Бъдещето на Литекс и на българския футбол е в техните крака

Георги Миланов, брат му Илия, Сашо Цветков, Страхил Попов...Това безспорно са най-актуалните имена в българския футбол, а и най-апетитните хапки на трансферния пазар. Те са гордостта на Литекс. Не четирите титли, четири купи на страната, суперкупата... Не. Голямото богатство са момчета като тези. А най-хубавото е, че след тях идват още и още. А те дават и облика на България. Днес всички се гордеем, че националния отбор воден от Мето Деянов е победил Испания и Азербейджан и е на крачка от европейско първенство.

Част от големите герои в тези двубои също носят оранжевата фланелка.

Ето ги и тях. Най-големите таланти на Литекс и бъдещето на България.


Кирил Десподов

Това момче не спира да спринтира към върховете. Стартира в националния отбор с 4 гола в 4 мача (от 4 възможни). Носител на Купата на БФС, дебют в мъжкия футбол. А днес добави нови две попадения във вратата на Азербейджан. А все още не е навършил 16! Името му е Кирил Десподов.

Хищникът в наказателното поле, неудържимият... Можем да търсим и да намерим още много метафори и определения за нападателя от школата на Литекс. И всеки един епитет и сравнение ще бъдат подходящи за него, защото той е една от големите надежди не само на оранжевите, а и на родния футбол като цяло.


Роден на 11 ноември 1996 година в Благоевград, но моля Ви никога не го наричайте благоевградчанина. Той си е от Кресна! Там минава детството му, докато не се отдава на любимата игра и отново поема към областния град. Кирил започва да се занимава с футбол сравнително късно. Това става в школата на Пирин, когато момчето е навършило 11 години. Още тогава треньорите го поставят на върха на атаката, но рядко му гласуват доверие. В повечето време той се задържа на резервната скамейка, независимо, че с просто око се вижда, че притежава огромен талант. Точно поради тази причина съвсем скоро Десподов решава да потърси ново предизвикателство и място, където да се чувства желан и оценен. Така две години по-късно той преминава в Академията на Литекс, след успешно изкарани проби. Още в първата си година с екипа на оранжевите Кирил прави фурор. Той става капитан на тима, а за 14 мача бележи рядко срещаните 45 гола. В момента е основна част от селекцията на четирикратните шампиони на България, но вече рядко играе с връстниците си. Той се подвизава при батковците, като е неизменен титуляр в Елитната юношеска група до 17 години. Заради бързината му, техниката, уменията не само да бележи, а и да дава последния пас, той нерядко е използван и на дясното крило.

Независимо обаче дали е на фланга или на върха на атаката Кирил във всеки един момент подчинява играта си на отбора. Точно поради тази причина има още 10 участия в държавния тим, но с батковците от набор'95. Спечели купата на БФС с родените през 1996-та, след като на полуфинала наказа 2 пъти Славия в София, а във финалния мач оранжевите победиха с 2:1 Черно море, като едно от попаденията отново бе дело на Кирил. За капак на всичко великолепните му качества не останаха скрити от наставника на първия отбор в града на люляците и Христо Стоичков даде шанс на младока да запише дебют в мъжкия футбол.

За финал ще разкажем малко повече за един от най-запомнящите се мачове на голаджията през този сезон, когато заби хеттрик във вратата на Ботев Пловдив за победата на своите с 3:1. По този начин оранжевите юноши от набор'96 изхвърлиха връстниците си от надпреварата за купата и се класираха на полуфиналите на турнира.
Без съмнение най-голяма заслуга за успеха имаше Десподов, който бе и с капитанската лента на тима. Той демонстрира, че за него почти няма тайни във футбола. Първият гол бе отбелязан, след като младокът елиминира противников бранител, надбяга го и пусна топката покрай плонжа на вратаря. Вторият бе след страхотно изпълнение на пряк свободен удар, а третият дойде след атака, която започна именно от Десподов, който изведе свой съотборник на фланга, последва центиране и Неудържимия оформи своя хеттрик след удар с глава.
Явно за него тайните във футбола не са много...

Чавдар Ивайлов

България победи Испания на футбол. Да, много добре знаете, че това не бе шега. Бъдещите звезди на Реал и Барса бяха на колене пред момчетата на Мето Деянов, а екзекуцията извърши едно момче от Литекс. Чавдар Ивайлов изпълния своя специалитет - пряк свободен удар, на който мнозина в най-големите първенства и отбори могат да завидят.

Роден е на 9 юли 1996 година в Тетевен. Той се справя еднакво добре като вътрешен халф и ляв бек, но в схемата на Мето Деянов 4-3-2-1 Чочо, както го наричат приятелите му е ляв халф.

Ивайлов започва да се занимава с футбол в Олимпик Тетевен, където изкарва 6 години. В един момент решава, че иска да потърси щастието в по-голям клуб и отива на проби в Академията на Литекс. Одобрен е, а съвсем скоро печели доверието на треньорите. Става неизменен титуляр, а от 3 години носи и капитанската лента на отбора си.

