Фабио Канаваро: Чувствам се безкрайно горд

Досега носители на "Златната топка" бяха един играч от Пиемонт (Джани Ривера), от Тоскана (Паоло Роси), от Венеция (Роберто Баджо) и един натурализиран аржентинец (Омар Сивори). Към тях се присъедини Фабио Канаваро от Кампания. Досега с неаполитанска жилка сред лауреатите бе само Алфредо ди Стефано, чийто род от Кампания е тръгнал да търси щастието си в Аржентина. Сега с Фабио Неапол присъства на 100 % в престижната класация. "Златната топка" идва в момент, в който Наполи, чиято фланелка е обличал Марадона, има проблеми, свързани с Камората.

"Надявам се тази моя награда да послужи за пример на моите съграждани. Защо не и на младите неаполитанци, които се занимават с футбол и живеят в бедни квартали. Нека да мечтаят така, както правех и аз, когато бях на тяхната възраст. Без да имам желязна физика и техниката на Марадона, взех "Златната топка". Това стана с много работа и следване на правилния път"

В момента Наполи е в Серия "Б", но стадионът пак се изпълва с 65 000 тифози. По ирония на съдбата и досегашният тим на Канаваро Ювентус също е във Втората италианска дивизия. За първи път в историята на "Златната топка" прочутата италианска защита получава своята върховна награда. Но нека започне интервюто с Канаваро...

- Фабио, вие сте 51-ият носител на "Златната топка" и 5-ият в италианската история, като прибавим и аржентинеца Сивори. Тази щастлива новина дали ви изненада?
- Даже много. Досега най-често "Златната топка" бе връчвана на играчи от атаката които са зрелищни и технични и много рядко на защитници. И от шумотевицата, която се носеше напоследък, си мислех, че това ще е бившият ми колега от Юве и много добър приятел Джиджи Буфон.

- Що се отнася до Буфон, той е на второ място след вас с разлика от 49 т. Следват Тиери Анри, Роналдиньо и Зидан. Това класиране справедливо ли е?
- Тук сме четирима финалисти от финала в Берлин. А когато сред тях са играчи като Буфон и Зидан, изборът изобщо не е лесен. Да ме поставите пред шампиони от техния калибър ме прави изключително горд.

- Преди няколко седмици италианският "Тутоспорт" заяви, че Джиджи Буфон е спечелил "Златната топка". Като реакция испанският "Ас" публикува коментар на бившия аржентински вратар на Бока Хуниорс Уго Гати, който твърди че коронясването на един вратар е смешно и че подобна награда заслужава само офанзивен играч. Ядосва ли ви такава забележка?
- Как не! Вратарят и защитникът също са част от спектакъла. Нападателите не играят помежду си. Някои намеси за предотвратяване на един гол изглеждат много решаващи и зрелищни.

- Тази "Златна топка" от 2006 г. ще се смята за реванш на защитниците. Досегашни лауреати от отбраната са били само Бекенбауер и Замер. Вие сте третият. Какво ще кажете?
- (С голяма усмивка.) За мен е повече от голямо признание да се наредя на едно място с великия Кайзер Франц и големия Замер. С моето коронясване цяла една школа получава своето признание. Целия свят знае, че италианската защита се ползва с особено уважение.

- Вие печелите наградата в годината на кончината на Джачинто Факети?
- Ох, да. Факети остави огромна празнота в италианския футбол. С ролята си на харизматичен футболист и на ръководител на Интер Джачинто бе един скромен, честен и лъчезарен човек. Имах възможността да работя с него в Интер в продължение на 2 г. Трудно ще се намери човек с неговия статут.

- Чрез вас италианската школа отново излиза на преден план. А преди няколко години бяхте казали, че тя губи бързината си, а младите не знаят как се прави персонално покритие. Още ли сте такъв песимист?
- Много хора смятат, че след като моето поколение се пенсионира, повече няма да има такива играчи, които умеят да пазят персонално. На терена нашите играчи повече следят топката отколкото съперника. Но както казва великият Капело, топката не отива сама в мрежата. Трябва да спреш този някой, който иска да вкара гол. Ако не притесните нападателя, вие му улеснявате работата. Смятам, че губим определена футболна култура. Често казват за мен - Канаваро е добър да пази вратаря си, но не става за организатор на играта. Аз лично не съм виждал защитник да носи топката 50 м със себе си и да я вкара в мрежата на съперника. Смятам, че след като защитникът е изнесъл топката от своето наказателно поле и я е подал на опорния халф или крайните защитници, значи си е свършил работата.

- Канаваро и Тюрам. Какво ще кажете за вашата прочута двойка?
- Първо играхме заедно в Парма от 1996 до 2001 г. и после в Ювентус от 2004 до 2006 г. В началото Анчелоти ни постави като бекове. Тюрам отдясно, аз отляво. Впоследствие Карло ни направи централна двойка. Нашето дуо се роди. Даже трио - заедно с Джиджи Буфон. Можех да играя със затворени очи. После и в Ювентус пренесохме хармонията. На един мач Тюрам ми намигна и после ми каза: "Не мога да ти обясня, но самият факт, че играя с теб, ми доставя голямо удоволствие. После той бе избран за най-добрия защитник в Серия "А". Лилиан ми подари една купа, на която пишеше: "Получих това признание благодарение на теб. Доскоро в Барселона." Той отиде там. Аз в Реал. Но взаимните ни чувства остават.

