Мурад Хидиуед: Загубих цели три години в Германия

На 32 години Мурад Хидиуед е пред нови предизвикателства. Мароканецът, който направи забележителна кариера в България с екипите на Литекс и ЦСКА, в момента избира новия си отбор. Три години той игра за Аугсбург във Втора Бундеслига в Германия, но сега е амбициран за нещо по-голямо. Евентуалното връщане в България също е вариант пред него. От Мароко Хидиуед даде интервю за "7 дни спорт".

- Мурад, в последните дни името ви се спряга за евентуално връщане в България. Каква е ситуацията около вас в момента?
- Търся си нов отбор. Напуснах Аугсбург, тъй като предложеният ми нов договор не ме удовлетворяваше. Имам две предложения, едното е от Германия, другото от Катар. До неделя трябва да взема решение.

- Заговори се, че евентуално може да се върнете в Литекс?
- За мен Литекс е нещо специално и с удоволствие бих се върнал да играя в Ловеч. Евентуално предложение от там го слагам на първо място, пред Левски, ЦСКА или който и да е друг български отбор. Истината е, че преди около месец имах обаждане от Литекс. Да, бих се върнал, но не на всяка цена. Подхождам с респект към този клуб, но и отсреща трябва да има нещо хубаво. Не съм закъсал в момента, имам варианти. Но в Ловеч има един човек, на когото дължа много.

- За Гриша Ганчев ли става въпрос?
- Да. Когато пристигнах в Ловеч, аз нито бях толкова известен, нито богат. Имах нужда от помощ и я получих от Гриша Ганчев. Той направи много за мен.

- Преди няколко месеца бяхте в Ловеч на мача Литекс - Локомотив (Пд). Какво мислите за отбора?
- Направи ми впечатление, че имат много добри играчи във възрастта между 19 и 22 години. С такива момчета е удоволствие да се играе. Отборът се води от млад треньор с качества и амбиции. В Литекс ми харесва, четири години носих екипа на този отбор, имам сантименти. Ако питате Фиго например къде би играл с най-голямо удоволствие, той ще каже - искам в Барселона. В Германия веднъж давах интервю по телевизията, и казах, че ще съм щастлив да завърша кариерата си не къде да е, а в Литекс.

- Като че ли избягвате да говорите за ЦСКА?
- Вижте, отначало там се чувствах страхотно. Победихме Ливърпул на "Анфийлд", след това елиминирахме Леверкузен в турнира за Купата на УЕФА с победи и в двата мача, влязохме в групите. Това са неща, които не се забравят!

- Срещу Леверкузен вкарахте гола за победата в София?
- Да, но в този мач специално победата се дължеше на целия отбор. Играхме отлично, затова победихме, а не че аз съм вкарал гол.

- Накрая обаче изпуснахте шампионската титла, при това след седем точки аванс пред Левски. Какво се случи всъщност?
- Историята е много дълга. Ясно е, че в отбора имаше проблеми. ЦСКА е голям отбор, а в големите отбори или няма никакви проблеми, или има големи проблеми! Така стана и при нас. Ще ви кажа, че в един момент напрежението стана убийствено. Водехме със седем точки, после с пет, с три... Разликата се топеше, публиката недоволстваше. В ЦСКА привържениците са взискателни - не признават нищо друго освен титлата. Никой не го грееше, че спечелихме Купата на България през този същия сезон. Но това беше една от най-хубавите години в кариерата ми. Не станахме шампиони, но и това се случва във футбола. Както се казва в България, всеки ден не е Великден.

- Поддържате ли контакти с мароканските си сънародници в Левски?
- Бензукан го познавам само по име. В Мароко Рабех е играл в отбора, в който преди това бях аз. Когато бях последния път в Ловеч, потърсих телефона му, за да се свържа с него. За съжаление не успях. Той е отличен футболист и много добър човек. Исках да го чуя, тъй като разбрах, че се е замесил в неприятности. Аз не вярвам той да е бил виновен. Познавам го като много добро момче. Колкото до футболните му качества, те не подлежат на никакво съмнение.

- Разкажете защо се отказахте от участие в националния отбор на Мароко?
- Играх в него от 1999 до 2006 г. В един момент установих, че се нуждая от почивка. Стресът да играеш едновременно в националния тим и в клуб, който се бори за нещо голямо, както е в Литекс и ЦСКА, понякога идва в повече. Последният ми мач беше срещу Тунис. Трябваше да бием, но завършихме само 2:2. След мача казах по телевизията: "Бях дотук, нека да дойдат по-младите." След това през 2008 г. получих покана да играя отново, но не я приех.

- Рабех обаче се върна?
- За него това е добре, той е млад футболист и има какво да даде на националния отбор на Мароко.

- Защо все пак не останахте в Аугсбург?
- Поначало аз сгреших с този трансфер. Когато преди три години дойдоха да ме гледат в София, клубът афишира цели, че иска да влезе в Първа Бундеслига. Това беше предизвикателство, затова приех. След това обаче нещата излязоха други. Честно казано, три години направо ги загубих там. През последния сезон имах и травма, заради която не играх във всички мачове. Моята цел не е да играя във Втора Бундеслига, а в отбор, който ще се състезава в европейските клубни турнири.

- Друг голям играч на Литекс от вашето време обаче се пребори за влизане в Първа Бундеслига. Имам предвид Миливое Новакович от Кьолн, който беше голмайстор на Литекс?
- Новакович е голяма работа! Той е много уважаван футболист, за него в Германия всички твърдят, че е истински професионалист. Играх срещу него в Германия, и на терена той умее да респектира всички - и своите, и противника. Впрочем с Новакович историята е много интересна, като се замисли човек. В Литекс той пристигна от Словения - страна, която не е толкова известна с футбола си. Дойде в Ловеч, направи име, отиде в Германия, показа и там, че може да играе футбол. Това е големият футболист - идваш със скромна биография, а след това показваш, че можеш да играеш. Защото, ако не ставаш, отиваш на дискотека и дотам!