Георги Минчев

Той е роден на 20 април 1995 година и е капитан на набор'95 на Литекс.
Талантът, който е родом от Русе, открива призванието си, като по сценарий на много известни съдби- на късмет. Към футбола го насочва учителят му по физическо, който го изпраща да се запише в русенския ФК Аристон, когато Минчев е едва на 10. Явно скаутският нюх на въпросния господин работи на пълни обороти, щом след 4 години в тима, младокът успява да разгърне напълно потенциала си и да привлече погледите на съгледвачите на ДЮШ на Литекс. Така Минчев попада при едни от най-добрите, когато говорим за детско юношески футбол.

В ръцете на Феро Спасов и останалите специалисти в оранжевата школа Георги много бързо развива в още по-голяма степен потенциала си. Днес, 3 години по-късно, той е капитан на своя набор, бележи гол след гол за оранжевите и активно взима участие в мачовете на батковците от набор 94, с които става шампион преди година, а на сметката си записва цели 25 попадения. Той обаче така и не разбира дали е станал голмайстор на първенството. Не го интересува. За него е важно, че отборът печели.

Сам обаче определя за свой връх игрите си в националния отбор, където пък специалистите често трудно намират суперлативи, за да изразят задоволството си от показаното от Минчев. С екипа на България Георги и съотборниците му са

на крачка от класиране на европейско първенство, но така и не им достига шанс.

Те обаче не се отказват и са твърдо решени да стигнат до този успех в следващия цикъл.

Минчев пък е твърдо решен скоро да убеди Христо Стоичков да го повика в първия тим на оранжевите. Със сигурност Камата няма да сбърка, ако го направи - все пак това момче играе страхотно с глава, великолепно се справя, когато е с гръб към вратата и умее да създава положения за колегите си (както го правеше Любо Пенев),а десния му крак е убийствен...

Никола Колев

Неговата история леко наподобява на онези, които сме слушали и чели за бразилските магьосници, които започват да ритат кълбото едва проходили и по цял ден жонглират по прашните улици на родните си квартали... Роден е на 6 юни 1995 година в Търговище...

Не е ясно какъв предмет е хванал първо на прощъпулника си и дали въобще там е присъствала футболната топка, но малко след като започва да се движи на два крака и без някой да го държи за ръка, той сам избира как да премине живота му. По къси гащета и с онова кръгло, кожено нещо в крака, за което всички мислят, че е елементарно да се борави с него, но малцина успяват да го сторят. Никола обаче се справя повече от добре. И на всичкото отгоре го прави с любов. На 8 години той вече е тренира в местния Светкавица. Много бързо обаче става ясно, че малкото градче, в което футболът не е толкова популярен, е тясно за таланта. Така, след като навършва 10 години той се пуска в турнир-кастинг организиран от Жилет в Русе.

Представянето му е отлично и печели овациите на публика и журито, но възрастта му е под тази, която се изисква и той остава само с потупването по рамото. Историята се повтаря година по-късно във Велико Търново. През 2007-ма обаче той е на 12 (колкото е ограничението) и там вече никой не може да го спре. Ники печели и по този начин си гарантира 1 година в школата на Христо Стоичков в Барселона.

Времето прекарано в каталунската столица не е загубено за момчето. За тези месеци, той научава толкова, колкото в България едва ли ще успее за цял живот. Идва време за раздяла и младият футболист решава да се присъедини към Академията на Литекс, заради чудесните условия и възможността за развитие. В Ловеч, разбира се, също са щастливи. Все пак си осигуряват услугите на един страхотен дрибльор, който притежава уникалната възможност да праща топката там, където пожелае, а пасовете му наподобяват тези на прототипите от PlayStation.
На всичкото отгоре треньорите не го лишават от възможността да се подвизава на любимата му позиция - зад нападателите. Там той се чувства и най-силен. Резултатите не закъсняват. Колев много бързо се превръща в лидер на отбора и незаменима част от националния тим, но това му носи и по-големи отговорности. Шефът на школата Ферарио Спасов (който въпреки многото упреци, че бил мекушав, наистина разбира от футбол) прехвърля младока, който често е наричан от тези, които са виждали играта му наживо Иниеста при батковците от набор'94. Там Ники също се превръща в основна фигура и дори е част от държавната гарнитура...

Сега той вече е част от селекцията на Стоичков. И се очертава като основна фигура в нея.

Марин Орлинов

Роден е на 30 октомври 1994 година в Галата. Започва да се занимава с футбол още в първи клас и с първата тренировка застава на вратата. Първите му седем години във най-популярната минават в местния Олимпик. За добро или зло отборът се разпада и Марин решава да потърси щастието другаде. Първата покана, която получава е от Видима Раковски. В Севлиево той преминава няколкодневни проби, на които печели одобрението на треньорите и в следващите две години е неизменен титуляр. Отличните му изяви му «докарват» среща с директора на Академия Литекс Ферарио Спасов. Феро е директен и му казва, че оранжевите имат интерес към него. Решението е взето почти мигновено. Така Орлинов се премества в Града на покрития мост. Началото е трудно, но той проявява огромна воля, хъс и желание....и успява. Печели си титулярното място. През изминалата зима започва подготовка с мъжкия отбор, а за пролетния полусезон е преотстъпен на втородивизионния Чавдар Етрополе, където записва и дебют в професионалния футбол. Сега Орлинов отново е част от Литекс - тренира с първия отбор, а играе с връстниците си в първенството на елитната група, като записва и няколко мача за националния отбор.