- Как приехте опита за самоубийство на Песото?
- (Гласът му се стяга от вълнение.) Бяхме на лагер в Дуисбург и чух новината на една пресконференция. Като говоря, още потръпвам. През двете си години в Юве живяхме като големи приятели с Джанлука. Често си ходехме на гости. При него, при Чиро Ферара или Алесандро дел Пиеро. Като научих какво е станало, напуснах пресконференцията. Светът около мен се срути. Добре е, че Джанлука започна да се оправя. Пращах му разни съобщения. След 1/4-финала с Украйна разпънахме плакат: "Песотино ние сме с теб". Бях получил разрешение от федерацията да занеса първо световната купа в Неапол. Но вместо това отидох с трофея в болницата в Торино, директно при Джанлука. Като ме видя заедно с нея, сълзи му потекоха от очите. Аз също се разплаках. Той е много голям човек. Ще се оправи на 100 %.

- Кога разбрахте, че ще спечелите световната купа?
- Усетих, че сме световни шампион чак при изпълнението на дузпи след последния удар на Фабио Гросо на финала в Берлин. Не може да забравим и победата над Германия на нейна земя. 70 000 души на "Вестфаленщадион" не ни уплашиха в нито един момент. През 2000-ата на полуфинал на европейско първенство пак играхме срещу страната домакин - Холандия. Изпуснаха две дузпи, сума ти положения. Натикаха ни в пенала. Но финалисти бяхме ние. Така че имахме имунитет за мача срещу германците. Ще ви издам един период от ужасния мач с Австралия на 1/8-финала. Когато изгониха Матераци и после влезе Бардзали, му казах "Спокойно, сега ще се забавляваме. Изобщо няма да ни вкарат гол.". А той ми отговори: "Ти си луд". Ще се върна пак към финала в Берлин. Това бе реванш срещу Франция за загубата на финала на Евро 2000 в Ротердам.

- Но мачът Франция - Италия далеч не бе среща за удоволствие?
- Ако трябва да бъда искрен, исках да избегнем Франция. Финалът в Ротердам през 2000-ата, както и 1/4-финала в Париж на Мондиал'98, когато загубихме, ме караха да искам това. Спомням си още страхотното воле на Роби Баджо, сам пред Бартез и тишината от 2 секунди, които бяха като 2 часа на "Стад дьо Франс". В Берлин французите тръгнаха добре с гола на Зидан. После изравнихме чрез Матераци. Лука Тони удари гредата. След това ние доста страдахме, защото французите бяха по-добре физически. Какъв мач стана! Най-вече се сещам за удара с глава на Зидан, който Джиджи Буфон успя да избие с мъка. После дойде този тъжен епизод при удара с глава на Зизу срещу Матераци. И след това обаче разбрах, че ще спечелим ние. И знаете ли защо? Защото винаги, когато трябва да се бият дузпи, всеки бяга и треньорите трудно набират доброволци. Този път Липи имаше на разположение само 2 секунди да попълни графата с имената на изпълнителите. Започнахме с Даниеле де Роси. Представете си това младо момче, което бе изгонено за удар с лакът срещу САЩ и се върна след 4 мача, беше готово, ако не вкара дузпа на финала, да бъде изядено от медиите. Каква смелост!

- Как приехте удара на Зидан срещу Матераци?
- Това бе грешка от негова страна. Казвам го, не защото става въпрос за италианец. Играл съм срещу Зизу. Той е много велик футболист. Но тази вечер сбърка. След финала много си говорихме с него.

- Как преживяхте дните след спечелването на купата?
- Завръщането ни в Рим бе извънземно. Заради обвиненията на шефове в корупция преди мондиала не очаквах такова посрещане. Два часа се тътрихме до Палацо Киджи, където е резиденцията на Романо Проди. Бяха около 1 милион души.

- Защо се махнахте от Ювентус?
- Не съм избягал, защото съм се уплашил от Серия "Б". Ако бях по-млад играч, сигурно щях да остана в отбора. За мен Ювентус ще си остане невероятен и много велик отбор. Самият факт, че на финала за световно първенство в Берлин имаше 8 играчи от Юве заедно с бившите Зидан и Анри. Просто, ако бях отишъл във Втора дивизия, трябваше да се връщам в елита на 34 или 35 г. и щеше да ми е трудно. Затова реших да поиграя още малко време на високо ниво и предпочетох Реал. За родния Наполи обаче бих се върнал във Втора дивизия, за да го върна в елита.

- Къде е по-голям медийният натиск - в Италия или Испания?
- Ами ще ви кажа, че само в Мадрид има 15 радиостанции, които предават само и единствено за Реал!...

- С какво ще ви промени "Златната топка"?
- Предполагам, че с нищо. След като станах световен шампион, не се промених и не виждам как ще се променя и сега. Сегашната си награда я посвещавам на жена ми, родителите ми, приятелите ми, както и на Ювентус и националния тим.