Датата е 16 юли 1966 г. Португалия побеждава България с 3:0 в мач от предварителната група на световното първенство в Англия.

В двубоя се случва нещо невиждано до този момент на голям шампионат. Един играч поздравява друг, защото е играл коректно срещу него и му е отнел топката по правилата.

Еузебио е в зенита на славата си. “Черната пантера” от Мозамбик вече има две европейски клубни титли с “Бенфика” (Лисабон), а година по-рано е получил и “Златната топка” за най-добър футболист на Европа. По терените в Англия националният отбор на Португалия играе за първи път на световни финали, а голямата звезда в тима е Еузебио.

Мачът тръгва по най-лошия начин за българския отбор. Още в седмата минута Иван Вуцов бележи с глава неспасяем автогол във вратата на Георги Найденов. В 43-тата Еузебио прави резултата 2:0.

Срещу португалеца, който действа по целия фронт на атаката, играят последователно Добромир Жечев, Иван Вуцов и Александър Шаламанов. И логично Еузебио често е спиран с нарушения най-често от Жечев, понякога и от Вуцов. Понякога влизанията на българските защитници дори прехвърлят границата на допустимата твърдост.

С Александър Шаламанов обаче не е така. Елегантният краен бранител на “Славия” е един от най-коректните защитници на световното, а кинжално точните шпагати са едно от най-силното му оръжие.

Във второто полувреме Шами изпълнява специалитета си. Еузебио се е впуснал напред с топка в краката и има всички предпоставки атаката му да се превърне в голова. Тогава Шаламанов прави 2-3 бързи крачки и с точен шпагат от няколко метра изчиства топката в тъч, без дори да докосне краката на Еузебио. Португалецът джентълменски се обръща към българина, подава му ръка и го поздравява под грохота на трибуните за страхотното изпълнение...

“Така се получи, че този шпагат стана образцов - спомня си Шаламанов. - Успях да спра много опасно слизане на Еузебио към нашата врата. Не му направих нарушение, а успях да играя с топката. Това, че не го ритнах, явно го впечатли много, защото този мач отнесе доста ритници. Подаде ми ръка и ми благодари за хубавото изпълнение и коректната игра. Повтори благодарността си след края на мача. Незабравим миг за мен...”

Шамаланов добре си спомня и силата на Еузебио. “Изключителен футболист беше. Заедно с Пеле е най-силният, срещу когото съм играл. А съм излизал срещу всички най-добри нападатели по онова време - разказва Шаламанов, който два пъти е №1 на годината у нас. - Еузебио беше много бърз. Притежаваше страхотен демараж и с топка в краката почти бе неуловим. Като добавим и страхотната му техника, става ясно защо той беше истински кошмар за защитниците. Играеше като бразилец, топката го слушаше, правеше каквото си поиска с нея. Стреляше еднакво добре и с двата крака. И беше истински джентълмен на терена.”