Футболният клуб от Ауе е създаден на 4 март 1946 г. като Пнеуматик под егидата на местния завод за строителни инструменти. Заради смяната на "спонсорството", поето от местните мини, името е сменено на Центра Визмут, а по-късно само на Визмут (б.р. - на български визмут се превежда като химичния елемент бисмут).

В периода 1954-63г. е преименуван на ШК Центра Карлмарксщадт и преместен в едноименния град (б.р. - сега Кемниц) след решение на източногерманското правителство, според което център като Карлмарксщад заслужава да има силен отбор. Това е и най-славният период на клуба - печели 3 пъти шампионската титла (1956, 1957, 1959) и веднъж купата на ГДР (1955). След създаването на ШК Карлмарксщат през 1963 г., Визмут се завръща в Ауе. От 1966 г. за цветове на тима са избрани виолетово и бяло и така тръгва прякорът "виолетовите".

След обединението на Германия името е сменено на ФК Визмут, но през 1992 г. е обявен фалит, а клубът сменя името си на Ерцгебирге (Ауе). След реорганизация на дивизиите "виолетовите" започват да се състезават в Аматьорска оберлига Североизток/Юг, която скоро е заменена от Регионаллига Север. През май 1998 г. тимът от Ауе за първи път играе финал за купата на Саксония и губи от съседите от ФК Кемниц след дузпи. Икономическата стабилност на клуба се дължи на над 200 малки и големи спонсори.

Повече от 1000 човека започват работа покрай клуба, който се превръща в едно от малкото места, даващи възможност за градене на кариера в регион с около 20% безработица. Другото място за поминък на хората са близките мини (б.р. - Ерцгебирге означава рудна планина). Това е и една от причините националната телевизия ZDF да направи филм за Ерцгебирге, като го нарича Шалке на Изтока. През 2003 г. отборът печели промоция във Втора Бундеслига и става единственият клуб от областта Саксония с професионален статут, който "виолетовите" задържат вече четвърти сезон. "Желанието ни беше да покажем, че не сме клуб-асансьор, твърди президентът Уве Леонард. - Успяхме без кой знае каква финансова мощ. Бюджетът ни е около 7 милиона евро."

Сякаш точно заради честата смяна на имената на клуба за хората от Ауе той ще си остане завинаги Визмут. Въпреки, че предшественикът на Ерцгебирге е в миналото, никой не се опитва да промени мнението на хората, дори и кметът Хайнрих Кол. Феновете на тима от 19 000-ия град продължават на пеят "идваме от мините, идваме от галериите - Визмут (Ауе), новата футболна сила." За влизането във Втора Бундеслига привържениците бяха украсили стадиона с клубните цветове.

Въпреки усърдната работа на всички в клуба професионалният статут можеше и да го няма без "бащата на успеха" Герд Шедлих. 53-годишният специалист се оказа полезен за малкия клуб, за разлика от асоциацията с името му (б.р. - на немски "шедлих" означава "вреден"). Шедлих вече беше направил име в долните дивизии, преди да дойде на "Ерцгебиргщадион" през 1999 г. През 1994 г. спецът успя да класира във Втора Бундеслига друг отбор на Източна Германия. Шедлих задържа известния като "Траби клуб" ФК Цвикау две години във второто по сила ниво на немския футбол.

Известен като перфекционист и работохолик, треньорът направи от Ерцгебирге това, което е днес - отбор, борещ се място в Бундеслигата. При това успя да го стори без гръмки селекции, големи бюджети и привличането на звезди. Единственият футболист с такъв ранг е 36-годишният бивш полски национал Анджей Юсковяк. В свободното си време Шедлих, както сам казва, обича да се разхожда с жена си и да се грижи за своята градинка в Кемниц.

Откакто е начело на Ерцгебирге, треньорът привлича трети българин в тима си. Първи в Ауе акостира вратарят Руси Петков, който вече шести сезон е при "виолетовите", след това през 2004 г. пристигна халфът Цветомир Чипев, който през януари миналата година премина в гръцкия ОФИ, а сега и Димитър Рангелов. Нападателят бе на проби в Ерцгебирге още през миналото лято и бе одобрен, но премина в Страсбург. През тази зима се очакваше и Крум Бибишков да заиграе с виолетовия екип, но той предпочете Литекс. Бибишков също бе на проби в Ауе през миналото лято.