Посещението на президента на УЕФА Мишел Платини ще продължи да отеква още дълго във футболна България. Много и продължително трябва да се пише за начина, по който като от самолет французинът разпръсна положителни емоции над пълния с негативизъм български футбол.

За кой ли път чужденец се опита да ни измъкне от нашето самонараняване и нихилизъм във всичко, включително и в спорта. И понеже човек е устроен в крайна сметка да слуша сърцето си, така и най-черногледите погледнаха на него като на месия. Като на лечител или спасител. Така, както става, когато идва тук Франц Бекенбауер или някое друго спортно светило.

И придадохме на неговата работна визита паранормален характер. Покрай официалната договорка България да получи определената от УЕФА сума за построяване на база за националния отбор по футбол веднага изникнаха някакви тарикатски съждения дали не би ни помогнал ей така да спечелим някой мач под масата. И още по-големият майтап е, че се очакваше президентът на УЕФА да каже „да".

А той като човек, свикнал да преодолява нещата етап по етап, спокойно и с характерната си усмивка отговори, че, след като се построи базата, тогава на нея пълноценно ще се подготвят деца. И така след време ще излязат добри футболисти, които няма да имат нужда от никакви протекции, за да побеждават. Това бе един от уроците, които даде великият Мишел. Показа как се затваря белият кръг, при който всичко е на светло - база, деца, победи.

И без да го казва, съответно как може да разсечем черния кръг - липса на база, наемници и купени мачове. Думите му бяха многозначителни и означаваха, че няма кой друг да ни помогне освен самите ние. Ето ви парите за базата. От там нататък топката е при вас.

Платини даде урок и как да ценим Бербатов. Типично по български по-голямата част от нашия народ признаваше качествата на Бербо, докато Митко играеше в Тотнъм, а преди това в по-скромния Леверкузен. Самото му преминаване в Манчестър Юнайтед за около 32 милиона паунда отключи духът на завистта в стил „тоа па к'ви пари ше зима".

Вече се гледа под лупа колко паса е подал и колко гола не е вкарал. Надали някой се сеща колко попадения е изпуснал при „аспирините" и „шпорите", но сега е важно какви са пропуските му при „червените дяволи". Все едно, че му плащат не от Манчестър Юнайтед, а всички тези знайни и незнайни клюкари, които го критикарят.

И в този момент се явява някогашният вълшебник с топката Мишел Платини и казва „доскоро не го познавах много добре вашия Бербатов, но финтът, който направи срещу Уест Хем, бе феноменален." А повярвайте -  да го каже това човекът финт Мишел Платини означава много. И думите му не подлежат на коментар.

В заключение може да се каже, че Платини е добрият президент на УЕФА. Под негово ръководство европейското първенство в Австрия и Швейцария премина в отлични условия. Не може да му кажеш нищо, че иска да премести финала за Шампионската лига от сряда в събота.

След като ще има за първи път семейни билети на ниски цени за бащи и синове, какво повече може да се иска? Прекалено лъскавата Шампионска лига имаше нужда от този семеен полъх, който се усеща на мачовете в Англия. А какво още да кажем за добротата на този гениален футболист, който сега е вече президент на УЕФА и иска да увеличи бройката на участниците на европейското първенство?

Лично от неговата уста излязоха думите, че по този начин повече страни ще могат да се класират за финалната фаза. Като между тях спомена и името на  България. Въпросът е ние да разберем, че става въпрос за откриващ се пред нас шанс, а не за подаяние.

Колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-бързо ще върнем качеството на родния футбол. Другото е да гледаме на любимата игра с лъчезарна усмивка на Мишел Платини. Ще помогне.