Джеймс Филип Милнър е роден на 4 януари 1986 година в Уортли близо до Лийдс. Въпреки че като дете е бил луд фен на Лийдс и е преминал през Суиндън и Астън Вила, в момента дава всичко от себе си с екипа на Нюкасъл. В предишния мач с Черна Гора изигра юбилеен 30 двубой за младежите. Специално за "Топспорт" Милнър даде интервю.

- Джеймс, как се чувстваш като "ветеран" в младежкия национален отбор?
- За мен тези години прекарани в тима са повече от училище. Ето сега и в двубоя с българските младежи има какво да си спомням. Тежкото време и вашата вярна публика, която въпреки, че губехте в резултата, подкрепяше докрай момчетата ви. Напомня ми за агитката на Лийдс, където прекарах детските си години. Също и за тази на "джордитата" от Нюкасъл. Невероятно е, когато на "Сейнт Джеймсис Парк" феновете започнат да пеят стройните си химни. Подкрепят ни докрай. Те са като допълнителен отбор, който играе за нас от трибуните. Страхотно е.

- Какво е за по-малките фенове на Нюкасъл Алън Шиърър?
- В Нюкасъл Шиърър е божество. Всички го боготворят. За съжаление аз не можах да се засека с него. Харизмата му се чувства дори, когато сме на тренировки камо ли, когато Нюкасъл има мач. Докато бях в Лийдс, харесвах много Алън Смит. Заради него тогава се влюбих в играта в атака.

- А треньорът Кийгън в годините му в Нюкасъл?
- Безспорно голяма фигура. Но тогава на отбора не му вървеше. Опита се даде всичко от себе си, но накрая беше принуден да си тръгне.

- В момента в Англия има много български играчи. Какво ти е мнението за тях?
- Мартин Петров, Божинов, Бербатов са много добри футболисти, които ще придадат колорит на Висшата лига. А Кишишев е толкова отдавна, че имам чувството, че се сраснал с Острова. Въпреки, че аз съм от по-младото поколение футболисти, си спомням за Стоичков и Лечков. Бях на осем години, когато направихте бум на световното първенство в САЩ. В годините след този славен за вас Мондиал вашите играчи започнаха да ги споменават много често. А името на Стоичков продължава да е най-известно в българския футбол и до днес.