузии, умора... Се­зонът е убийствен. Страхот­ната Висша лига, която имат англичаните, е пагубна за националния им тим.  

- А как сравнявате ва­шия стил като треньор с този на Моуриньо? Гово­рим за поведение, не за тактика.

- Да, добър въпрос. Всеки си има стил. Моуриньо иска да е център на внимание, да е звездата. Той е звездата на отбора си. Това никога не съм го разбирал, за мен зве­зди са играчите. Никога не съм искал да изпъквам пред тях, защото знам - когато аз си свърша работата, а те по­бедят на терена, славата ще стигне за всички.

- Какъв е потенциалът на руския национален тим и изобщо - как сте в Русия?

- Чудесна страна, различ­на от Италия, но чудесна по своему. Потенциалът е го­лям, отборът също понякога играе силно. Но точно кога­то си помислим, че сме мно­го добри, падаме - като сега в Северна Ирландия. Оста­ват ни два мача да се класи­раме, хората говорят, че са лесни, но аз се притеснявам най-много, когато ни чакат „лесни" мачове.  

- Няма ли да водите пак клубен тим?

- Не, няма шанс. Русия е последната ми работа.  

- След футбола ви оста­ват картините, нали?

- Да. Това е нещо, което никога няма да ми омръзне. Колекцията ми е моето спа­сение от всичко.  

- Скоро ще ви видим и в България... - Надявам се. Ще се ра­двам да ида там и да не ме чака обичайният труден мач, а само среща с фенове.