Стана традиция в Литекс да представят новите си попълнения преди сезона на стадион „Васил Левски". Този път това се случи в пресклуб „България". След унгареца Дюри, бразилеца Да Силва и Ивайло Петков най-голям интерес предизвика Радостин Кишишев. Тинката сякаш е готов за нов футболен живот в България. Ето какво сподели той пред „Топспорт".

- Тинка, от Литекс отиде в Англия, а сега се върна оттам пак в Левеч. Съдба или...
- Никой футболист не знае как ще се развие кариерата му предварително. Аз съм доволен, че се върнах в отбор, който ми е много добре познат и се чувствам отлично в редиците му.

- Ти беше част от тима, когато Литекс стана два пъти шампион на България - 1998 и 1999 година?

- Да, пазя отлични спомени от този период. Сега, след като се завърнах в тима, видях, че цари шампионска атмосфера сред играчите. Отборът е готов да атакува отново първото място, както и да спечели купата на България.

- Преди време в Нефтохимик играеше в халфовата линия и носеше №8. Сега пак си в средата на терена?

- Трябва да уточня нещо. Като изключа малък период в Чарлтън и изцяло в националния отбор, където бях десен бек, навсякъде другаде съм играл на тази позиция, на която съм сега. Така че нямам никакъв проблем с тактическата адаптация.

- Добре ли се отразиха мачовете през зимата с доста добри отбори като Зенит, Клуж и Динамо (Загреб)?
- Както каза, действително това са много сериозни отбори. Аз лично предпочитам да се срещаме точно с такива солидни клубове, за да видим реално в каква форма сме. Също така тези мачове дават повече опит преди самото първенство и ще навлезем в шампионата с повече самочувствие.

- В отбора заедно с теб е и Ивайло Петков?
- Доволен съм, че сме заедно, защото и той познава добре атмосферата тук и взаимно можем да дадем повече на тима.

- Ивайло бе повикан в националния отбор за първата за годината среща в Женева срещу Швейцария. Ти не чувстваш ли малко ревност, че не бе сред повиканите от Мъри?

- Нито ревност, нито завист чувствам. Пожелавам не само на Ивайло, а на всеки футболист, да изиграе като мен 80 мача за националния отбор.

- И все пак, не ти ли се играе пак в представителния състав?
- По стечение на обстоятелствата треньорът на „А" отбора има постоянно възможност да ме гледа на всяка тренировка. Така че аз трябва да се представям на ниво, а Станимир Стоилов ще реши дали да ме повика в националния тим, след като ставам за Литекс.

- Как приемаш връщането на Бербатов на по-задни позиции от страна на Мъри в първия тим?

- Срещата в Женева не съм я гледал, а и не мога аз да коментирам рокадите в националния.

- И все пак ти си наблюдавал много негови мачове, откакто е в Тотнъм и после в Ман Юнайтед. Митко също каза, че се чувства добре на по-задна позиция. Какво ти е мнението?

- Затова дали се чувства по-добре, трябва да питаш него, Мъри и Фъргюсън. А мачове на Юнайтед не съм гледал толкова много, колкото на Арсенал, защото съм фен на „артилеристите".

- Ако си казвал, че си фен на Арсенал, не си го правил често. Откога е тази обич към този тим?

- Това стана, след като отидох да играя в Англия. Пробния период, който изкарах  на „Хайбъри", и самата атмосфера ме накараха да  стана още повече техен фен. Бях само десет дни, но ще ги помня винаги.

- Какво пазиш в душата си от престоя в английските отбори?
- Всеки, който е играл там, се чувства по-особено. От престоя ми в Чарлтън до мачовете ми в Лийдс и Лестър мога да кажа, че съм изпитвал невероятната тръпка да играеш пред английска публика.

- Наближават мачовете в Шампионската лига. Как виждаш английските отбори?

- Като фаворити. Безспорно най-интересният мач ще е между Интер на Мауриньо и Манчестър Юнайтед на нашия Бербатов.  Това ще е среща, в която зарядът е невероятен още преди двата тима да стъпят на терена.

- Смяташ ли, че Манчестър Сити има шанс да стане голям европейски отбор?

- Босовете му видяха, че понякога и с много пари не може да станат някои работи. Например не успяха да купят Кака. Всичко изисква време. Челси все още не е спечелил Шампионската лига, въпреки че Абрамович изсипва купища пари. Вярно е, че на моменти не им достигна шанс, например изпусната от Тери дузпа, но все пак, за да си лидер във футболната йерархия, се изисква наистина по-дълъг период от време.

- С Херо нали се видяхте в Турция?

- Да, поговорихме за това как аз се чувствам сега в Литекс, а той като треньор на Амкар. Припомнихме си стари неща от периода на Нефтохимик в Бургас. Съвсем нормално бе, защото имаме общи спомени и сме от един град.

- Отново да те върна към Литекс. Как виждаш конкуренцията за първото място?
- Добре е, че я има. Хубаво е за шампионата, като цяло. Единствено съжалявам, че не можах да се върна в отбора още от есента, за да помогна повече. Надявам се с общи усилия да закараме Литекс на върха.