"Напусна ни голям мъж от историята на Милан", заяви босът на "росонерите" Силвио Берлускони във връзка с кончината на 85-годишния швед Нилс Лидхолм на 5 ноември. Любимецът на скандинавеца от Рома - бразилецът Роберто Фалкао, го каза още по-простичко: "Хора като него не трябва да си отиват. Той ми беше като баща. Дължа му изключително много." Вчера в имението Кучаро бяха отдадени последни почести на легендата на шведския, италианския и световния футбол Нилс Лидхолм. Футболистите на Милан и Рома пък излязоха с черни ленти в мачовете си от Шампионската лига.
Днес в "Архивите са живи" ще припомним любопитни неща за високия Нилс...

Нилс се ражда на 8 октомври 1922 година във Валдемарсвик. Той е от тези футболисти, чиито талант разцъфва на по-късни години. Като юноша колебанията
са между цигулката,която баща му иска да стане призвание, и футболната топка. Но в крайна сметка светът ще опознае един елегантен футболист, който до края на живота си не пропуска в свободното си време да свири на цигулка и да ходи на концерти на велики наследници на Паганини.
Да се върнем в началото на 50-те и да видим как Нилс се озовава на Ботуша.  

През 1951 г. Милан става шампион след пауза от 44 години. Титлата е още по-сладка, след като е взета под носа на вечния враг Интер.  Всъщност всичко започва след Втората световна война, когато новият президент на клуба Трабатони решава да подмлади отбора. Милан искат да привлекат Карл Аааге Прист - датската звезда от Олимпиадата в Лондон през 1948 година. Но Карл отказва да премине в тима от Милано. "Росонерите" решават да вземат друг негов сънародник Пльогер, но той отива в Ювентус при своя приятел Джон Хансен. Като компенсация президентът на "старата госпожа" Джани Аниели подпомага миланистите да купят шведа Гунар Нордал. Пак с помощта на боса на Юве в тима пристигат Гунар Грен и Нилс Лидхолм. Нордал е център-нападател. Грен играе по десния фланг, а Лидхолм по левия, но се подвизава и като халф.

Следващият президент на Милан Рицоли си поставя още по-висока трансферна цел - Алфредо Ди Стефано. След като от Реал му отказват, той взима полузащитника от Уругвай Хуан Алберто Скиафино, който е герой на Мондиал'50. Сделката е направена за огромната за времето си сума от 50 милиона лири. В отбора пристигат още Чезаре Малдини, Дино Санти, Жозе Алтафини и едно младо момче от Алесандрия - Джани Ривера. Климатът в отбора е перфектен. Алтафини измисля станалата световноизвестна абревиатура от имената на тримата шведи Гре-Но-Ли. Към тях се присъединява и едно дребно момче, чиито прякор е Врабчето, но е известен по света като Курт Хамрин.

Нилс Лидхолм успява да спечели през 50-те  четири шампионски титли с Милан и две латински купи. През 1958 година 36- годишният Лидхолм достига до два финала като футболист, но ги губи. Най-напред в Брюксел в спора за КЕШ се изправят Реал(Мадрид) и Милан, на който той е капитан. Мачът завършва 3:2 за мадридчани след 2:2 в редовното време и победен гол на Хенто в продълженията. След това на Мондиала в Швеция домакините стигат до финал с Бразилия, но падат с 2:5. Малка утеха е, че шведите откриват резултата с гол именно на Лидхолм.

През 1961 година Барона, както е известен Нилс, прекратява футболната си кариера. Прякорът му идва от факта, че е висок и елегантен и най-вече, защото е женен за истинска италианска баронеса. Скандинавецът не скъсва с футбола. Той остава в Милан като помощник-треньор на митичния Нерео Роко. Любопитно е, че шведът е специалистът, който казва на Нерео Роко: "Мой наследник в средата на терена е Джани Ривера. Това момче ще се окаже златно за италианския футбол". И действително Лидхолм се оказва пророк, защото през 1969 година Ривера печели "Златната топка". Феновете на отбора помнят Лидхолм като наставника, донесъл им десетото юбилейно "скудето" през 1979 година. Веднага след като покорява  Милано, високият мъж отива във Вечния град, за да сътвори Рома на аристократите.

Яростен противник на "катеначото", наставникът изказва историческите думи: "Най-добрите отбори играят зонова защита. "Катеначото" е отживелица. Колкото и да го обичат в Италия, трябва да се преустроят на нови вълни. На мен, за да преобразя Рома, ми бяха нужни добри изпълнители. Имах нужда от хора, които играят с главата си. И затова привлякох Фалкао." По онова време Нилс има изключително странни разбирания за закостенелите футболни нрави на Ботуша.

Така например капитанът Ди Бартоломей носи номер 10 на гърба си, но иначе играе като либеро. Десният защитник Нела атакува успешно по фланга и нерядко стреля от упор с глава. А голмайсторът Пруцо изпълнява и конструктивни функции. Не рядко и острият Бруно Конти се връща да помага в защита. С тези "странни" виждания Лидхолм носи титла на "вълците" през 1983 година. Усещане, което не са изпитвали от 1942 година.
Благодарение на скандинавеца сегашният треньор на Милан Карло Анчелоти успява да върне вярата си във футбола. През 1980 година получава тежка контузия в мач на Рома с Фиорентина и е почти готов да се откаже от спорта. Но с помощта на психолога Лидхолм Карло отново се връща на зеления терен.

Най-добрият ученик на Лидхолм си остава Алдо Малдера. Той го взима със себе си от Милан, където печели титлата през 1979 година. В Рома Малдера изживява втора футболна младост. Става пример за самопожертвователност и колективна игра. През сезона 1983/1984 Лидхолм, по пътя до финала за КЕШ, преминава през ЦСКА. В София и в Рим мачовете завършват с по 1:0. В българската столица се разписва Роберто Фалкао, а във Вечния град автор на попадението е Грациани.
На финала, който е на "Олимпико", драмата е пълна. В редовното време Нийл и Пруцо фиксират 1:1. Едва при дузпите Ливърпул побеждава с 4:2.
След като приключва с треньорската кариера, големият Нилс се оттегля в имението Кучаро. Там заедно с любящата баронеса и негова съпруга се отдава на производство на вино. От време на време хваща и цигулката и я гали елегантно. Така както правеше и с кръглата топка...


Това е Нилс ЛИДХОЛМ

Като играч:
1942-1946 ИК Слейпнер
1946-1949 ИК Ньоркьопинг
1949-1961 Милан

Като треньор:
1963-1966 Милан
1966-1968 Верона
1968-1969 Монца
1969-1971 Варезе
1971-1973 Фиорентина
1973-1977 Рома
1977-1979 Милан
1979-1984 Рома
1984-1987 Милан
1987-1989 Рома
1992 Верона
1997 Рома

Отличия като играч:
1947,1948 - Шампион на Швеция с Ньоркьопинг
1948 - Златен медал с Швеция на ОИ 1948
1958 - Финалист на СП с Швеция
1958 - Финалист за КЕШ с Милан
1951, 1955, 1957, 1959 - Шампион на Италия с Милан
Победител в Латинската купа  с Милан - 1951, 1956

Отличия като треньор:
1979 - Шампион на Италия с Милан
1983 - Шампион на Италия с Рома
1984 - финалист за КЕШ с Рома
1980,1981,1984 - носител на Купата на Италия с Рома